Сред руините палестинците се борят да оцелеят в Газа
Всяка заран в 8 сутринта Амал ал-Робая напуща учебното заведение на Обединените народи, където е намерила леговище с разширеното си семейство, откогато войната избухна в Газа, на задача за откри храна.
„ Първото нещо, за което си мисля, когато се събудя: по какъв начин ще нахраня децата през днешния ден? “
Устите за хранене включват нейния брачен партньор, шест деца, снаха и двама внуци.
Под непрекъснатата опасност от бомбардировки в Газа от 7 октомври насам, ежедневната битка на Амал да устоя фамилията си се трансформира в гибелен курс на нахлуване.
Тя рови из руините сред учебното заведение и дома си в квартал Шабура на Рафа в южната част на Газа, където се надява да откри съседи с малко брашно, с цел да направи самун.
Нейният 24-годишен наследник Сюлейман тича до близката пекарна първо, с цел да вземе номер на опашката, преди да побърза към пункта за вода.
„ Опитвам се да изпълня една-две манерки с вода, преди да се върна в пекарната, преди да отвори “, сподели Сюлейман.
Уморителната задача „ лишава два часа, когато имате шанс, само че по-често четири или пет “, сподели той.
Няма и гаранция за триумф в края. „ Редуваме се в опашката. Преди два дни чаках четири часа и половина на опашката и като пристигна моят ред ми споделиха, че няма останал самун. Молех ги да ми дадат единствено няколко бройки за децата, само че те отхвърлиха ”, сподели майка му.
Оскъдна вода
Амал споделя, че жилищният блок, в който е живяла, е бил опустошен от израелска бомбардировка в първия ден на войната, последвала офанзивата на Хамас против Израел, при която са убити към 1200 души, най-вече цивилни, съгласно израелските управляващи.
Отговорът на Израел е умъртвил към 11 200 души в Газа, множеството от които цивилни, съгласно здравното министерство на територията, ръководена от Хамас.
„ Дори конят, който теглеше каруцата на сина ми, неговото прехранване, беше погубен “, сподели тя.
Семейството прекарва деня измежду руините на това, което в миналото е било техен дом.
По-късно към Амал се причислява нейната снаха Несрин, 39, която се появява, държейки дребен чувал с брашно като трофей.
Двойката незабавно се захваща за работа, смесвайки брашното с вода. Единият обработваше тестото, а другият ровеше в отломките за части картон и дърво, с цел да възпламени огън, с цел да изпече плоския самун.
„ Погледни ме! И аз оказвам помощ! “ сподели деветгодишният Билал, поставяйки облекла за сушене върху бетонни плочи.
Това малко вода би трябвало да се употребява деликатно, малко за пране на облекла и малко за душ.
„ По принцип аз и децата се мием на всеки четири или пет дни. Понякога няма вода и би трябвало да чакаме по-дълго “, сподели Амал, сочейки към банята си, която към момента стоеше измежду руините.
„ Това ни разрешава да имаме малко усамотение, само че постоянно се тормозим, че парче бетон ще падне върху главите ни “, сподели тя.
Съпругът й Имед се пробва да занимава децата, свирейки остарели палестински песни и някои по-модерни мелодии на ней, обичайна арабска флейта.
Първо децата
„ Моят уд беше заровен под руините, само че най-малко имам флейтата си, с цел да подкрепям настроението си и да карам децата да се усмихват “, сподели той.
До следобеда фамилията съумя да обезпечи 27 литра (седем галона) вода, торба от 500 грама (18 унции) паста и пакет сос – които да бъдат разграничени сред към 50 души.
„ Започваме, като нахраним децата “, сподели Имед, до момента в който по-младите членове на фамилията се нареждаха с чиниите си, с цел да вземат няколко хапки храна, която бързо изчезна.
След вечеря родителите си наляха по чаша чай. Малкото чай на прахуляк, който им е останал, би трябвало да издържи.
С шума на дроновете, който се усилваше и тъмнината се приближаваше, фамилията се насочи назад към учебното заведение на Организация на обединените нации, където спят дружно с хиляди други.
„ Нямаме зимни облекла за децата и в този момент всяка вечер е малко по-студено от предходната “, сподели Амал.
„ Децата не спят доста и в случай че съумеят да заспят, се разсънват през нощта с писъци “, добави снахата Несрин.
„ Затова извозвам нощта в очакване на изгрева, с цел да мога да се върна покрай дома. “
РекламаРеклама
