Притча за най-важните неща
Всяка алегория има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са по едно и също време потребни и приятни за четене. Те постоянно са с дребен размер, а сентенцията е задоволително ясно обособена. Друга специфичност е, че всеки от нас би трябвало да я прочете и самичък за себе си да изведе кое е най-важното. Притчите нормално ни демонстрират някои елементи, които сме пропуснали, само че са основни. Затова и през днешния ден ви представяме една алегория за най-важните неща в живота ни.
Един цар споделил на своя консултант, пишат от obekti.bg:
– Искам да разгадаеш три загадки. Ако се оправиш, ще те позлатя. Ако не, ще ти взема главата. Ето и загадките:
“ Кое е най-важното време?
Кой е най-важният човек?
Кое е най-важното дело? “
Имаш три дни.
Тръгнал си съветникът. Мислил, мислил, нищо не измислил. Вървял и плачел. Главата си ще загуби. Минал през една поляна, на която момиче пасяло гъски.
– Защо плачеш, старче? – попитало момичето.
Той споделил болката си.
– Но това е толкоз просто. Най-важното време е в този момент, тъй като предишното е отлетяло, а бъдещето още не е настъпило.
Най-важният човек е този, който в този момент е до теб, тъй като може да си замине и в никакъв случай повече да не го видиш. А най-важното дело е това, което вършиш в този момент за индивида, който е до теб.
Притчата е къс иносказателен моралистичен роман. Съдържа нравствено наставление (премъдрост). По наличие притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл алегория е всяка история със сходни характерности. Притчите се употребяват в религията. В християнството и будизма надлежно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с дребни разлики в броя и формата. Успешно са употребявани като национална психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функционалности: на модел, огледало, смяна на вероятността, медиатор, контра-концепция, проекционен резултат и междукултурна роля.
