За първи път засякоха рентгенови лъчи от Уран
Всяка планета в Слънчевата система е особена, само че Уран е в действителност неповторим.
Не единствено че е накривен встрани, тъй че ротационната му ос на процедура е паралелна с равнината, в която се върти към Слънцето, само че и мирише кошмарно, тече отвред, магнитното му поле е цялостна каша и пръстените му нямат нищо общо с останалите планетарни пръстени в Слънчевата система.
Това обаче надалеч не е всичко. Преди към 20 години астрономи насочиха своите принадлежности към Сатурн, Уран и Нептун, с цел да уловят рентгеновите излъчвания, идващи от тях. От Уран не бяха засечени безусловно никакви.
Сега обаче учените засякоха рентгенови лъчи, идващи таман от една от най-странните планети в Слънчевата система. Те към момента не знаят какво тъкмо ги образува или какво значат.
Наблюденията и откритията, свързани с Уран (и Нептун, в случай че би трябвало да бъдем честни), съставляват същинско предизвикателство за астрономите. Тези две планети се намират на извънредно огромно разстояние от нас и сондите, които в миналото са се доближавали до тях, се броят на пръсти.
Като цяло разчитаме на телескопите, покрай дома, с цел да надзърнем в техния „ квартал “ – телескопи, които са усъвършенствани по подобен метод, че да следят обекти, намиращи се на доста по-големи дистанции от Уран и Нептун. Ето за какво постоянно детайлите са леко замъглени по краищата.
Новото изобретение е основано на наблюдения, направени с рентгеновата обсерватория „ Чандра “ – галактически телескоп, намиращ се в орбитата към Земята. Първите наблюдения са направени през 2002-ра, след което през 2017-та са осъществени още две. Когато екип от астрофизици, управителен от Уилям Дън от Лондонския академични лицей във Англия, най-сетне проучва данните от 2002-ра, се натъква на ясни доказателства за рентгеново излъчване от Уран.
Наблюденията на Уран от 2017-та. Източник: NASA/CXO/University College London/W. Dunn et al; W.M. Keck Observatory
Фактът, че Уран излъчва рентгенови лъчи, не е изключително неочакван. Астрономите са засичали рентгеново излъчване от голям брой обекти в Слънчевата система, в това число от комети, Венера, Земята, Марс, Сатурн, Плутон и Юпитер (включително и от неговите спътници). Не е необичайно и това, че се натъкваме на него чак в този момент, изключително като имаме поради компликациите, пред които сме изправени при проучването на тази далечна планета.
Странното в тази ситуация е, че не знаем по какъв начин тъкмо Уран излъчва това рентгеново излъчване.
Съществуват няколко евентуални благоприятни условия. По-голямата част от рентгеновото излъчване в Слънчевата система идва от Слънцето – то се разпръсква, когато доближи облаците на Юпитер и Сатурн. Вероятно нещо сходно се случва и на Уран, макар че изчисленията на екипа демонстрира съществуването на повече фотони, от колкото би следвало да има при сходен развой.
Бихме могли да разбираем този евентуален остатък, в случай че изходим от някои от останалите обекти в Слънчевата система. Да вземем за образец пръстените на Сатурн – знае се, че те флуоресцират в рентгеново излъчване, генерирано от енергизираните частици, които си взаимодействат с кислородните атоми в пръстените.
Въпреки че пръстените на Уран не са чак толкоз забележими, колкото тези на Сатурн, изследванията на радиационния поят демонстрират, че интензитетът на енергизираните електрони към Уран е по-висок. Ако те си взаимодействат с атомите в пръстените, евентуално биха могли да образуват сходна рентгенова флуоресценция.
Сиянията са различен развой, произвеждащ рентгенови лъчения в Слънчевата система. Те настъпват, когато енергизираните частици си взаимодействат с планетарната атмосфера. На Земята виждаме крайния резултат под формата на необикновено хубав танц от зелена светлина на небосвода. Те обаче се образуват и на други планети като Юпитер, Марс и Сатурн. Дори кометите могат да имат сияния.
В множеството случаи магнитното поле играе роля в генерирането на сиянията – частиците се форсират по линиите му и най-после се откриват в атмосферата.
Не е изключено сходни процеси да се случват и на Уран – и по-специално, в горната атмосфера на планетата. Ако това е по този начин, то тези сияния евентуално ще са доста по-сложни от което и да е друго, което сме следили в Слънчевата система (поради характерната ос на планетата).
Изследването е оповестено в JGR Space Physics .
