Всяка неделя съм тук и знам, че каквото взема, е

Всяка неделя съм тук и знам, че каквото взема, е същинско. Така клиентка обясняваше на приятелката си от Пловдив, до момента в който обикаляха сергиите на пазара в Секирово.

А те преливаха от всевъзможни артикули и множеството – на положителни цени. Двете приятелки тази неделя имаха съответна цел – да си вземат живи петли, с цел да си ги сготвят. „ Съвсем друго е месото, няма нищо общо с охладените и замразени бройлери в магазините “, твърдяха Василка Милева и Минка Стоева. Едната разправяше, че щяла да подготви нейния с кисело зеле, а другата – на попска яхния.

Но до момента в който стигнат до животинския пазар, се стопираха на десетки сергии, написа в специфичен репортаж за 24 часа Радко Паунов.

Тържището е фамозно освен в Пловдивско, само че и в други околии. Затова и още с влизането в прилежащия квартал „ Парчевич “ колоните от коли една се точеха. Василка и Минка мъчно откриха къде да паркират. Грабнаха торбите и безусловно припнаха.

Най-напред погледите им приковаха сергии със зеленчуци и плодове. „ Гледай, гледай! Сочни и сладки портокали по 1 лева, а мандарините – 1,50 лева И нямат семки “, споделяше Минка на приятелката си. Набързо взеха по 2 кг от цитрусите. Загледаха се в доматите по 2,50 лева, само че ги подминаха.

Докато пълнеха чантите, наоколо майстор беше изложил стоката си – брадви и мотики. „ Че има ли кой да копае, та ги предлагаш “, заприказва го мъж, до момента в който оглеждаше една от брадвите. „ 20 лв. е броя, остра е като бръснач и сече доста хубаво “, хвалеше стоката си търговецът. Отговори, че по-малко се търсели мотики, само че въпреки всичко към момента се намирали хора, които си копаят градинките. Земекопното оръдие на труда се оферираше за 16 лв.. Но нямаше за него мераклии.

Около 10 часа клиентите на секировския пазар едвам се разминаваха. Едни оглеждаха, а други като Минка и Василка бяха приковани от собственик, който разфасоваше на място прясно заклано прасе. „ 8 лв. е килограмът “, обясняваше мъжът. Василка не устоя. „ Тегли ми 2 кг от плешката “, рече дамата. „ Нали тръгнахме за петли “, опита да я спре приятелката й. „ Петлите са си петли, само че това прясно розово месо не е за изпускане “, отвърна Василка. Понечи да си вземи и врат, само че се разколеба, въпреки и той да струваше 8 лв..

На прилежащата сергия пък мъж беше наредил домашните си суджуци. 11 лв. коства броя, рече той.

Продавачка оферираше прясна сланина за 7,50, а осолената – за 8,50. „ Че тя е по-скъпа прясната свинска плешка “, изкоментираха двете пловдивчанки и продължиха към задачата си – петлите. Погледнаха към сергия с домашни луканки, които се продаваха за 20 лева килограмът, само че не ги поблазниха.

В това време се редуваха щандове с обувки, маратонки, блузи, якета, марули, репички, картофи, ядки, подправки – всичко, каквото можеш да си представиш.

На няколко места се предлагаха и живи шарани по 7 лв. за кг. „ Не им е в този момент времето. Никулден от дълго време мина “, рече Василка.

Повече от час двете пловдивчанки бродеха по сергиите. Накрая поеха към бранша за живи животни – по този начин наречения хайван пазар. Той се намира по-встрани. Докато се стигне до него, се минава през завеса от димящи скари. Най-големите опашки в действителност бяха там. Изгладнял от циркулиране, народът ядеше и пиеше. Голямо двойно кебапче се продаваше за 1,50 лв.. Много се тълпяха и пред скара на дървени въглища, на която печаха свински уши. 100 грама от тях костваха 2,50 лв..

След дълго бродене Василка и Минка стигнаха до петлите. Гледаха, питаха, разпитваха къде са расли и пасли, с какво са ги хранили и така нататък И се стопираха при мъж и жена от Симеоновград. В клетки бяха наредили птиците – сиви петлета на 7 месеца и черни кокошки. Пловдивчанките се зачудиха кое да предпочетат. В последна сметка се насочиха към мъжките – броя струваше 10 лв., до момента в който кокошките им се видяха по-слабички, а за тях желаеха 15 лв..

„ Ще ни ги заколите ли “, попитаха гражданките. Мъжът на часа сграбчи ножа, пъхна петлите в чували и им клъцна главите, с цел да не подскачат. Като стопираха да мърдат, ги постави в кашони и ги подаде на клиентките. Доволни, те потеглиха към колата си и поеха към града да ги скубят, пърлят, чистят и готвят.

Още от Любопитно