1890: "Как живее другата половина" на Ню Йорк
Всяка монета има две страни и в случай че едната е лъскава и привлекателна, другата може да бъде прашна, мръсна и отблъскваща. Дали желаеме да вдигнем монетата от земята на улицата, зависи от това на коя страна е паднала и коя страна виждат очите ни.
Същото може да се каже и за огромните градове. Виждаме ги на фотоси, във филми, по постери с примамливо ниски цени и си сътворяваме една сантиментална визия за тях.
Но фотосите и филмите са лъскавата страна на монетата, а от другата страна стои мръсотията, бедността и жестокостта, която огромният град има. Така е с Токио, Берлин, Лондон, Париж, Рим, по този начин е и с Ню Йорк.
Още през 1870 година младият датски преселник Джейкъб Райс осъзнава това, попадайки в растящия с извънредно бърз ритъм млад Ню Йорк.
По времето, в което Рийс заживява в Голямата ябълка, заради засиления напор на имигранти броят на популацията в града нараства четворно. И както можете да се досетите – градът не може да поеме толкоз нови жители едновременно.
Това довежда до появяването на доста гета, в които изоставени здания стават дом на стотици хиляди души. По тези места една стая от 4 кв. м. се превръщала в дома на най-малко десетина възрастни.
Както тогава, по този начин и през днешния ден, зад красивия образ на огромния град се крият страданията и ежедневната битка на доста хора.
Преди повече от 100 години, работейки като полицейски кореспондент за „ Ню Йорк Трибюн “, журналистът и деятел Джейкъб Райс взема решение да запечата сивата страна на Ню Йорк, която не би могла да бъде разказана тъкмо и с хиляди думи.
През 80-те години на ХIХ в. Райс започва своя план
В продължение на едно десетилетие той снима нищетата, която цари в бедните квартали, и хвърля светлина върху тъмните места, които по-голямата част от града и света не вижда.
До 1890 година журналистът събира задоволително материал, че да разгласява своята фото сбирка, на която дава името „ Как живее другата половина “.
Наследството на този план обаче не е единствено пробуждането на затворените за тъмната страна очи, а същинската смяна до която той води.
„ Прочетох книгата ви и пристигам да оказа помощ “, споделя през 1894 година Теодор Рузвелт на Райс. И в действителност удържа на думата си.
От този ден нататък Рузвелт отделя извънредно огромно внимание на казуса с бедността в страната, а Райс продължава да оказва помощ с каквото може дружно с групата будни жители, която го следва.
Голям брой рискови здания, населявани от бездомници, са разрушени и на тяхно място са издигнати домове, улиците са разчистени, счупените прозорци са заменени, а на мястото на изчезналите са сложени нови, построени са детски площадки, паркове и други уреди, правещи града по-дружелюбен към всички.
И макар че заслугите за смяната не могат да бъдат приписани единствено на Райс, доста малко фотоси в историята са съумели да доведат до такава огромна смяна, до която води неговият план „ Как живее другата половина “.
Източник: Vesti.bg
Същото може да се каже и за огромните градове. Виждаме ги на фотоси, във филми, по постери с примамливо ниски цени и си сътворяваме една сантиментална визия за тях.
Но фотосите и филмите са лъскавата страна на монетата, а от другата страна стои мръсотията, бедността и жестокостта, която огромният град има. Така е с Токио, Берлин, Лондон, Париж, Рим, по този начин е и с Ню Йорк.
Още през 1870 година младият датски преселник Джейкъб Райс осъзнава това, попадайки в растящия с извънредно бърз ритъм млад Ню Йорк.
По времето, в което Рийс заживява в Голямата ябълка, заради засиления напор на имигранти броят на популацията в града нараства четворно. И както можете да се досетите – градът не може да поеме толкоз нови жители едновременно.
Това довежда до появяването на доста гета, в които изоставени здания стават дом на стотици хиляди души. По тези места една стая от 4 кв. м. се превръщала в дома на най-малко десетина възрастни.
Както тогава, по този начин и през днешния ден, зад красивия образ на огромния град се крият страданията и ежедневната битка на доста хора.
Преди повече от 100 години, работейки като полицейски кореспондент за „ Ню Йорк Трибюн “, журналистът и деятел Джейкъб Райс взема решение да запечата сивата страна на Ню Йорк, която не би могла да бъде разказана тъкмо и с хиляди думи.
През 80-те години на ХIХ в. Райс започва своя план
В продължение на едно десетилетие той снима нищетата, която цари в бедните квартали, и хвърля светлина върху тъмните места, които по-голямата част от града и света не вижда.
До 1890 година журналистът събира задоволително материал, че да разгласява своята фото сбирка, на която дава името „ Как живее другата половина “.
Наследството на този план обаче не е единствено пробуждането на затворените за тъмната страна очи, а същинската смяна до която той води.
„ Прочетох книгата ви и пристигам да оказа помощ “, споделя през 1894 година Теодор Рузвелт на Райс. И в действителност удържа на думата си.
От този ден нататък Рузвелт отделя извънредно огромно внимание на казуса с бедността в страната, а Райс продължава да оказва помощ с каквото може дружно с групата будни жители, която го следва.
Голям брой рискови здания, населявани от бездомници, са разрушени и на тяхно място са издигнати домове, улиците са разчистени, счупените прозорци са заменени, а на мястото на изчезналите са сложени нови, построени са детски площадки, паркове и други уреди, правещи града по-дружелюбен към всички.
И макар че заслугите за смяната не могат да бъдат приписани единствено на Райс, доста малко фотоси в историята са съумели да доведат до такава огромна смяна, до която води неговият план „ Как живее другата половина “.
Източник: Vesti.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ