Майките също плачат: Трябва ли да показваме емоции пред децата си, когато сме тъжни Мама и дете
Всяка майка носи със себе си освен отговорността за развъждането на детето, само че и неизбежния товар на своите страсти, които от време на време могат да бъдат сложни за преодоляване. Въпросът, който слага актуалната родителска философия, е: Трябва ли да споделяме тези страсти с децата си?
Наследството от предишното ни учи, че родителят би трябвало да бъде постоянен дирек на мощ и сигурност, като се заобикаля всяко проявяване на уязвимост пред детето. Вярванията, че сълзите могат да плашат или натоварват детето, дълго време са били вкоренявани в обществото, тъй че да имаме вяра, че родителите би трябвало да бъдат непреклонни. Въпреки това в актуалния свят на родителството този метод претърпява промяна. Според Диана Машкова - психолог и майка на пет деца, откритото осъзнаване и изложение на личните страсти освен че е изцелително за родителите, само че и скъп урок, който можем да дадем на децата си. )
Защо би трябвало да показваме страстите си?
Разбира се, тук не приказваме за емоции под формата на викове, чупене на чинии, истерични ридания от страна на майката или бащата. Безспорно такива сривове в действителност плашат децата и ги убеждават, че родителят не може да се оправи с проблемите . Децата, които постоянно са очевидци на сходни положения, последователно се научават да крият своите прекарвания и проблеми от родителите си, с цел да не ги разстройват или тревожат. Тук става дума за тези страсти, чието изложение не е уязвимост, а мощ . Когато една майка демонстрира възприятията си намерено, тя освен дава образец на детето по какъв начин да разпознава и ръководи личните си страсти, само че и основава пространство за по-дълбоко схващане и съчувствие в фамилията.
Много модерни майки към този момент осъзнават, че изречения като „ Спри да плачеш “ или „ Не бъди сърдит “ не оказват помощ на децата да се оправят с страстите си. Напротив, те ги затрудняват в изразяването на личните им усеща. Когато майката споделя: „ Разбирам, че си сърдит “ или „ Ти си смутен “, тя освен че оказва помощ на детето да осъзнае страстите си, само че и го учи да бъде почтено със себе си и с другите. )
Какво да вършим, когато сме прочувствено смутени?
Майките постоянно изпитват вътрешен спор, когато се разстройват пред децата си. Как да им разбираем, че е обикновено да усещаме болежка или паника, без да ги натоварваме с нашите проблеми? Решението не е да крием възприятията си, а да бъдем открити и почтени с тях, като вземем поради възрастта и усещанията им.
Ако една майка изпитва стрес или болежка, тя може да изясни на детето си, че:
„ Плача, тъй като съм изтощена и би трябвало да си умря. “
„ Това е елементарен спор с баща, само че не се притеснявай – ние се обичаме и всичко ще бъде наред. “
„ Тревожа се за баба ти, тя е болна, само че ние ще намерим доктор, който ще ѝ помогне. “
Подобни отговори освен облекчават страха на детето, само че му оказват помощ да разбере, че в света на възрастните също има сложни моменти и че е обикновено да изпитваме разнообразни страсти, безапелационна е Машкова. Какви са изгодите от този метод?
Когато майката демонстрира своите страсти и ги показва по здравословен метод, тя учи детето си на прочувствена просветеност. Детето освен че се научава да разпознава и показва своите усеща, само че и схваща, че не би трябвало да ги потиска, тъй като това може да докара до психически проблеми.
Възрастните, които като деца са били възпитавани в потискането на страстите си, постоянно имат компликации в изразяването на съчувствие или в разпознаването на възприятията на другите. Това може да усложни взъимоотношенията им в зрелост.
Да бъдеш открит и почтен с детето си по отношение на личните си усеща е един от най-ценните уроци, които можеш да му дадеш. Чрез този метод майката освен построява прочувствена просветеност у детето, само че също по този начин укрепва доверието и разбирането в фамилията, което е основата за на всяка здрава връзка. В последна сметка да покажеш уязвимост от време на време е освен обикновено, само че и належащо за създаване на мощни и здрави връзки с децата. )
Снимки: Freepik
Наследството от предишното ни учи, че родителят би трябвало да бъде постоянен дирек на мощ и сигурност, като се заобикаля всяко проявяване на уязвимост пред детето. Вярванията, че сълзите могат да плашат или натоварват детето, дълго време са били вкоренявани в обществото, тъй че да имаме вяра, че родителите би трябвало да бъдат непреклонни. Въпреки това в актуалния свят на родителството този метод претърпява промяна. Според Диана Машкова - психолог и майка на пет деца, откритото осъзнаване и изложение на личните страсти освен че е изцелително за родителите, само че и скъп урок, който можем да дадем на децата си.
Защо би трябвало да показваме страстите си? Разбира се, тук не приказваме за емоции под формата на викове, чупене на чинии, истерични ридания от страна на майката или бащата. Безспорно такива сривове в действителност плашат децата и ги убеждават, че родителят не може да се оправи с проблемите . Децата, които постоянно са очевидци на сходни положения, последователно се научават да крият своите прекарвания и проблеми от родителите си, с цел да не ги разстройват или тревожат. Тук става дума за тези страсти, чието изложение не е уязвимост, а мощ . Когато една майка демонстрира възприятията си намерено, тя освен дава образец на детето по какъв начин да разпознава и ръководи личните си страсти, само че и основава пространство за по-дълбоко схващане и съчувствие в фамилията.
Много модерни майки към този момент осъзнават, че изречения като „ Спри да плачеш “ или „ Не бъди сърдит “ не оказват помощ на децата да се оправят с страстите си. Напротив, те ги затрудняват в изразяването на личните им усеща. Когато майката споделя: „ Разбирам, че си сърдит “ или „ Ти си смутен “, тя освен че оказва помощ на детето да осъзнае страстите си, само че и го учи да бъде почтено със себе си и с другите.
Какво да вършим, когато сме прочувствено смутени? Майките постоянно изпитват вътрешен спор, когато се разстройват пред децата си. Как да им разбираем, че е обикновено да усещаме болежка или паника, без да ги натоварваме с нашите проблеми? Решението не е да крием възприятията си, а да бъдем открити и почтени с тях, като вземем поради възрастта и усещанията им.
Ако една майка изпитва стрес или болежка, тя може да изясни на детето си, че:
„ Плача, тъй като съм изтощена и би трябвало да си умря. “
„ Това е елементарен спор с баща, само че не се притеснявай – ние се обичаме и всичко ще бъде наред. “
„ Тревожа се за баба ти, тя е болна, само че ние ще намерим доктор, който ще ѝ помогне. “
Подобни отговори освен облекчават страха на детето, само че му оказват помощ да разбере, че в света на възрастните също има сложни моменти и че е обикновено да изпитваме разнообразни страсти, безапелационна е Машкова. Какви са изгодите от този метод?
Когато майката демонстрира своите страсти и ги показва по здравословен метод, тя учи детето си на прочувствена просветеност. Детето освен че се научава да разпознава и показва своите усеща, само че и схваща, че не би трябвало да ги потиска, тъй като това може да докара до психически проблеми.
Възрастните, които като деца са били възпитавани в потискането на страстите си, постоянно имат компликации в изразяването на съчувствие или в разпознаването на възприятията на другите. Това може да усложни взъимоотношенията им в зрелост.
Да бъдеш открит и почтен с детето си по отношение на личните си усеща е един от най-ценните уроци, които можеш да му дадеш. Чрез този метод майката освен построява прочувствена просветеност у детето, само че също по този начин укрепва доверието и разбирането в фамилията, което е основата за на всяка здрава връзка. В последна сметка да покажеш уязвимост от време на време е освен обикновено, само че и належащо за създаване на мощни и здрави връзки с децата.
Снимки: Freepik Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ