Всяка майка иска нейното дете да бъде съвършено. И не

...
Всяка майка иска нейното дете да бъде съвършено. И не
Коментари Харесай

Не съсипвайте детето си! Ето какво никога не трябва да чуват детските уши!

Всяка майка желае нейното дете да бъде напълно. И не жали за това нито сили, нито думи. Но дали са правилните? Според психолозите малчуганите не заслужават повече от половината „ дежурни “ забележки, които всекидневно им повтаряме с мотив и без мотив. Кои са те? „ Колко си неумел! “

Не, той в никакъв случай няма да се научи да върви „ по права линия “, да се храни деликатно, да се облича самичък и да не се спъва на равно. Защо би трябвало да разлива всяка чаша и да си пъха двете ръце в един ръкав. Обидните думи, които ви идват от вътрешната страна в сходни обстановки, обаче са безусловно безполезни. Дори нездравословни, тъй като най-често провокират противоположна реакция – от боязън да не сбърка малчуганът прави още повече неточности и нездравословният табиет, в случай че има подобен, се затвърждава. И в случай че хлапакът прави това просто деяние почти за половин час, а още в идната минута маратонките се развързват, това напълно не значи, че го прави преднамерено или от дебелоглав. От упреци няма смисъл. Ако си ги спестите, ще пощадите освен самочувствието на детето, само че и личните си нерви. В един прелестен ден ще се изненадате по какъв начин дребният човек си е изял обяда до трохичка, без да разлее и капка от супата по покривката или по тениската си. Просто е пристигнало времето и той се е научил, написа " ЖенатаДнес ".

„ Пречиш, не се мотай в краката ми! “

Това е един от най-често срещаните упреци в връзките родители – деца. На 4-5 години мълчуганите са прекомерно несръчни и от време на време, изключително когато бързате, наподобява, като че ли ви пречат по всевъзможен метод. Заради тях разливате чашата с кафе, просвате се в тъмния кулоар, спъвайки се в пластмасов робот, сладкишът прегаря, тъй като тъкмо когато е трябвало да го извадите от печката, то ви е спряло с някакъв безразсъден въпрос. Но въпреки всичко помислете дали е почтено да държите детето отговорно за своите битови несгоди. Ако безусловно би трябвало да свършите нещо незабавно или просто да отдъхнете, имитация от рода на „ Излез и затвори вратата извън! “ по предписание не оказва помощ. Всъщност работи, само че за не повече от 5 минути. Вероятно има деца, които могат добродушно да стоят сами и с часове да се забавляват с играчките си. Не забравяйте обаче, че другата страна на самостоятелността е отчуждеността.

„ Момчетата не вършат по този начин! “

Момченцата най-често ги хокат, когато се бият, наскърбяват момиченцата или плачат. Малките госпожици пък постоянно търпят рецензии, когато се изцапат, не подреждат или чупят играчките си или пък се закачат с децата в парка. Някак си се смята за непростимо момчетата да плачат, тъй като им е тъжно, а момиченцата да надават възторжени крясъци, когато им е радостно. И приказките от сорта на „ Ти да не си момиче, че хленчиш “ или пък „ Не си момче – не викай по този начин! “ реализират единствено едно – напълно неправилно децата от дребни одобряват за обикновено, че на момчетата е простено да се държат жестоко, а на девойките – да се глезят. Като пораснат, те така и така ще имат задоволително пободи за разногласия. Нужно ли е връзките им да се изострят още от детството?

„ На кого се метна подобен? “

Фраза, напълно почтена съгласно вас. Казана машинално и без доста предумисъл, само че с абсолютно отрицателен привкус. Говорейки по този начин, майката нормално не изяснява от какво тъкмо е недоволна. От което пък детето схваща само, че нещо не му е напълно наред. И тъй като няма друго пояснение, стартира да мисли, че е непоправимо неприятно.
Повярвайте, доста по-сложно става, в случай че свикне с тази мисъл, в случай че одобри тази роля!

„ Вече си ГОЛЯМ! “

Безспорно потребна фраза. Но единствено в случай че се използва на място и не се натяква за всяко незакопчано копче. „ Голямото “ момче няма да обиди по- дребното, „ огромното “ момиче ще постави масата и ще помогне при миенето на съдовете. С „ Ти към този момент си огромен “ показвате доверие във опциите на детето. Не забравяйте тези думи, когато отивате на кино, кониерт или на ресторант. По-сложно е, в случай че в фамилията има още един хлапак. Тогава автоматизирано първото дете става „ огромно “. И улисани в грижите по бебето, не трябва да забравяме, че в действителност „ каката “ няма навършени 3 години.

„ Не ми досаждай! “

Със сигурност нямате поради дословния смисъл на тези думи, само че ги казвате, факт е, че започваме да приказваме по-внимателно на децата, когато поотраснат. Пък и за какво да сортираме думите и да обмисляме какво да кажем, като то по този начин и не схваща. „ Омръзна ми! “, „ Измъчи ме! “, „ Махни се от очите ми! “ Все се е случвало да изтървем някое от тези фрази и без сериозен мотив. Децата до 6 години в действителност схващат доста повече, в сравнение с наподобява на пръв взор. Чуват и запомнят всичко даже да ни се коства, че думите минават около ушите им. Един младеж може да подмине неприятното ви въодушевление. Може да се затвори в стаята си и да слуша музика, да излезе с другари и така нататък Малкото момче или момиче обаче не може, като ви се обиди, да се обърне и да излезе от къщи.

То не знае по какъв начин да ви отговори, в случай че не сте прави. Няма доводи и причини против неправилната ви позиция. Раздразнителният глас и острата забележка го нараняват надълбоко. А няма по какъв начин да ви изясни, че не заслужава този укор.

Какво толкоз, това са единствено думи, другояче с пръст не съм го пипнала – е най-често срещаното опрощение за острите реплики, които стоварваме върху децата. Но от време на време думите засягат нежната душeвност доста пове че от едно безобидно шляпване.

Вслушвайте се в това, което казвате на детето. Дори и на 3 годинки то схваща доста повече, в сравнение с може да каже. И ви има вяра безусловно.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР