Всяка крушка винаги си има опашка. Така де, там някъде

Всяка крушка постоянно си има опашка. Така де, там някъде на опашката, на дръжката на коя да е круша, все виси опасността от нещо гнило. Или както гласи тълкувателно изразът „ има си крушка опашка “, съществува някаква причина, налице е някакво съображение, някакъв мотив за нещо или най-малко да се приказва, да се твърди еди-кое си нещо. Така е и с „ президентската република “ у нас, която през миналата седмица отново набра скорост, изровена като поредна аварийна гума за „ политиката си “ от „ политика “ Слави Трифонов. Веднага взе да се оказва, че идело тирада за „ полупрезидентска република “. Ама то още от Бай Тошово време ни е обяснено, че дали проводниците са цели или са полупроводници, е все тая – от същия този Бай…

То тая „ президентска “ крушка доста круша взе да се оказва, напряко историческа, заедно с опашката си! Всеки път когато на някой не му отърва политпартийно и властово нещо, и незабавно желае да ни я набута непосредствено с дръжката където откри за комфортно. Този път дръжката като кол за пастирски скок, за най-малко прескачане и в идващия парламент, ни я размаха точно политовчарят – пардон господин политикът Трифонов. Не е изненадващо, по никакъв начин дори, когато не му останаха и гнили круши, камо ли някакви други благоприятни условия да (о)бере плодове на избори, откакто си обрули с гьостерицата на какви ли не недалновидни политически решения, да не кажем тъпи, младата фиданка на личната си партия Има Такъв Народ. Дето по едно време значеше, че сякаш имало подобен народ, дето да му сервира круши.

Не е изненадващо и че топката – крушовидна в тази ситуация, незабавно се трансферира в овощната градина на настоящия втори мандат президент Румен Радев. Че къде другаде, като всичките му дейности на „ настоящия “ все натам по всякакви пътища водят – от време на време дори като автомагистрали, различен път – по-често, като партизански пътечки из гори тилилейски. Според както му изнася да работи на настоящия президент, който така и така си разиграва крушата като да е в „ безусловно “ президентско царство, че и господарство, а не в конституционна парламентарна република.

Сега, откакто Слави ни завря дръжката - новата дъвка, дейностите на Радев са от втория тип – шумкарските. Толкова шумкарски, та дори и не шуми по тематиката. Само се върти опашката на крушката политологически. Примерно, че президентът Радев няма право на повече мандати, само че при нова форма на държавно ръководство (президентско) досегашните му изхарчени мандати се възобновяват и ще може отново да се кандидатира. Лично той, както казахме не шуми, дума не обелва дали пък не е част „ под егидата на Слави “ от курса за вдишване на курс към „ въоръжена битка “… (пак пардон, това беше друго, преддеветосептемврийско…). Сега е за вдишване на курс към… президентска република. То нали така и така разгласи още предишния ноември, че има собствен план за нова конституция или за ремонт на настоящата.

Що му е обаче на президента Румен Радев таман в този момент, когато на Слави му е потрябвала, президентска република. Даже и полупрезидентска сега не му би трябвало. Да, на Трифонов отново му би трябвало звук вид „ референдум “. Поредна интервенция, някои даже я назовават хибридна, та да не катастрофира „ хибридното му возило “ във тип на партия, на политическа мощ, към този момент напълно на изборите на 2 октомври, оставайки отвън Народното събрание, без грам народен представител вътре да диша от парламентарната пушилка. И по тази причина му дал на късо тоя полупроводник на Трифонов, та да се прави на цялостен проводник, да се включи в контакта във тип на ракета притежател на Румен Радев към поста „ президент в президентска страна “.

Само дето таман в този момент на Радев не му би трябвало да се изстрелва в космоса като първия български президент-космонавт. Сега той си има цялата власт тук на земята – на българската политическа напълно разкаляна почва. Институцията „ служебно държавно управление “ му прави същата работа, без даже да се явява на избори. Сано си ръководи от избори до избори, и си постила, брули круша след круша из политпартийната градина, та партиите – може и всевъзможни обединения да са, да се провалят и преди, и по време на и след всичките тия избори.

Демек, има си я Радев президентската република в надалеч по преференциален вид от узаконената такава. Има си я такава, каквато си я пожелае. Само някоя политпартийна круша да вземе да поузрява за нещо и президентът-премиер й реже дръжката. Ей в този момент огромна резитба, чисто брулене върви предизборно откъм служебното държавно управление. Така де, това й е задачата на ена служебна власт, да създаде избори. Като в конституцията не написа по какъв начин тъкмо и дали може да го прави като част от предизборната акция още от първия ден на назначението си посредством директни намеси във всичко. Което пък напълно непосредствено демонстрира, дори потвърждава, че сегашният длъжностен кабинет е в марш на скок да ръководи и следизборно. Което пък ръководство отново ще е предизборно за идващите избори.

И по този начин избор няма да има – така и така сме си служебна президентска република. Или пък ще има, дадена ни е опция, подсказана ни е – да изберем президентска република или СПИН. Защо пък СПИН, а не ковид, примерно, който е по-актуален, настоящ даже. Ами тъй като ковидът не се предава по сексуален път. А тая работа с полагането на президентската корона става единствено по сексуален път – с дръжката на крушката, както към този момент споменахме, дето да ни я заврат където и когато им е комфортно във тип на „ президентска република “.

А, и друга „ поръчка “ има за какво таман СПИН-а ни го гласят за опция. Засега разграничаване на президента Румен Радев от концепцията на политика Слави Трифонов няма. Но пък има от представителя на служебното държавно управление Антон Кутев, който рече, че референдум дали България да стане президентска република мъчно може да се случи и то не е в съгласие с президента, а е самодейност на Има Такъв Народ. На същия Кутев, дето някъде преди десетина години „ разкри “, че Българска социалистическа партия е болна от СПИН с паметната си диагноза „ социализмът, сходно на СПИН, се предава сходно на заболяването - по сексуален път и по завещание “. Е, тогава към момента като „ елементарна “ депутатка му скочи Корнелия Нинова. Но след това – няколко години по-късно, стана водач на същата Българска социалистическа партия и оттогава непрекъснато удостоверява какъв брой вярна за партията (Й) е Кутевата диагноза. И през управническа коалиция да мине, все болест сее.