Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще

„ Всяка коза за собствен крайник, само че като пристигна Видовден, ще забележим! “Тази известна българска сентенция участва в езика ни от незапомнени времена. Изричаме я като предизвестие, че стореното зло рано или късно става ясно и бива осъдено. В обичайните показа на българина Видовден има за всички, изключително за хората, които с лекост нарушават човешки и божии закони. Има и подобен национален празник, наименуван Видовден, с непрекъсната дата на 15 юни. Разпространен е най-широко в Западна България, а също и оттатък западната ни граница. Отбелязва се в чест на Вида, която, съгласно националната религия е сестра на двамата светци − градушкари Вартоломей и Елисей. Прието е, че на този ден не би трябвало да се работи, с цел да не се разгневят градушкарите и да поразят реколтата. Друго вярване гласи, че братята са четирима − Герман, Вартоломей (народът го назовава Въртоломей), Елисей (наричан Лисé) и Видо или Видьо. Празникът на Герман е на 12 май. На същия ден православната черква уважава паметта на св. Герман – патриарх на Цариград през VIII в. и зложелател на иконоборството. Според националните показа св. Герман или Джерман е езическо провидение − стопанин на стихията град, която народът ни галено назовава градушка. На неговия празник също не се работи. На 11 юни църквата празнува св. Апостол Вартоломей, проповядвал в Индия − възпитаник на Христос, получил от него силата да прави чудеса и да лекува, разпънат на кръст и умрял страдалчески в Армения. Народът ни го почитал като покровител от летните градушки. На неговия ден в някои селища се правят гадания каква ще бъде годината и реколтата. Непосредствено преди Видовден е Елисей, Лисей, Лисὸ, Лисé − на 14 юни. Светият оракул Елисей, възпитаник на оракул Илия, получил неговия плащ и оракулски подарък при възнесението на учителя си. В националните показа Елисей защищава от косопад. Освен това е дух, който носи заболяването, само че също по този начин може да я излекува. До Елисей приключва сеитбата на просото. Има и сентенция: „ До Елисей в случай че не си сеял, няма да жънеш “. На Елисея, в навечерието на Видовден, хората ходели в полето и там се поливали с отвари от билки и давали клетви за излекуване. Чак по-късно идва денят на сестрата Вида (или на брата Видьо). Любопитно е, че в църковния календар няма светец или светица с сходно име, само че Видовден се чества постоянно след св. Елисе, на 15 юни по нов жанр, както и на 28 юни по остарял жанр. Днес празникът участва по-скоро като поверие за неизбежното наказване за грешниците, само че в някои региони не престават да го почитат. На Видовден хората би трябвало да станат рано, с цел да видят по какъв начин изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и радостни. Според обичайна религия градушката, както и другите естествени бедствия, идва като божие наказване за осъществен грях. В това учените виждат и връзката с Вида и Видовден – братята са повелители на градушките, а сестрата гледа в профил и вижда кой какво прави. В някои региони на България, на Видовден младите девойки изнасяли облекла от чеиза си и ги простирали по оградата, с цел да ги види слънцето, както и хората от селото. Едно поверие твърди, че денят е обвързван със зрението. Затова хората, които имат проблеми със зрението, на този ден ставали рано и пръскали очите си с росата от зелени клончета. На този ден честват и всички, които носят имена, производни на Видо и Вида. Сред тях са Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава и др.