10 мита за хранителните ни навици
Всяка година в разгара на лятото ни се ще да се храним по-леко, да спортуваме повече и да свалим няколко непотребни кг, само че това по този начин и не се случва. Пропускаме значими хранения денем, мислейки си, че това е здравословно.
Ето за какво на вашето внимание представяме 10 мита за питателните ни привички, които не всеки знае, само че са потвърдени спънки за вашето здравословно положение и тегло.
Мит № 1. Яденето след 18:00 часа е нездравословно.
С днешния темп на живот храненето след 6 вечерта е освен здравословно, а въпрос на здрав разсъдък. В какъв брой часа си лягате? В 9? Истината е, че не би трябвало да се яде три часа преди лягане и вечерята би трябвало да е лека.
Мит № 2. Мазнините са нездравословни.
Истината е, че без мазнини организмът не би могъл да смели храната обикновено, както и да разгради по този начин значимите витамини А и Е. Липсата на мазнини може да спре производството на хормони, да състари кожата и да навреди на черния дроб.
Да, добре е мазнините да се лимитират, само че не изцяло. Хубаво е от време на време да одобряваме храни, богати на нездравословни мазнини – салами, майонеза, торта и така нататък, само че в лимитирани количества, несъмнено.
Мит № 3. Закуските сред храненията са нездравословни.
Точно противоположното – те са нужда. Всичко зависи от това какво приемате като следобедна закуска и по какъв начин го балансирате. Полезните храни за подобен вид хранене са: ядки, плодове, сурови зеленчуци.
Мит № 4. Въглехидратите би трябвало да се понижат.
Тук е значимо да се посочи – съществуват елементарни и комплицирани въглехидрати. Трябва да се лимитират единствено първите (тях откриваме в захарта, сладката, сладките питиета, белият самун, пастата и т.н). Ако желаете да изградите в действителност здравословни хранителни привички, би трябвало да набавяте повече от втория вид – зърнени храни, фасул, плодове и зеленчуци. Нито един хранителен режим не би бил сполучлив без въглехидрати.
Мит № 5. Щом е „ био “, значи е потребно.
Много постоянно продуктите, маркирани като „ органични “ или „ био “ (т.е. без ГМО, пестициди и добавки), в доста случаи не се разграничават по нищо от елементарните им сродници, с изключение на по високата цена. 
Мит № 6. Разделното хранене ни оказва помощ да отслабнем.
Ензимите, създадени от храносмилателния тракт, са способни да се оправят с протеини, мазнини и въглехидрати едновременно. Няма научни доказателства, че разделянето им оказва помощ. Хората, които избират тази диета нормално просто сортират храната си доста деликатно. Избягвайки избрани комбинации те понижават общото количество калории и по този начин отслабват.
Мит № 7. Замразените плодове и зеленчуци губят потребните си качества.
Съвременните технологии за заледяване съумяват да запазят съвсем всички здравословни хранителни субстанции в плодовете и зеленчуците.
Мит № 8. Черният самун е по-здравословен от белия.
Ако хлябът е кафяв, това не значи, че сигурно съдържа повече фибри. „ Здравословният “ кафяв цвят от време на време се дължи на прибавянето на карамел в тестото. Енергията, която се съдържа в черния самун нормално е толкоз, колкото и в белия, и в двата случая от него се пълнее. Най-здравословни са пълнозърнестите и хрупкавите хлябове.
Мит № 9. Соковете са толкоз потребни, колкото и плодовете.
Соковете (дори прясно изцедените) не съдържат толкоз фибри, а количеството на витамини и минерали е по-малко, колкото в самия плод. Поради тази причина е по-добре да консумирате плода, вместо сока му.
Мит № 10. Сушито е диетична храна.
Действително сушито се води „ лека “ храна, само че от него също може да се пълнее. Виновници за това се явяват белият ориз, соевият сос, майонезата и други добавки, които служат за изработката му.
Бон апети!
