Доц. д-р Стоянка Черкезова: Само с икономически стимули няма...
- Всяка година формалната статистика ни съобщаваше, че се топим с 45 000 души на година. Преброяването през предходната година сподели, че популацията на България е намалявало с най-малко 80 000 - разликата е двойна. Откъде пристигна тя?
- Много е значимо да се прави разлика. Преброяването е една моментна фотография на цялото население от край до край. Докато настоящата статистика регистрира единствено събитията, които се случват. Регистрират се броят на ражданията, умиранията и миграциите. Въз основа на тях се пресмята броят на популацията. Една от най-големите неточности, които се появяват, е при отчитането миграциите, тъй като те мъчно се записват. За да отчетем една външна миграция, когато някой отиде в чужбина, би трябвало да се е записал там и да е живял повече от една година. Много постоянно това не се прави и настоящата статистика не може да го регистрира. Това е една от аргументите у нас, а и в други страни към момента да настояваме да има броене на популацията.
Ножицата в приходите у нас е огромна като в африканските страни
Грижите за възрастните с финансиране по оперативните стратегии са извънредно незадоволителни
Над 70% от българите отиват в чужбина поради търсене на работа
---------------
- Доц. Черкезова, б роят на възрастните българи ще продължи да пораства. Предложихте още преди 3 години основаването на фонд за дълготрайни грижи за старите хора. Как ще се съберат парите за него?
- Той би трябвало да е част от осигурителната система. В момента услугите, които са свързани с грижа за възрастните хора и за тези, които не могат да водят самостоятелен живот, са в областта на обществените услуги и подкрепяне. Идеята е част от тези услуги да бъдат извадени от там и да бъдат трансферирани към общественото обезпечаване. Това значи ние да внасяме някакви суми, с цел да може във възраст, когато не можем да се грижим за себе си или попаднем в подобен риск по-рано, да можем да се възползваме от тези услуги. И да има пари за тях. Пенсионната система е на така наречен принцип „ pay-as-you-go” - т.е. разходно-покривен принцип. При нея това, което се заплаща като осигуровки, се употребява за заплащането на пенсиите - т.е. не се акумулира за някакъв предстоящ интервал. Така е и при здравното обезпечаване. Аналогично може да се вкара обезпечаване, което е за дълготрайна грижа в обособен фонд. Ако вложим 1% от приходите си в отчисления за фонд „ Дългосрочна грижа “, то в границите на една година ще сме събрали повече пари в него, в сравнение с са планувани в проекта за дълготрайна грижа в идващите 5 години. След акумулиране през първите 5 години във фонда, за който би трябвало да има гратисен интервал, когато тези пари не се харчат, те към този момент могат да бъдат разпределяни за даване на дълготрайни грижи.
- Н амирате ли съдружници измежду икономисти и работодателски организации за концепцията за основаване на фонд за дълготрайни грижи?
- Идеята не е нова и се поддържа в научните среди. Предлагана е и от синдикални организации през годините, тъй че има поддръжници в общественото пространство. Оттук нататък зависи от ръководещите. Наше изследване сподели, че концепцията е подкрепена и от българските жители. За страдание, при даването на дълготрайни грижи се разчита главно на оперативните стратегии, а те са с стеснен период на действието. Днес свършва програмата и завършва грижата! Утре започва новата стратегия и я възобновяваме.
- В кои западни страни има сходни фондове?
- Един от доста положителните образци е Германия, където е добре създаден и сполучливо настоящ. Там се дава една сума под формата на добавка за дълготрайна грижа, която всеки може да разноски както желае - да си наеме експерт, да отиде в профилирана институция. Но има и други разновидности - в някои скандинавски страни употребяват системата за ваучери. Ти можеш да използваш някакви пари, само че единствено в границите на набор от услуги - а не с цел да си купиш нещо друго. Тук съчетаваме опцията за еластичност на системата и предоставяне на избор на хората с това въпреки всичко да се търси някаква успеваемост - да не се дават пари безотговорно. Грижите за възрастните, реализирани с финансиране по оперативните стратегии, са извънредно незадоволителни. По наши калкулации те покриват към 11% от потребностите от услуги отвън фамилията. Отделно стои въпросът с качеството. Имало е такива проблеми - има Х броя грижещи се по оперативната стратегия, единствено че броят на нуждаещите се е два пъти повече. И с цел да ги разпределят вместо с по 4 часа грижа, те дават единствено по два часа грижа на човек. Това утежнява качеството на грижата.
- Пловдив е едно от местата, където се усети икономическо възкръсване през последните години. Ако сходна наклонност продължи и за цялата страна, това ще окаже ли въздействие върху цялостната демографска картина?
- Едно е повишаването на стопанската система и общия междинен приход на популацията, друго е разпределението на тези приходи. В България се регистрира извънредно задълбочаване на икономическите и обществените неравенства. Съотношението сред двайсетте % най-богати към същия % най-бедни демонстрира, че има разлика от 8 пъти в приходите. Това неравноправие се следи в доста малко страни в света - то е особено за страни в предвоенна конюнктура или пред революция. Има го в доста небогати африкански страни, в Русия и в България. Наблюдава се доста бързо увеличение на тези неравенства за последните години в страната ни. Ако гледаме Пловдив - той е едно малко кътче, където може да има повишаване на производството, възстановяване на изискванията на живот, повишение на приходите, само че той не е внушителен за цялата страна. Има доста места у нас, където хората живеят оскъдно. Това може да се види и от миграционните придвижвания. По данни от последното броене се вижда, че в съвсем всички области в България има понижаване на популацията. Увеличава се само в София-град - област. Емиграцията е осезаема изключително в Северозападна България, където приходите са ниски, качеството на живот се утежнява, а популацията е мощно застаряло. Работата е незадоволителна или пък несъответствуваща. И има съществено изселване оттова. Неравенствата са огромни даже на една и съща територия - междинната класа като цяло понижава, има малко богати, доста небогати и даже гета, които са сегрегирани и където бедността е извънредно дълбока.
- Нито една западна страна не съумя да вдигне раждаемостта с стопански тласъци. Трябва ли дефинитивно да обявим тази тактика за изгубена идея?
- Не бива да бъдем песимисти, само че би трябвало да си дадем ясна сметка, че това в идващите 20-25 години е по-скоро непостижимо. Дори при увеличение на тоталния коефициент на плодовитост, т.е. на броя деца, които една жена ражда през своя живот, броят на дамите във фертилна възраст понижава и е едва евентуално да бъде обезщетен. Социалните и икономическите тласъци са значими, само че е противоречиво дали те спомагат за повишение на раждаемостта, тъй като хората не се водят само от рационални подбуди, когато вземат решение да имат деца. Извън рационалното остават полезностите, а също и невсички възнамеряват деликатно.
Изследванията в Унгария демонстрират, че няма доказателства за връзка сред икономическите тласъци и повишение на раждаемостта. Тоест - тя е резултат и от други фактори.
Това не значи, че би трябвало да се отхвърляме от грижата за децата и за фамилиите, които ги отглеждат. Качествено обучение, спокойна и насочена към бъдещето среда в учебно заведение, достъп до качествено опазване на здравето, както и основаване на опция за дамите и мъжете да имат постоянни приходи са доста значими и основават нужните, въпреки и незадоволителни условия, с цел да желаят фамилиите да имат деца.
- Значи хората не желаят безлихвени заеми и пари на калпак, а основаването на изцяло друга битова среда?
- Ако извършите едно изследване даже у нас - сътрудници вършиха такова през 2018 година, ще видите, че хората желаят да има повече услуги за децата - повече детски градини, качествени учебни заведения. Обществената конструкция би трябвало да е обърната към дребните. Моите наблюдения демонстрират съществени неравенства във опциите за обучение на деца, което се отразява по-нататък в тяхното показване в 10. клас в PISA. Има съществени дефицити в просветителните стратегии, макар че се работи в тази посока. Трябват повече обществени услуги за децата, които да бъдат поети и да може ученикът да се включи в пазара на труда и да носи приходи за фамилията. А майките им да могат да работят. Това е средата, която хората всеобщо желаят, с цел да раждат деца. Все още идеалният модел на семейство е две деца. Това си показват българите. На процедура виждаме, че този съвършен модел не се осъществя в действителността. Много деца имат по едно дете, а има и доста бездетни фамилии. Изследванията ни демонстрират, че над 70% от българите имигрират в чужбина поради търсене на работа - по-високоплатена или въобще някаква работа.
Визитка:
Доц. доктор Стоянка Черкезова работи в департамент „ Демография” към Института за проучване на индивида и популацията към Българска академия на науките. Доцент е по статистика и демография, в региона на „ Структури на популацията: възрастови и етнически и миграции “. Научните й ползи са свързани със стареене на популацията и социално-икономическо развиване и междупоколенческите неравенства. Работи в областите, свързани с достъпа до права и запаси в третата и четвъртата възраст.
- Много е значимо да се прави разлика. Преброяването е една моментна фотография на цялото население от край до край. Докато настоящата статистика регистрира единствено събитията, които се случват. Регистрират се броят на ражданията, умиранията и миграциите. Въз основа на тях се пресмята броят на популацията. Една от най-големите неточности, които се появяват, е при отчитането миграциите, тъй като те мъчно се записват. За да отчетем една външна миграция, когато някой отиде в чужбина, би трябвало да се е записал там и да е живял повече от една година. Много постоянно това не се прави и настоящата статистика не може да го регистрира. Това е една от аргументите у нас, а и в други страни към момента да настояваме да има броене на популацията.
Ножицата в приходите у нас е огромна като в африканските страни
Грижите за възрастните с финансиране по оперативните стратегии са извънредно незадоволителни
Над 70% от българите отиват в чужбина поради търсене на работа
---------------
- Доц. Черкезова, б роят на възрастните българи ще продължи да пораства. Предложихте още преди 3 години основаването на фонд за дълготрайни грижи за старите хора. Как ще се съберат парите за него?
- Той би трябвало да е част от осигурителната система. В момента услугите, които са свързани с грижа за възрастните хора и за тези, които не могат да водят самостоятелен живот, са в областта на обществените услуги и подкрепяне. Идеята е част от тези услуги да бъдат извадени от там и да бъдат трансферирани към общественото обезпечаване. Това значи ние да внасяме някакви суми, с цел да може във възраст, когато не можем да се грижим за себе си или попаднем в подобен риск по-рано, да можем да се възползваме от тези услуги. И да има пари за тях. Пенсионната система е на така наречен принцип „ pay-as-you-go” - т.е. разходно-покривен принцип. При нея това, което се заплаща като осигуровки, се употребява за заплащането на пенсиите - т.е. не се акумулира за някакъв предстоящ интервал. Така е и при здравното обезпечаване. Аналогично може да се вкара обезпечаване, което е за дълготрайна грижа в обособен фонд. Ако вложим 1% от приходите си в отчисления за фонд „ Дългосрочна грижа “, то в границите на една година ще сме събрали повече пари в него, в сравнение с са планувани в проекта за дълготрайна грижа в идващите 5 години. След акумулиране през първите 5 години във фонда, за който би трябвало да има гратисен интервал, когато тези пари не се харчат, те към този момент могат да бъдат разпределяни за даване на дълготрайни грижи.
- Н амирате ли съдружници измежду икономисти и работодателски организации за концепцията за основаване на фонд за дълготрайни грижи?
- Идеята не е нова и се поддържа в научните среди. Предлагана е и от синдикални организации през годините, тъй че има поддръжници в общественото пространство. Оттук нататък зависи от ръководещите. Наше изследване сподели, че концепцията е подкрепена и от българските жители. За страдание, при даването на дълготрайни грижи се разчита главно на оперативните стратегии, а те са с стеснен период на действието. Днес свършва програмата и завършва грижата! Утре започва новата стратегия и я възобновяваме.
- В кои западни страни има сходни фондове?
- Един от доста положителните образци е Германия, където е добре създаден и сполучливо настоящ. Там се дава една сума под формата на добавка за дълготрайна грижа, която всеки може да разноски както желае - да си наеме експерт, да отиде в профилирана институция. Но има и други разновидности - в някои скандинавски страни употребяват системата за ваучери. Ти можеш да използваш някакви пари, само че единствено в границите на набор от услуги - а не с цел да си купиш нещо друго. Тук съчетаваме опцията за еластичност на системата и предоставяне на избор на хората с това въпреки всичко да се търси някаква успеваемост - да не се дават пари безотговорно. Грижите за възрастните, реализирани с финансиране по оперативните стратегии, са извънредно незадоволителни. По наши калкулации те покриват към 11% от потребностите от услуги отвън фамилията. Отделно стои въпросът с качеството. Имало е такива проблеми - има Х броя грижещи се по оперативната стратегия, единствено че броят на нуждаещите се е два пъти повече. И с цел да ги разпределят вместо с по 4 часа грижа, те дават единствено по два часа грижа на човек. Това утежнява качеството на грижата.
- Пловдив е едно от местата, където се усети икономическо възкръсване през последните години. Ако сходна наклонност продължи и за цялата страна, това ще окаже ли въздействие върху цялостната демографска картина?
- Едно е повишаването на стопанската система и общия междинен приход на популацията, друго е разпределението на тези приходи. В България се регистрира извънредно задълбочаване на икономическите и обществените неравенства. Съотношението сред двайсетте % най-богати към същия % най-бедни демонстрира, че има разлика от 8 пъти в приходите. Това неравноправие се следи в доста малко страни в света - то е особено за страни в предвоенна конюнктура или пред революция. Има го в доста небогати африкански страни, в Русия и в България. Наблюдава се доста бързо увеличение на тези неравенства за последните години в страната ни. Ако гледаме Пловдив - той е едно малко кътче, където може да има повишаване на производството, възстановяване на изискванията на живот, повишение на приходите, само че той не е внушителен за цялата страна. Има доста места у нас, където хората живеят оскъдно. Това може да се види и от миграционните придвижвания. По данни от последното броене се вижда, че в съвсем всички области в България има понижаване на популацията. Увеличава се само в София-град - област. Емиграцията е осезаема изключително в Северозападна България, където приходите са ниски, качеството на живот се утежнява, а популацията е мощно застаряло. Работата е незадоволителна или пък несъответствуваща. И има съществено изселване оттова. Неравенствата са огромни даже на една и съща територия - междинната класа като цяло понижава, има малко богати, доста небогати и даже гета, които са сегрегирани и където бедността е извънредно дълбока.
- Нито една западна страна не съумя да вдигне раждаемостта с стопански тласъци. Трябва ли дефинитивно да обявим тази тактика за изгубена идея?
- Не бива да бъдем песимисти, само че би трябвало да си дадем ясна сметка, че това в идващите 20-25 години е по-скоро непостижимо. Дори при увеличение на тоталния коефициент на плодовитост, т.е. на броя деца, които една жена ражда през своя живот, броят на дамите във фертилна възраст понижава и е едва евентуално да бъде обезщетен. Социалните и икономическите тласъци са значими, само че е противоречиво дали те спомагат за повишение на раждаемостта, тъй като хората не се водят само от рационални подбуди, когато вземат решение да имат деца. Извън рационалното остават полезностите, а също и невсички възнамеряват деликатно.
Изследванията в Унгария демонстрират, че няма доказателства за връзка сред икономическите тласъци и повишение на раждаемостта. Тоест - тя е резултат и от други фактори.
Това не значи, че би трябвало да се отхвърляме от грижата за децата и за фамилиите, които ги отглеждат. Качествено обучение, спокойна и насочена към бъдещето среда в учебно заведение, достъп до качествено опазване на здравето, както и основаване на опция за дамите и мъжете да имат постоянни приходи са доста значими и основават нужните, въпреки и незадоволителни условия, с цел да желаят фамилиите да имат деца.
- Значи хората не желаят безлихвени заеми и пари на калпак, а основаването на изцяло друга битова среда?
- Ако извършите едно изследване даже у нас - сътрудници вършиха такова през 2018 година, ще видите, че хората желаят да има повече услуги за децата - повече детски градини, качествени учебни заведения. Обществената конструкция би трябвало да е обърната към дребните. Моите наблюдения демонстрират съществени неравенства във опциите за обучение на деца, което се отразява по-нататък в тяхното показване в 10. клас в PISA. Има съществени дефицити в просветителните стратегии, макар че се работи в тази посока. Трябват повече обществени услуги за децата, които да бъдат поети и да може ученикът да се включи в пазара на труда и да носи приходи за фамилията. А майките им да могат да работят. Това е средата, която хората всеобщо желаят, с цел да раждат деца. Все още идеалният модел на семейство е две деца. Това си показват българите. На процедура виждаме, че този съвършен модел не се осъществя в действителността. Много деца имат по едно дете, а има и доста бездетни фамилии. Изследванията ни демонстрират, че над 70% от българите имигрират в чужбина поради търсене на работа - по-високоплатена или въобще някаква работа.
Визитка:
Доц. доктор Стоянка Черкезова работи в департамент „ Демография” към Института за проучване на индивида и популацията към Българска академия на науките. Доцент е по статистика и демография, в региона на „ Структури на популацията: възрастови и етнически и миграции “. Научните й ползи са свързани със стареене на популацията и социално-икономическо развиване и междупоколенческите неравенства. Работи в областите, свързани с достъпа до права и запаси в третата и четвъртата възраст.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ