Честита Баба Марта! Ето кои имат имен ден
В сяка година на датата 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници . За здраве, за наслада и с предусещане за края на зимата и настъпването на пролетта. Колко е антична тази българска традиция, надали някой може да каже.
Според остаряла легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според античните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух точно в съчетанието сред белия и аления конец.
Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези митове са не една и две. Когато прабългарите стигнали до Дунавската низина, били омагьосани от нейната хубост. Те избрали това място, с цел да възпламенят езически огън. Вярвали, че към огъня господ Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото застъпничество. Започнал празник. Събрали се доста хора. Донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло в близост. Жените пекли самун, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове огромни части месо. Хляб и месо имало за всички.
Пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо. Само ханът не бил радостен. Нямал билката, която в обилие растяла в родната му степ. По остарял бит нея трябвало да постави до жертвените блага. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил наскърбен могъщият хан. Но внезапно до него дохвърчало пъстро птиче и заговорило с човешки глас: " Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и мощни криле. Летях с теб по целия път, с цел да ти оказа помощ в сложна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята тайфа. " Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му.
Минало време и птичката се върнала: " Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и алено конче – привет от твоята сестра и роднините ти ". Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в подарък. А белия и аления конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и благополучие.
От по-ново време е друга приказка за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята ѝ носели едно име — Сечко. Само че единият наричали дребен, а другия — огромен Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и градинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките.
Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
" Не извеждай, младоженка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде. Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй! ", думал ѝ свекърът.
" Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи ", казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка тъга ѝ домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена ѝ думат! Не минало доста. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината.
Така останал обичаят да се вършат мартеници, с цел да е радостна " Баба Марта " и да носи единствено добрини на хората.
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана " проклетия ", която също се събуждала напролет, а в националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта . На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от " лошотията ", най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а по-късно всички прескачат жаравата.
Освен в България, мартеници се носят и в няколко други страни на Балканския полуостров.
В Северна Македония мартеницата се споделя " мартинка " и честването на традицията изцяло се припокрива с това в югозападните елементи на България.
В Румъния мартениците са наричани " мърцишор " и се връзват към китките единствено на дами и деца, а в случай че се подари на мъж, той би трябвало да я носи в джоба си, с цел да не се вижда. Северните ни съседи свързват обичая с началото на земеделската година.
Молдова е друга страна, в която традицията е необятно публикувана. Подобно на румънските си съседи, молдовците назовават бяло-червения конец " мърцишор ". Според обичая девойките подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца и след това се окачват на плодово дръвче. Ежегодният фестивал " Мърцишор " се е трансформирал в един от най-големите празници в Молдова. Обичаят прелива в общността на бесарабските българи и в Украйна, където традицията продължава.
Гръцкото название за мартеница е " мартис " и е публикувана най-вече в северната част на страната. Носи се до края на месеца, а след това според традицията се оставя върху рози. Мартеницата може да се смъкна и при появяването на първата лястовица.
В Албания мартеницата се назовава " моняк ", като обичаите към нея наподобяват българските, защото най-вече хората с български корени следват обичая. Същото важи и за Сърбия , където обичаят се практикува от хората с български етнически генезис.
Освен това на 1 март честваме паметта на преподобномъченица Евдокия Илиополска и на мъченица Антонина.
Света Евдокия е родена в град Илиопол във Финикия (днес град Баалбек в Ливан) и живяла по времето на император Траян. На млади години тя прекарвала живота си в грях и разврат, с хубостта си съблазнявала доста мъже да съгрешават с нея и натрупала доста пари. Но Божията благосклонност не я изоставила и ненадейно в душата на Евдокия станала чудна смяна.
След тежко боледуване тя напуснала града и прегрешението му, и се върнала там година по-късно изцяло изменена. Искала да остане незнайна и по тази причина се заселила в покрайнините на града. Там тя срещнала един остарял и правоверен християнин на име Герман, който я срещнал със избавителната религия в Христос. Той живял и проповядвал няколко десетилетия преди този момент на стотина километра южно от Илиопол. Като послушала наставленията на Герман, Евдокия се разкаяла за предходния си грешен живот и се покръстила.
Оттогава животът й радикално се трансформирал, тя дарила цялото си благосъстояние за благотворителната активност на локалната черква и живяла праведно, както прилича на християнка. Но император Траян почнал гонение против християните, на което станала жертва и Евдокия. Тя била хваната и съдена дружно с други християни. Понеже не склонила да се отхвърли от вярата си, Евдокия била обезглавена в 107 година
Света Антонина живяла по времето на император Галерий в град Никея (сега Изник в Турция). Тя била една от дейните християнки на града и при почналото гонение от римската власт била измежду първите хванати. Съдили я за непокорство на заповедта за удостояване на езическите богове, както и на обожествяваната персона на императора. Антонина уверено отказала да извърши заповедта и по тази причина била подложена на жестоки изтезания. С Божията поддръжка тя устояла на мъченията, само че най-после била завързана в чувал и удавена в езерото край града в 305 година
Имен ден честват всички с хубавите имена Мартин, Мартина, Марта, Евдокия, Евдокий.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Според остаряла легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според античните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух точно в съчетанието сред белия и аления конец.
Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези митове са не една и две. Когато прабългарите стигнали до Дунавската низина, били омагьосани от нейната хубост. Те избрали това място, с цел да възпламенят езически огън. Вярвали, че към огъня господ Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото застъпничество. Започнал празник. Събрали се доста хора. Донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло в близост. Жените пекли самун, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове огромни части месо. Хляб и месо имало за всички.
Пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо. Само ханът не бил радостен. Нямал билката, която в обилие растяла в родната му степ. По остарял бит нея трябвало да постави до жертвените блага. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя, както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил наскърбен могъщият хан. Но внезапно до него дохвърчало пъстро птиче и заговорило с човешки глас: " Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и мощни криле. Летях с теб по целия път, с цел да ти оказа помощ в сложна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята тайфа. " Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му.
Минало време и птичката се върнала: " Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и алено конче – привет от твоята сестра и роднините ти ". Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в подарък. А белия и аления конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и благополучие.
От по-ново време е друга приказка за Баба Марта. Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята ѝ носели едно име — Сечко. Само че единият наричали дребен, а другия — огромен Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и градинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките.
Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
" Не извеждай, младоженка, на паша рано е! Скоро Сечко си отиде. Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй! ", думал ѝ свекърът.
" Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи ", казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.
Дочула Марта тези думи и тежка тъга ѝ домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена ѝ думат! Не минало доста. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината.
Така останал обичаят да се вършат мартеници, с цел да е радостна " Баба Марта " и да носи единствено добрини на хората.
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана " проклетия ", която също се събуждала напролет, а в националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта . На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от " лошотията ", най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а по-късно всички прескачат жаравата.
Освен в България, мартеници се носят и в няколко други страни на Балканския полуостров.
В Северна Македония мартеницата се споделя " мартинка " и честването на традицията изцяло се припокрива с това в югозападните елементи на България.
В Румъния мартениците са наричани " мърцишор " и се връзват към китките единствено на дами и деца, а в случай че се подари на мъж, той би трябвало да я носи в джоба си, с цел да не се вижда. Северните ни съседи свързват обичая с началото на земеделската година.
Молдова е друга страна, в която традицията е необятно публикувана. Подобно на румънските си съседи, молдовците назовават бяло-червения конец " мърцишор ". Според обичая девойките подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца и след това се окачват на плодово дръвче. Ежегодният фестивал " Мърцишор " се е трансформирал в един от най-големите празници в Молдова. Обичаят прелива в общността на бесарабските българи и в Украйна, където традицията продължава.
Гръцкото название за мартеница е " мартис " и е публикувана най-вече в северната част на страната. Носи се до края на месеца, а след това според традицията се оставя върху рози. Мартеницата може да се смъкна и при появяването на първата лястовица.
В Албания мартеницата се назовава " моняк ", като обичаите към нея наподобяват българските, защото най-вече хората с български корени следват обичая. Същото важи и за Сърбия , където обичаят се практикува от хората с български етнически генезис.
Освен това на 1 март честваме паметта на преподобномъченица Евдокия Илиополска и на мъченица Антонина.
Света Евдокия е родена в град Илиопол във Финикия (днес град Баалбек в Ливан) и живяла по времето на император Траян. На млади години тя прекарвала живота си в грях и разврат, с хубостта си съблазнявала доста мъже да съгрешават с нея и натрупала доста пари. Но Божията благосклонност не я изоставила и ненадейно в душата на Евдокия станала чудна смяна.
След тежко боледуване тя напуснала града и прегрешението му, и се върнала там година по-късно изцяло изменена. Искала да остане незнайна и по тази причина се заселила в покрайнините на града. Там тя срещнала един остарял и правоверен християнин на име Герман, който я срещнал със избавителната религия в Христос. Той живял и проповядвал няколко десетилетия преди този момент на стотина километра южно от Илиопол. Като послушала наставленията на Герман, Евдокия се разкаяла за предходния си грешен живот и се покръстила.
Оттогава животът й радикално се трансформирал, тя дарила цялото си благосъстояние за благотворителната активност на локалната черква и живяла праведно, както прилича на християнка. Но император Траян почнал гонение против християните, на което станала жертва и Евдокия. Тя била хваната и съдена дружно с други християни. Понеже не склонила да се отхвърли от вярата си, Евдокия била обезглавена в 107 година
Света Антонина живяла по времето на император Галерий в град Никея (сега Изник в Турция). Тя била една от дейните християнки на града и при почналото гонение от римската власт била измежду първите хванати. Съдили я за непокорство на заповедта за удостояване на езическите богове, както и на обожествяваната персона на императора. Антонина уверено отказала да извърши заповедта и по тази причина била подложена на жестоки изтезания. С Божията поддръжка тя устояла на мъченията, само че най-после била завързана в чувал и удавена в езерото край града в 305 година
Имен ден честват всички с хубавите имена Мартин, Мартина, Марта, Евдокия, Евдокий.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ