Во Йордане кръщающуся …“
Всяка година на 6 януари източноправославните отци извършват този тропар на празника Богоявление – денят, в който Иисус Христос е бил кръстен в река Йордан. Казват, че по време на обреда небесата се отварят и на земята е триединния Бог – отец, наследник и дух. За християните кръщението е равнопоставено с раждането – то е границата, след която човек освен добива право на лично име и влиза в социума, само че си обезпечава и безконечен живот посредством вярата.
Като спомен от първото кръщение свещениците и през днешния ден правят ритуално осветление на водите посредством мятане на кръст и отслужват тържествена литургия – Велик водосвет. Те обновяват светената вода в храмовете, а вярващите си вземат от нея за у дома и я употребяват през цялата година за лекуване, „ разчистване “ на дома от зло и уроки по хора и добитък. С донесена от църквата свещ се възпламенява с „ нов “ огън на кандилото в фамилния иконостас, а иконата се измива със светената вода или на река. Вярва се, че даже да не е взета от храм, в този ден водата е лековита, тъй като самичък Господ е отворил небето и я е кръстил, прибрал е демоните, обикаляли в нашия свят през мръсните дни и е извършил някои от положителните стремежи на хората. А човешките щения от време оно са свързани със здраве, благодат и обич, и празникът Водици, както българите, поради огромното място на водата в него, назовават Богоявление (Йордановден), им дава опцията да ги получат, или най-малко да се надяват.
Който желае здраве – да се окъпе или най-малко измие с богоявленска вода; който желае благодат – да гледа замръзва ли водата на кръста след изваждането му и има ли пълен сняг – заричане за огромен резен и плодородие; който желае обич – да донесе „ мълчана “ вода и да я остави под звездите, като каже желанието си.
В някои райони на страната вечерта преди Йордановден е последната – трета кадена вечер, която е с постна софра, а на сутринта стопанката на дома меси 3 питки – за дома, за гостите и оставена за минувачите с менче вино.
С това завършва коледно-новогодишният празничен цикъл и животът поема проведения си работен ход в човешки, естествен и галактически проект. Възобновяват се домакинските действия – предене, плетене, тъкане за дамите, а за мъжете – вървене в гората за дърва, по нивите или пътешестване. Започват седенки, годежи, венчавки, кръщавки, лимитирани и неразрешени през постите и празниците.
Богоявление, както и водата, която е съществена част от обредите, свързани с него, е граница – край и начало. Край на остарялата година, на хаоса и злото, на забрани и ограничавания, които, минали през магичната вода, прекъсват. То е и началото – Нова година, Млада Бога, вяра за благоденствие, здраве и благополучие, предсказани от коледари, пожелани от сурвакари и оплодени от вложените човешки труд и пот. И по този начин от епохи и за епохи.
А на които са им пели „ Во Йордане крещающуся… ” и са им дали имена Банчо, Богдан, Богомил, Божил, Божидар, Божан, Боголюб, Бончо, Борислав, Боян, Данчо, Динко, Йордан, както и женските им сходства или Бистра, да почерпят.
създател: Румяна Денчева
организатор отдел „ Духовна просвета “ в музей „ Етър “
Като спомен от първото кръщение свещениците и през днешния ден правят ритуално осветление на водите посредством мятане на кръст и отслужват тържествена литургия – Велик водосвет. Те обновяват светената вода в храмовете, а вярващите си вземат от нея за у дома и я употребяват през цялата година за лекуване, „ разчистване “ на дома от зло и уроки по хора и добитък. С донесена от църквата свещ се възпламенява с „ нов “ огън на кандилото в фамилния иконостас, а иконата се измива със светената вода или на река. Вярва се, че даже да не е взета от храм, в този ден водата е лековита, тъй като самичък Господ е отворил небето и я е кръстил, прибрал е демоните, обикаляли в нашия свят през мръсните дни и е извършил някои от положителните стремежи на хората. А човешките щения от време оно са свързани със здраве, благодат и обич, и празникът Водици, както българите, поради огромното място на водата в него, назовават Богоявление (Йордановден), им дава опцията да ги получат, или най-малко да се надяват.
Който желае здраве – да се окъпе или най-малко измие с богоявленска вода; който желае благодат – да гледа замръзва ли водата на кръста след изваждането му и има ли пълен сняг – заричане за огромен резен и плодородие; който желае обич – да донесе „ мълчана “ вода и да я остави под звездите, като каже желанието си.
В някои райони на страната вечерта преди Йордановден е последната – трета кадена вечер, която е с постна софра, а на сутринта стопанката на дома меси 3 питки – за дома, за гостите и оставена за минувачите с менче вино.
С това завършва коледно-новогодишният празничен цикъл и животът поема проведения си работен ход в човешки, естествен и галактически проект. Възобновяват се домакинските действия – предене, плетене, тъкане за дамите, а за мъжете – вървене в гората за дърва, по нивите или пътешестване. Започват седенки, годежи, венчавки, кръщавки, лимитирани и неразрешени през постите и празниците.
Богоявление, както и водата, която е съществена част от обредите, свързани с него, е граница – край и начало. Край на остарялата година, на хаоса и злото, на забрани и ограничавания, които, минали през магичната вода, прекъсват. То е и началото – Нова година, Млада Бога, вяра за благоденствие, здраве и благополучие, предсказани от коледари, пожелани от сурвакари и оплодени от вложените човешки труд и пот. И по този начин от епохи и за епохи.
А на които са им пели „ Во Йордане крещающуся… ” и са им дали имена Банчо, Богдан, Богомил, Божил, Божидар, Божан, Боголюб, Бончо, Борислав, Боян, Данчо, Динко, Йордан, както и женските им сходства или Бистра, да почерпят.
създател: Румяна Денчева
организатор отдел „ Духовна просвета “ в музей „ Етър “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ