Римляните решили да празнуваме Нова година на 1 януари
Всяка година на 31 декември против 1 януари подвигаме чашите с шампанско в чест на Новата година. Но кой е решил, че тя настава тъкмо тогава? Оказва се – римляните.
Първоначално те отбелязвали настъпването на новата година на 1 април – денят, в който встъпвали в служба новоизбраните консули. Но през 153 година прочие Хр. избухнало огромно въстание срещу римската власт в Иверия. Това наложило консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предварително на 1 януари. Този казус се трансформирал в традиция. С прелюдия през 45 година прочие Хр. Юлиански календар смяната става дефинитивна. А на 1 април стартира да се чества „ лъжливата “ нова година и последователно този ден се трансформира в празник на шегите и смеха.
Символ на Новата година за античните римляни става двуликият господ Янус. Едното му лице гледа напред, а другото - обратно към предишното. На латински името му идва от " врата " и отворен вход с ярка. Римляните му принасяли жертоприношения на 1 януари.
Всъщност всички култури, употребяващи годишен календар, честват Нова година. Но не при всички това е 1 януари.
Посрещането на новата година датира отпреди 4000 години, когато на първия ден от новата година („ Акиту “) са се организирали празненства в античен Вавилон.
В Египет през 4241 година пр.н.е. в Хелиополис е основан най-древният календар, в който годината е разграничена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година стартира през месеца на разливането на Нил – юли. Този календар бил употребен в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 година пр.н.е.
През 2700 година пр.н.е. китайците съставили собствен повтаряем календар, съгласно който новогодишните тържества, наричани „ Празник на пролетта “, траят 3 дни и се празнуват през февруари. Едва 3000 година по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 година в Китай се употребява Григорианският календар, само че обичайно китайците по света означават и нова година по китайския календар.
Според античния японски календар, всяка година минава под знака на един от всичките 12 зодиакални признака: плъх, бивол, тигър, заек, змей, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва със 108 камбанни удара.
Според индийския календар от 1952 година новата година стартира на 22 март, а високосната – на 21 март.
Виетнамската нова година, наричана „ празник Тет “, се чества съгласно лунния календар.
В Европа начало на новогодишните празнувания във типа, в който ги познаваме - с обилни празненства, балове и фойерверки, поставят венецианците преди пет века - през 1522 година В тези времена Сияйната република задавала новите моди. Другите европейски страни я последвали и в това изобретение. Германската Свещена Римска империя чества 1 януари от 1544 година Испания, Португалия и Полша – от 1556 година Руската империя – от 1700 година Това е едно от нововъведенията на Петър I.
В България празникът идва с Освобождението. Обичаят да се украсяват елхи по Коледа и да има офицерски балове на Нова година вкарва княгина Клементина, майката на Фердинанд. Така България се вписва в европейската традиция. А най-старата българска традиция за началото на Новата година е сурвакането.
