Баба Марта бързала, мартеници вързала
Всяка година на 1 март, българите се окичват с бяло-червени мартеници - за здраве, за наслада и с предусещане за края на зимата и настъпването на пролетта.
Колко е антична тази българска традиция, надали някой може да каже. Според остаряла легенда мартеници връзвали по българските земитраките.Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, точно в съчетанието сред белия и аления конец.
Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването наАспаруховите българина Балканския полуостров. Тези митове са не една и две. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана „ проклетия ", която също се събуждала напролет, а в националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.
На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от „ лошотията ", най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а по-късно всички прескачат жаравата.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат единствено в някои области на Румъния и Молдова, отново тук-там, където са живели или живеят по-компактни групи българи.
В националните показа пролетта идва с идването на Баба Марта. Нейният лицемерен облик - ту радостен, ту ядосан, по едно и също време утвърждаващ и отрицаващ, показва женското, пораждащо живота начало, и в това време - отново женското, само че стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, знак на пробуждането и култа към слънцето.
Първите мартеници, предопределени за окичване на хората и добитъка, са били единствено извит червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, само че те по-скоро играели роля на национален талисман - да защищават от заболявания хора, добитък и овощни дървета.
На днешната дата, 1 март - Баба Марта, имен ден честват Марта и Мартин.
Колко е антична тази българска традиция, надали някой може да каже. Според остаряла легенда мартеници връзвали по българските земитраките.Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, точно в съчетанието сред белия и аления конец.
Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването наАспаруховите българина Балканския полуостров. Тези митове са не една и две. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла мощ, наричана „ проклетия ", която също се събуждала напролет, а в националните вярвания 1 март бележи началото на пролетта.
На мартениците се приписвала магическата мощ да защищава от „ лошотията ", най-много от заболявания и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а по-късно всички прескачат жаравата.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат единствено в някои области на Румъния и Молдова, отново тук-там, където са живели или живеят по-компактни групи българи.
В националните показа пролетта идва с идването на Баба Марта. Нейният лицемерен облик - ту радостен, ту ядосан, по едно и също време утвърждаващ и отрицаващ, показва женското, пораждащо живота начало, и в това време - отново женското, само че стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието, на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, знак на пробуждането и култа към слънцето.
Първите мартеници, предопределени за окичване на хората и добитъка, са били единствено извит червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците връзвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, само че те по-скоро играели роля на национален талисман - да защищават от заболявания хора, добитък и овощни дървета.
На днешната дата, 1 март - Баба Марта, имен ден честват Марта и Мартин.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ