Всяка година на 1 и 2 ноември в Мексико хората

Всяка година на 1 и 2 ноември в Мексико хората означават Деня на мъртвите, с цел да отпразнуват живота. Това е една традиция със комплицирано религиозно-окултно наличие. Тя идва от вярването, че на този ден душите на мъртвите се връщат на земята. За европейците това е една друга позиция към гибелта и живота, която ни оказва помощ да разберем античната мексиканска просвета. През 2003 година ЮНЕСКО включва този празник в международното културно завещание. Интересно е да се научи повече за Деня на мъртвите в Мексико.

Историята на Деня на мъртвите

В този празник мексиканците са вплели античните ритуали на ацтеките, маите, тотонаките, махуа и други антични южноамерикански нации. Празникът уважава неразривната връзка, която съществува сред живота и гибелта.

Корените на този обред са доста страни, още от времето преди испанското завладяване. Тогава племената, населяващи днешно Мексико имали по-различна визия за живота и гибелта. В техните вярвания мъртвите отивали на разнообразни места, според от това каква е била гибелта им.

Децата отивали в особено място, падналите в пердах на друго, а останалите дружно обитавали свое място, в което в продължение на 4 дни или 4 години минавали през разнообразни тествания. Накрая поднасяли блага на господаря на мъртвите и неговата жена Катрина.

В гробниците на мъртвите се слагали блага - движимости, които употребили през живота си. Празненствата траели към 2 месеца, включвали към тях и жертвоприношения. Правели олтари и танцували, приготвяли празнични ястия.

Испанците пробвали да трансформират тази ужасяваща съгласно тях традиция като преместили деня на мъртвите през януари.

Традициите в Празника на мъртвите

Днес този античен празник е самобитна комбинация от католически и езически вярвания. На 1 ноември, денят на Вси светии се почитат мъртвите деца. На 2 ноември е денят на умрелите възрастни.

Традицията за Деня на мъртвите включва декориране на огромни олтари с цветя. Роди, слънчогледи, невени; музика и танци; доста храна; разчистване и накичване на гробовете. Много хора се събират на гробищата, с цел да са дружно с душите на умрелите си близки. Вярва се, че ароматът на цветята, музиката и светлините ще оказват помощ на душите да се ориентират и да не изгубят пътя към земята.

В Мексико сити се организира годишен церемониал на гибелта. Стотици дами, облечени като Катрина, или елегантната гибел, в цветни рокли, със комплициран грим на лицето излизат на шествие в града на Празника на мъртвите. Образът на Катрина се възприема като притча на гибелта и е значим детайл от празника. Катрина е скелет с помпозна шапка и цветна рокля и иронизира модата на висшите съсловия при започване на 20-ти век, осмиваща мексиканците, които подражавали на европейската аристокрация.

Този празник безспорно е атракция, комбиниране на остарели и модерни обичаи, които с помощта на киното, което разпространява празника, се е трансформирал в събитие на културния живот, предизвикващо интернационален интерес.