Политическа безтегловност
Всяка година, като пристигна така наречен ден за удостояване жертвите на комунизма - 1 февруари, малките екрани стартират да ни облъчват с наличието на всякакви професори с изборна памет и съмнителна експертиза. В обществените мрежи потеглят диспути, които се израждат в гневни словесни престрелки на тематика " комунисти и фашисти, палачи и жертви "... Не направи изключение и сегашният 1 февруари.
Нека им напомним на дежурните оплаквачи, че доста от тия, " почтените ", за които жалят, убиваха публицисти и интелектуалци, душаха ги с тел към врата в Дирекцията на полицията, без съд и присъда, разстрелваха цивилни, в това число и деца, сътвориха Закона за отбрана на страната и мислеха, че ще векуват под крилото на Третия Райх.
Е, не им се получи. Махалото беше отишло толкоз надалеч в едната посока, че при връщането си нямаше по какъв начин да не опустоши и не толкоз отговорните. Но да сме наясно. Не е имало почтено наказани регенти, депутати и министри.
Я погледнете на какъв хал сме през днешния ден и в какво трансфораха България за 35 години? И дали си мислите, че преди 80 години не е имало съображение за Възмездието от 1 февруари 1945 година?
Като че ли свикнахме с дразнещата показност и изказвания на министри и депутати, само че този път една групичка, изпаднала в политическа безтегловност и изолираност, надмина себе си.
Да вземем уникума Кирил Петков, който за следващ път " вкара " баба си в мъжкия затвор в Белене. Била жертва на Държавна сигурност, а за таткото и връзката му със същата Държавна сигурност дано замълчим...
По-добре всички да мълчат, току-виж изпитат някаква обща виновност най-малко един ден годишно. От години наред попадам на изявления на хора, имащи се за най-големи демократи, които в действителност са били привилегировани през времето на соца, та с помощта на това през днешния ден те и децата им се тупат гордо в гърдите, че са жълтопаветници и репресирани.
Случайно или не напълно, отново тия дни се разбра, че групата на ПП-ДБ още веднъж ще внесе в Народното събрание законопроект за " премахването на всички комунистически монументи ". Няма що, приоритет над целите! Когато няма какво градивно и рационално да предложиш, тръгваш на " геройска " борба с паметниците.
В никоя естествена страна не си унищожават историята. У нас, откакто " комунизмът " си отиде, някои не престават да го гледат озверено. Случващите се сега събития се фалшифицират в действително време, пред личните ни очи, а всякакви смешници си фантазират, че имат някакво разбиране за същинската история. Че и това се трансформира в мотив за разногласия и обиди. Затова постоянно сме били и ще останем с робска душeвност!
А Историята от дълго време се е произнесла. Оставете и едните, и другите да почиват в мир! И едните, и другите имат задоволително монументи, където да им бъде отдадена респект. Отивайте там, положете цвете. И не търсете виновност в другата страна, че го е направила!
Нека им напомним на дежурните оплаквачи, че доста от тия, " почтените ", за които жалят, убиваха публицисти и интелектуалци, душаха ги с тел към врата в Дирекцията на полицията, без съд и присъда, разстрелваха цивилни, в това число и деца, сътвориха Закона за отбрана на страната и мислеха, че ще векуват под крилото на Третия Райх.
Е, не им се получи. Махалото беше отишло толкоз надалеч в едната посока, че при връщането си нямаше по какъв начин да не опустоши и не толкоз отговорните. Но да сме наясно. Не е имало почтено наказани регенти, депутати и министри.
Я погледнете на какъв хал сме през днешния ден и в какво трансфораха България за 35 години? И дали си мислите, че преди 80 години не е имало съображение за Възмездието от 1 февруари 1945 година?
Като че ли свикнахме с дразнещата показност и изказвания на министри и депутати, само че този път една групичка, изпаднала в политическа безтегловност и изолираност, надмина себе си.
Да вземем уникума Кирил Петков, който за следващ път " вкара " баба си в мъжкия затвор в Белене. Била жертва на Държавна сигурност, а за таткото и връзката му със същата Държавна сигурност дано замълчим...
По-добре всички да мълчат, току-виж изпитат някаква обща виновност най-малко един ден годишно. От години наред попадам на изявления на хора, имащи се за най-големи демократи, които в действителност са били привилегировани през времето на соца, та с помощта на това през днешния ден те и децата им се тупат гордо в гърдите, че са жълтопаветници и репресирани.
Случайно или не напълно, отново тия дни се разбра, че групата на ПП-ДБ още веднъж ще внесе в Народното събрание законопроект за " премахването на всички комунистически монументи ". Няма що, приоритет над целите! Когато няма какво градивно и рационално да предложиш, тръгваш на " геройска " борба с паметниците.
В никоя естествена страна не си унищожават историята. У нас, откакто " комунизмът " си отиде, някои не престават да го гледат озверено. Случващите се сега събития се фалшифицират в действително време, пред личните ни очи, а всякакви смешници си фантазират, че имат някакво разбиране за същинската история. Че и това се трансформира в мотив за разногласия и обиди. Затова постоянно сме били и ще останем с робска душeвност!
А Историята от дълго време се е произнесла. Оставете и едните, и другите да почиват в мир! И едните, и другите имат задоволително монументи, където да им бъде отдадена респект. Отивайте там, положете цвете. И не търсете виновност в другата страна, че го е направила!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ