Васил Велев: Работещите в Южна България с два пъти повече болнични от Северна
Всяка година губим 50 000 души на пазара на труда, споделя в изявление на "Монитор " ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
- Г-н Велев, по какъв начин мина срещата с държавното управление, на която трябваше да дискутирате ограниченията, залегнали в националното съглашение?
- Всъщност на тази намира се ограничихме върху тематиката енергетика и какво следва от Зеления пакт за България. В петък ще продължим разговора и по останалите тематики с присъединяване на обществения и финансовия министър. Засега диалозите са градивни, само че е прекомерно рано да приказваме за резултати.
- Какви промени смятате, че би трябвало да бъдат осъществени? В съглашението има 40 точки.
- Ние сме се лимитирали върху тези въпроси, по които има консенсус сред работодатели и синдикати. Най-злободневен е въпросът с енергетика и климат. Той е обвързван и с останалите тематики в някаква степен - като обществените въпроси, демография, бизнес климат.
- Споменахте енергетика, преди няколко дни още веднъж заявихте, че сме измежду страните с най-висока цена на тока. Какви ограничения би трябвало да се подхващат?
- Всъщност, в случай че погледнете данните, ще видите, че и във вторник сме третата страна с най-висока цена за ден напред. За цялата предходна година пък сме с втората най-висока цена след Гърция. Но там се включват и някои мрежови такси, които ние ги плащаме настрана. Там включват в цената на дейната сила и някои такси. И като ги премахнем, в действителност се оказва, че България е с най-висока цена в Европа. Това се вижда и от фактурите. Това несъмнено утежнява конкурентоспособността на промишлеността ни.
- Кои са проблемите в действителност?
- Проблемите са в незадоволителното и погрешно предложение на борсата. Ние твърдим, че цените не престават да се манипулират по този метод, защото пазарът е стеснен. Затова настояваме да се уеднаквят. Тук не приказваме да държим някакви ниски цени, в противен случай - задачата е да са като в другите страни от Европейски Съюз. Другата причина е изкупуване на сила с Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 1 “ и „ Марица-изток 3 “. Те товарят в допълнение цената с още 10,70 евро за мгв/часа. Нито една друга страна в Европа не прибавя, тъй като няма такава непозволена, непозволена от европейското право държавна помощ посредством преференциални цени за такива въглищни централи.
- Какво ще се случи, в случай че се продължава по този метод?
- Въпросът е дали би трябвало да се продължава по този метод. Първо, това е непозволена държавна помощ. Цените са преференциални, а не пазарни. Затова и тези контракти би трябвало да бъдат прекъснати. Европейският метод за оказване на такава поддръжка е правенето на механизъм за потенциали. Той се създава, утвърждава се от Европейска комисия и на база на това се организират търгове, в които вземат участие и задгранични централи, освен български. Тези с по-добри цени получават такава държавна помощ. Така че би следвало да се прекратят договорите на тези две централи, да вземат участие в търг и в случай че завоюват, да получат помощ. Но в действителност няма да са в такива големи размери - 702 млн. лв. за една година. Това усилва цената на електрическата енергия за вътрешен пазар.
- Обсъдихте ли този въпрос с държавното управление към този момент?
- Да, и настояваме да бъде решен. Това товари и служащите, и чиновниците. Когато плащаме по-скъп ток, остават и по-малко пари за заплати. Скъпият ток товари и бита.
- Друг отворен въпрос, който касае и чиновници, и бизнес, е болничните. Ще се откри ли решение?
- Този въпрос е за настрана разискване. Но тук няма едно решение, което да ограничи измамите. Нужни са сложни ограничения. Всеки има своите оферти. На първо място е нужно да се електронизира издаването на болнични. Работодателят би трябвало да получава информация за издаването на лист на момента, а не след няколко дни. Така ще можем да планираме негов заместител. Това е една от ограниченията. Дългосрочните са напълно разнообразни - да се усили контролът, тъй като има региони, в които болничните листове са два пъти повече на глава от популацията, в сравнение с в други области. Очевидно там нещо не е наред.
- В кои райони?
- Като цяло в Южна България боледуват повече, в сравнение с в Северна. Кюстендил, Пазарджик, София-град са с два пъти повече издадени болнични листове, в сравнение с Добрич. Трябва да се ревизира дали става дума в действителност за проблеми със здравето или за измами. Така че са нужни набор от решения, тъй като ощетява правилните чиновници.
- А обсъждано ли е в действителност в работната група 1 час ексклузивен труд да се поставя законно?
- Такова предложение съответно няма направено. За изключителния труд има общ текст, който е координиран сред нас. Той е за привеждане на правните регулации в сходство с Конвенция 1 на МОТ за работното време и инструкция 2388 на Европейски Съюз по отношение на някои аспекти на организацията на работното време. Според европейската инструкция няма годишен предел. Ние настояваме въобще да отпадне. Това е въпрос, по който от дълго време преговаряме.
- Само преди няколко дни ¼ от компаниите обявиха, че нямат задоволително фрагменти. Как ще се реши казусът с несъответствието на пазара на труда? Какво предвиждате - ще наемате ли фрагменти от чужбина, или ще заложите на нарастване на възнагражденията?
- Липсата на фрагменти е най-острият проблем и е от години за бизнеса и всички компании го показват в анкетите. Така че той няма да се реши от единствено себе си.
- Увеличението на заплатите решение ли е?
- Това се прави. За предходната година имаме 12% растеж на разноските за труд при растеж на продуктивността от 3,5%. Виждате, че възнагражденията порастват в пъти повече. В Германия възнагражденията са в пъти по-големи и има изострен дефицит на фрагменти. Ние си фантазираме, че в случай че се вдигнат внезапно заплатите, това ще реши казуса. Но не е по този начин, тъй като ще банкрутират компании. В Германия и Полша вземат решение казуса посредством облекчение на трудовата имиграция. Приеха нападателни разпореждания в тази посока. Освен че изсмукват фрагменти от Източна Европа, погледите са отправени към този момент към Индия, Мексико, Виетнам, Филипините. Така че би трябвало да вършим това. Всяка година губим 50 000 души на пазара на труда. Това стартира от няколко години.
- Какво имате поради?
- 45 000 души губим по демографски аргументи, а 5000 заради негативна чиста миграция. Това значи, че 5 хиляди по-малко се връщат в страната, в сравнение с я напущат. Но другите 45 000 са заради демографски аргументи - родени са по-малко хора. Преди 90-та година се раждаха по 120 000, а по-късно по 70 000 души. Има огромен спад в раждаемостта. Това няма по какъв начин да се замести с високи заплати.
- А притеснявате ли се от криза, защото се заприказва интензивно в последно време?
- Факт е, че международната стопанска система се забавя. Прогнозата за нашата страна е също за такова закъснение, макар че Европейска комисия ни отрежда челно място като растеж на Брутният вътрешен продукт. Но той ще е по-малък от миналогодишния. Само че това ще се дължи повече на растежа на потреблението, в сравнение с растежа за експорт. В обособени стопански браншове тази година ще има застоялост - да вземем за пример в машиностроенето, автомобилостроенето... Ако това не се промени, няма по какъв начин нашата промишленост да се развива, защото 2/3 от износа ни е за Европейски Съюз за този пазар.
Визитка:
Роден е на 1 април 1959 година
Завършил е Техническия университет в София, компетентност “Автоматика”
Бил е учител по “Управление на нестопански организации” в Университета за национално и международно стопанство
Последователно е бил изпълнителен шеф на фондация “Еврика”, ръководещ съучастник на “БИК Холд”, а от 1999 година е изпълнителен шеф на “Стара планина Холд” АД
- Г-н Велев, по какъв начин мина срещата с държавното управление, на която трябваше да дискутирате ограниченията, залегнали в националното съглашение?
- Всъщност на тази намира се ограничихме върху тематиката енергетика и какво следва от Зеления пакт за България. В петък ще продължим разговора и по останалите тематики с присъединяване на обществения и финансовия министър. Засега диалозите са градивни, само че е прекомерно рано да приказваме за резултати.
- Какви промени смятате, че би трябвало да бъдат осъществени? В съглашението има 40 точки.
- Ние сме се лимитирали върху тези въпроси, по които има консенсус сред работодатели и синдикати. Най-злободневен е въпросът с енергетика и климат. Той е обвързван и с останалите тематики в някаква степен - като обществените въпроси, демография, бизнес климат.
- Споменахте енергетика, преди няколко дни още веднъж заявихте, че сме измежду страните с най-висока цена на тока. Какви ограничения би трябвало да се подхващат?
- Всъщност, в случай че погледнете данните, ще видите, че и във вторник сме третата страна с най-висока цена за ден напред. За цялата предходна година пък сме с втората най-висока цена след Гърция. Но там се включват и някои мрежови такси, които ние ги плащаме настрана. Там включват в цената на дейната сила и някои такси. И като ги премахнем, в действителност се оказва, че България е с най-висока цена в Европа. Това се вижда и от фактурите. Това несъмнено утежнява конкурентоспособността на промишлеността ни.
- Кои са проблемите в действителност?
- Проблемите са в незадоволителното и погрешно предложение на борсата. Ние твърдим, че цените не престават да се манипулират по този метод, защото пазарът е стеснен. Затова настояваме да се уеднаквят. Тук не приказваме да държим някакви ниски цени, в противен случай - задачата е да са като в другите страни от Европейски Съюз. Другата причина е изкупуване на сила с Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 1 “ и „ Марица-изток 3 “. Те товарят в допълнение цената с още 10,70 евро за мгв/часа. Нито една друга страна в Европа не прибавя, тъй като няма такава непозволена, непозволена от европейското право държавна помощ посредством преференциални цени за такива въглищни централи.
- Какво ще се случи, в случай че се продължава по този метод?
- Въпросът е дали би трябвало да се продължава по този метод. Първо, това е непозволена държавна помощ. Цените са преференциални, а не пазарни. Затова и тези контракти би трябвало да бъдат прекъснати. Европейският метод за оказване на такава поддръжка е правенето на механизъм за потенциали. Той се създава, утвърждава се от Европейска комисия и на база на това се организират търгове, в които вземат участие и задгранични централи, освен български. Тези с по-добри цени получават такава държавна помощ. Така че би следвало да се прекратят договорите на тези две централи, да вземат участие в търг и в случай че завоюват, да получат помощ. Но в действителност няма да са в такива големи размери - 702 млн. лв. за една година. Това усилва цената на електрическата енергия за вътрешен пазар.
- Обсъдихте ли този въпрос с държавното управление към този момент?
- Да, и настояваме да бъде решен. Това товари и служащите, и чиновниците. Когато плащаме по-скъп ток, остават и по-малко пари за заплати. Скъпият ток товари и бита.
- Друг отворен въпрос, който касае и чиновници, и бизнес, е болничните. Ще се откри ли решение?
- Този въпрос е за настрана разискване. Но тук няма едно решение, което да ограничи измамите. Нужни са сложни ограничения. Всеки има своите оферти. На първо място е нужно да се електронизира издаването на болнични. Работодателят би трябвало да получава информация за издаването на лист на момента, а не след няколко дни. Така ще можем да планираме негов заместител. Това е една от ограниченията. Дългосрочните са напълно разнообразни - да се усили контролът, тъй като има региони, в които болничните листове са два пъти повече на глава от популацията, в сравнение с в други области. Очевидно там нещо не е наред.
- В кои райони?
- Като цяло в Южна България боледуват повече, в сравнение с в Северна. Кюстендил, Пазарджик, София-град са с два пъти повече издадени болнични листове, в сравнение с Добрич. Трябва да се ревизира дали става дума в действителност за проблеми със здравето или за измами. Така че са нужни набор от решения, тъй като ощетява правилните чиновници.
- А обсъждано ли е в действителност в работната група 1 час ексклузивен труд да се поставя законно?
- Такова предложение съответно няма направено. За изключителния труд има общ текст, който е координиран сред нас. Той е за привеждане на правните регулации в сходство с Конвенция 1 на МОТ за работното време и инструкция 2388 на Европейски Съюз по отношение на някои аспекти на организацията на работното време. Според европейската инструкция няма годишен предел. Ние настояваме въобще да отпадне. Това е въпрос, по който от дълго време преговаряме.
- Само преди няколко дни ¼ от компаниите обявиха, че нямат задоволително фрагменти. Как ще се реши казусът с несъответствието на пазара на труда? Какво предвиждате - ще наемате ли фрагменти от чужбина, или ще заложите на нарастване на възнагражденията?
- Липсата на фрагменти е най-острият проблем и е от години за бизнеса и всички компании го показват в анкетите. Така че той няма да се реши от единствено себе си.
- Увеличението на заплатите решение ли е?
- Това се прави. За предходната година имаме 12% растеж на разноските за труд при растеж на продуктивността от 3,5%. Виждате, че възнагражденията порастват в пъти повече. В Германия възнагражденията са в пъти по-големи и има изострен дефицит на фрагменти. Ние си фантазираме, че в случай че се вдигнат внезапно заплатите, това ще реши казуса. Но не е по този начин, тъй като ще банкрутират компании. В Германия и Полша вземат решение казуса посредством облекчение на трудовата имиграция. Приеха нападателни разпореждания в тази посока. Освен че изсмукват фрагменти от Източна Европа, погледите са отправени към този момент към Индия, Мексико, Виетнам, Филипините. Така че би трябвало да вършим това. Всяка година губим 50 000 души на пазара на труда. Това стартира от няколко години.
- Какво имате поради?
- 45 000 души губим по демографски аргументи, а 5000 заради негативна чиста миграция. Това значи, че 5 хиляди по-малко се връщат в страната, в сравнение с я напущат. Но другите 45 000 са заради демографски аргументи - родени са по-малко хора. Преди 90-та година се раждаха по 120 000, а по-късно по 70 000 души. Има огромен спад в раждаемостта. Това няма по какъв начин да се замести с високи заплати.
- А притеснявате ли се от криза, защото се заприказва интензивно в последно време?
- Факт е, че международната стопанска система се забавя. Прогнозата за нашата страна е също за такова закъснение, макар че Европейска комисия ни отрежда челно място като растеж на Брутният вътрешен продукт. Но той ще е по-малък от миналогодишния. Само че това ще се дължи повече на растежа на потреблението, в сравнение с растежа за експорт. В обособени стопански браншове тази година ще има застоялост - да вземем за пример в машиностроенето, автомобилостроенето... Ако това не се промени, няма по какъв начин нашата промишленост да се развива, защото 2/3 от износа ни е за Европейски Съюз за този пазар.
Визитка:
Роден е на 1 април 1959 година
Завършил е Техническия университет в София, компетентност “Автоматика”
Бил е учител по “Управление на нестопански организации” в Университета за национално и международно стопанство
Последователно е бил изпълнителен шеф на фондация “Еврика”, ръководещ съучастник на “БИК Холд”, а от 1999 година е изпълнителен шеф на “Стара планина Холд” АД
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ