Всяка година бесим дякона Васил Иванов Кунчев. Ако ви е

" Всяка година бесим дякона Васил Иванов Кунчев. Ако ви е мъчно да кажете “ние” – приемете, че съм аз! И на мен не ми е леко да го напиша, само че считам, че би трябвало! " С това неласкаво умозаключение в навечерието на годишнината от гибелта на Апостола стартира коментара си по тематиката Любен Дилов - наследник.

" Трябва да има монумент на предателите. И на 19 февруари е редно да се каже ясно: българи го предадоха и българин го залови. Българи му потвърдиха присъдата. Единствено успокоение е, че българи го погребаха. Но за наше отвращение отново българи му скриха костите.

Българи го предадоха – това са Димитър Общи, Атанас поп Христов и даскал Иван Фурнаджиев-Топала. Последният – на 26. Х. 1872 година в стаята на тетевенския мюдюрин и на 28 декември пред Мазхар паша, софийски мютесариф. Българин го залови при Къкрина – заптието Али Чауш-Помака. Тези имена ги изискуем на себе си, изискуем ги и на достойния ловчански духовник Кръстьо, който беше претрупан с цялата ни групова историческа виновност.

На 19 февруари би трябвало да честваме измяната. Поне един път годишно – на 19 февруари, учителите по история и български език би трябвало да влязат във всеки един клас и за 45 минути да опишат за предателите. Те са част от нашата историческа памет. Трябва да бъдат част и от персоналната ни памет, в случай че желаеме да градим народен дух. Без предатели няма герои. "