На гости на грънчаря майстор Куман във Враца
Всяка колегия има собствен настойник. На занаятчиите е св. Спиридон, един от великите чудотворци от IV век. Като свещеник в град Тримитунт на остров Кипър той взел участие в фамозния Никейски събор. За да убеди съперниците си в своята справедливост и Божията истина, стиснал в ръката си керемида и станало знамение - от единия завършек на керемидата лумнал огън, а от другия й край потекла вода. А когато за първи път се опитал да направи съд от глина, не сполучил. Много се старал, само че все не успявал, тъй като глината се лепяла по ръцете му. Разплакал се, сълзите му падали върху сухата глина. Така схванал, че би трябвало да я замеси с вода. С лекост направил съд и го опекъл. Оттогава грънчарите го почитат за собствен светец, а до колелото държат паничка със " сълзите на грънчаря ".
Да видя съблюдава ли традицията да има паничка до грънчарското си колело, ходя на посетители при занаятчия Куман Жеков. 2 дни преди уговорената ни среща майсторът получи специфична грамота в категория „ Занаяти “ в акцията „ 10 аргументи да остана в моята Враца “, която му бе връчена от кмета Калин Каменов. Намирам го в ателието му, а в близост под сянката на огромните дървета тичат три деца. За отмора в горещината се отпускат на хамака, обтегнат сред две дървета и чакат Куман да ги повика да опитат да измайсторят нещо на грънчарското колело.
Питам го по какъв начин един кореняк харманлия попадна във Враца? " Бях пристигнал на посетители във Враца и напълно инцидентно минахме през тази уличка – тя е част от ЕВК “Софроний Врачански “. В двора на Димитраки Хаджитошевата къща има ателиета на майстори от Задругата на художествените занаяти. Една позната помолих, да попита в общината и споделиха, че едното ателие е свободно. (Това е бившето ателие на Николай Дойнов – изтъкнат етнограф, занаятчия, врачанин, който всички обичаха). Даже тогава се снимах пред това ателие и си споделих, че то ще моето. Просто ситуацията ме сграбчи. Аз в Харманли си имам ателие, имам си и пещ, огромно е, с двор, с всички улеснения, с валяци, които мелят глината ", изяснява той.
Но по този начин или другояче, срещнал любовта във Враца - дамата, с която в този момент живее. Има щерка и от нея - внуче. Щерката също прави керамични композиции - чаши с керамични приложения. Малкият, чиято фотография ми демонстрира, е измежду всички грамоти и награди, изложени на стената на ателието.
" Същевременно с това и кметът беше схванал, че има грънчар и ми се обади да ме предложения на панаира. Имам лозя в Харманли, работя към момента на пещите в тухларната и споделих, че съм ангажиран и не мога да дойда на Врачанския панаир. Но се затягам ноември месец да дойда да работя във Враца в новото ателие. Дойдох на 6 ноември преди 3 година Не бяха уредени още формалностите, само че до момента в който се възстановява всичко, започнах да работя на терасата в жилището в “Дъбника “ и за 15 дни изкарах стока. На 14 февруари влязох в ателието – на Трифон Зарезан, ремонтирах, боядисах ", споделя още занаятчия Куман.
И продължава: " Кръстен съм на дядо ми Куман, прочут жанр в Харманли. Внучето ми е Константин – взе ми буквичката. Ето там фотосите. Постоянно работеше с мен глината. Сега е в Пловдив с майка си. Завършил съм Техникум по керамика в Попово. Имаше паралелка по художествена керамика. В казармата работих като художник, бях признат в Станке Димитров за преподавател, само че единствено семестриално го приключих. Минах през доста специалности, до момента в който намеря себе си.
Има едно Ново село - до Харманли. Там бяха отворили цех за керамика. Покани ме началникът и станах грънчар. После, когато напусна той, сложиха мен за шеф завод. Пак не ме огря да работя керамика, тъй като началникът си има документи и така нататък За сметка на това от договарянията в Пловдив, се срещнах с един шеф от Бусинци, Трънско - преди време огромен грънчарски център. Заради тях зарязах работата в завода, забрах фамилията и всички заминахме за Бусинци. Постепенно започнах да се изучавам и за 2 години съумях. Явих се на изпити към задругата, одобриха ме. Тогава ми позволиха да си отворя работилница в Харманли.
От 1986 година – бях първият в Харманли, на който позволиха частна процедура. Близо 20 година работя антична керамика - ритони, лампи, вази, гръцки кратери, маски, ритуални съдове. Работя доста постоянно за музеите. "
Реплика на Рогозенското богатство с грифоните ми демонстрира на рафта с новите съдове.
" Имаше с Херкулес, само че я взеха преди 20-ина минути и не мога да ви я покажа. Лампи имам, напълно, открити тук, неолитки постоянно работя, идолчета, на Богинята майка, напълно антична. Графитокерамиката я започнах преди 3 година в чест на моя колежка от В. Търново. Много се харесва. Искаха на галерия да заедно съм с нея до Япония… В Пловдив още стои една такава моя галерия в Стария град. Работя купичките за събора на Леденика, за съдовете за сватбата. Много бройки са, всяка година се увеличават… 3000 тази година. Една по една… ", споделя врачанският занаятчия от Харманли и се усмихва.
" Така споделя за мен кметът Калин Каменов, а аз не желая да го оборвам, тъй като откогато съм тук имам работа, доста неща съм направил. Ето през вчерашния ден имам грамота. Ако почнем да ги броим имам единствено 2 награди от Харманли, от Орешака, от Румъния ", споделя майсторът.
Питам го какво още желае да направи, да създаде. " Много пъти са ме питали и постоянно го заобикалям този въпрос. Аз в керамиката съм си построил един мой жанр, само че като проекти най-вече ми се желае да направя един пленер. На майсторите, тук на това място – Национален пленер на майсторите от същинската задруга. Мечтата ми е да го направя тук в Етнографския комплекс. Тая година отиваме на пленер на грънчарите. Все чужденец ги е взимал премиите до момента. От 5-8 септември в Етъра съм поканен. Обречена е на мен премията тази година - моята керамика е по-различна. Още от декември ме поканиха, а през днешния ден дойде и формулярът за присъединяване.
2 години посрамвам на Врачанския панаир, грънчарското колело е там с мен. Деца, възрастни идват при мен. Искат да ги науча. Зависи от индивида какъв брой време ще отнеме. Например Надя, която е учител в Медицинския институт и брачна половинка на художника Росен Рошпака, излезе доста упорита, стана цяла година идва. Може да прави сама неолитни фигурки. Купи си грънчарски колело към този момент ", споделя занаятчия Куман.
" Мангановите, състарените съдове, яий ги ето там са… На моменти даже доста мои предмети са се продали за оригинали. Моя стока има спряна на митници, след това служителите на реда ми се обаждат ", изяснява още той.
Какво още го радва в живота, с изключение на глината, запитвам майстора. " Аз съм риболовец, вървя в Харманли за риба. Раци ловя. Другото ми занимание са лозята. Имам Харманлийско вино. Насадил съм си дървета тук, даже имаше недоволства против мен. Направил съм го за децата ", показва Куман и ми демонстрира пред ателието паното с надпис на П. Славейков от “Извора на белоногата “. Лятото ще си работя, за пленера ще се сготвям. Забавил съм доста поръчки. Започвам промишлено да върша сачове. На 2-ма индивида ще осигуря работа ", споделя проектите си майсторът от Харманли.
Питам го има ли си лозунг, а той ми дава отговор по този начин: " Вече отмина това време с девизите, нали знаеш… Просто годините ни смъкнаха на земята. Това е лозунг на старите грънчари: “Ти щом си станал майстор-грънчар и пенсия да вземеш няма да видиш пенсионерски години. Няма да седнеш да си гледаш старините “ . Всички майстори, които съм познавал до момента, по този начин са си отивали от този свят – на грънчарското колело, една обич вечно. Грънчарят си умира грънчар ", декларира гордо и с обич Куман.
Ако желаете да видите занаятчия Куман, елате на Врачанския панаир в средата на септември. Ще си поизцапате ръцете с неговата глина. Някоя дрънкулка може да си извършите, пък може и да ви хареса по този начин, както глината е превзела сърцето на занаятчия Куман за цялостен живот.
Да видя съблюдава ли традицията да има паничка до грънчарското си колело, ходя на посетители при занаятчия Куман Жеков. 2 дни преди уговорената ни среща майсторът получи специфична грамота в категория „ Занаяти “ в акцията „ 10 аргументи да остана в моята Враца “, която му бе връчена от кмета Калин Каменов. Намирам го в ателието му, а в близост под сянката на огромните дървета тичат три деца. За отмора в горещината се отпускат на хамака, обтегнат сред две дървета и чакат Куман да ги повика да опитат да измайсторят нещо на грънчарското колело.
Питам го по какъв начин един кореняк харманлия попадна във Враца? " Бях пристигнал на посетители във Враца и напълно инцидентно минахме през тази уличка – тя е част от ЕВК “Софроний Врачански “. В двора на Димитраки Хаджитошевата къща има ателиета на майстори от Задругата на художествените занаяти. Една позната помолих, да попита в общината и споделиха, че едното ателие е свободно. (Това е бившето ателие на Николай Дойнов – изтъкнат етнограф, занаятчия, врачанин, който всички обичаха). Даже тогава се снимах пред това ателие и си споделих, че то ще моето. Просто ситуацията ме сграбчи. Аз в Харманли си имам ателие, имам си и пещ, огромно е, с двор, с всички улеснения, с валяци, които мелят глината ", изяснява той.
Но по този начин или другояче, срещнал любовта във Враца - дамата, с която в този момент живее. Има щерка и от нея - внуче. Щерката също прави керамични композиции - чаши с керамични приложения. Малкият, чиято фотография ми демонстрира, е измежду всички грамоти и награди, изложени на стената на ателието.
" Същевременно с това и кметът беше схванал, че има грънчар и ми се обади да ме предложения на панаира. Имам лозя в Харманли, работя към момента на пещите в тухларната и споделих, че съм ангажиран и не мога да дойда на Врачанския панаир. Но се затягам ноември месец да дойда да работя във Враца в новото ателие. Дойдох на 6 ноември преди 3 година Не бяха уредени още формалностите, само че до момента в който се възстановява всичко, започнах да работя на терасата в жилището в “Дъбника “ и за 15 дни изкарах стока. На 14 февруари влязох в ателието – на Трифон Зарезан, ремонтирах, боядисах ", споделя още занаятчия Куман.
И продължава: " Кръстен съм на дядо ми Куман, прочут жанр в Харманли. Внучето ми е Константин – взе ми буквичката. Ето там фотосите. Постоянно работеше с мен глината. Сега е в Пловдив с майка си. Завършил съм Техникум по керамика в Попово. Имаше паралелка по художествена керамика. В казармата работих като художник, бях признат в Станке Димитров за преподавател, само че единствено семестриално го приключих. Минах през доста специалности, до момента в който намеря себе си.
Има едно Ново село - до Харманли. Там бяха отворили цех за керамика. Покани ме началникът и станах грънчар. После, когато напусна той, сложиха мен за шеф завод. Пак не ме огря да работя керамика, тъй като началникът си има документи и така нататък За сметка на това от договарянията в Пловдив, се срещнах с един шеф от Бусинци, Трънско - преди време огромен грънчарски център. Заради тях зарязах работата в завода, забрах фамилията и всички заминахме за Бусинци. Постепенно започнах да се изучавам и за 2 години съумях. Явих се на изпити към задругата, одобриха ме. Тогава ми позволиха да си отворя работилница в Харманли.
От 1986 година – бях първият в Харманли, на който позволиха частна процедура. Близо 20 година работя антична керамика - ритони, лампи, вази, гръцки кратери, маски, ритуални съдове. Работя доста постоянно за музеите. "
Реплика на Рогозенското богатство с грифоните ми демонстрира на рафта с новите съдове.
" Имаше с Херкулес, само че я взеха преди 20-ина минути и не мога да ви я покажа. Лампи имам, напълно, открити тук, неолитки постоянно работя, идолчета, на Богинята майка, напълно антична. Графитокерамиката я започнах преди 3 година в чест на моя колежка от В. Търново. Много се харесва. Искаха на галерия да заедно съм с нея до Япония… В Пловдив още стои една такава моя галерия в Стария град. Работя купичките за събора на Леденика, за съдовете за сватбата. Много бройки са, всяка година се увеличават… 3000 тази година. Една по една… ", споделя врачанският занаятчия от Харманли и се усмихва.
" Така споделя за мен кметът Калин Каменов, а аз не желая да го оборвам, тъй като откогато съм тук имам работа, доста неща съм направил. Ето през вчерашния ден имам грамота. Ако почнем да ги броим имам единствено 2 награди от Харманли, от Орешака, от Румъния ", споделя майсторът.
Питам го какво още желае да направи, да създаде. " Много пъти са ме питали и постоянно го заобикалям този въпрос. Аз в керамиката съм си построил един мой жанр, само че като проекти най-вече ми се желае да направя един пленер. На майсторите, тук на това място – Национален пленер на майсторите от същинската задруга. Мечтата ми е да го направя тук в Етнографския комплекс. Тая година отиваме на пленер на грънчарите. Все чужденец ги е взимал премиите до момента. От 5-8 септември в Етъра съм поканен. Обречена е на мен премията тази година - моята керамика е по-различна. Още от декември ме поканиха, а през днешния ден дойде и формулярът за присъединяване.
2 години посрамвам на Врачанския панаир, грънчарското колело е там с мен. Деца, възрастни идват при мен. Искат да ги науча. Зависи от индивида какъв брой време ще отнеме. Например Надя, която е учител в Медицинския институт и брачна половинка на художника Росен Рошпака, излезе доста упорита, стана цяла година идва. Може да прави сама неолитни фигурки. Купи си грънчарски колело към този момент ", споделя занаятчия Куман.
" Мангановите, състарените съдове, яий ги ето там са… На моменти даже доста мои предмети са се продали за оригинали. Моя стока има спряна на митници, след това служителите на реда ми се обаждат ", изяснява още той.
Какво още го радва в живота, с изключение на глината, запитвам майстора. " Аз съм риболовец, вървя в Харманли за риба. Раци ловя. Другото ми занимание са лозята. Имам Харманлийско вино. Насадил съм си дървета тук, даже имаше недоволства против мен. Направил съм го за децата ", показва Куман и ми демонстрира пред ателието паното с надпис на П. Славейков от “Извора на белоногата “. Лятото ще си работя, за пленера ще се сготвям. Забавил съм доста поръчки. Започвам промишлено да върша сачове. На 2-ма индивида ще осигуря работа ", споделя проектите си майсторът от Харманли.
Питам го има ли си лозунг, а той ми дава отговор по този начин: " Вече отмина това време с девизите, нали знаеш… Просто годините ни смъкнаха на земята. Това е лозунг на старите грънчари: “Ти щом си станал майстор-грънчар и пенсия да вземеш няма да видиш пенсионерски години. Няма да седнеш да си гледаш старините “ . Всички майстори, които съм познавал до момента, по този начин са си отивали от този свят – на грънчарското колело, една обич вечно. Грънчарят си умира грънчар ", декларира гордо и с обич Куман.
Ако желаете да видите занаятчия Куман, елате на Врачанския панаир в средата на септември. Ще си поизцапате ръцете с неговата глина. Някоя дрънкулка може да си извършите, пък може и да ви хареса по този начин, както глината е превзела сърцето на занаятчия Куман за цялостен живот.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ