10 изобретения, които промениха света на автомобилите
Всяка човешка активност си има своите пионери. Кой пръв е изобретил потребните усъвършенствания, което са познати на всеки водач през днешния ден и каква е ориста на тези нововъведения?
Всеки знае да вземем за пример по кое време и по какъв начин се е появила първата кола на Карл Бенц. Но автомобилният свят не се основава единствено на това откритие. Всяка година се появяват голям брой значими нововъведения, свързани с колите. Някои от тях незабавно вършат гражданска война в сектора, до момента в който други би трябвало да чакат дълго признанието. Auto Mail е събрал историите на 10 значими изобретения с разнообразни ориси, всяко от които е изцяло познато на всеки водач.
Източник:
Първият климатик в лек автомобил
За множеството модерни водачи съществуването на климатик в колата се е трансформирало в нещо всекидневно, тъй като в този момент даже бюджетните модели са оборудвани с такава алтернатива. Само преди няколко десетилетия обаче климатикът бе белег за разкош. Първият автомобил с фабрично конфигуриран климатик е показан на 10 ноември 1939 година на автомобилното ревю в Чикаго, това е моделът Packard 12 Седан.
Разбира се, преди този момент в превоза са употребявани климатици, само че точно Packard стана първият лек автомобил с сходно допълнение. Климатикът е екстра, за която е трябвало да се платят 274 $, с цел да се охлажда кабината в жегата. Самата система е доста тромава заради несъвършенството на дизайна. Частите на климатика са конфигурирани освен под капака, само че и вътре в салона, а също по този начин са скриха в съвсем половината от пространството на багажното поделение. На процедура е нямало доста искащи да купят Packard с климатик. През 1941 година компанията отстрани тази алтернатива от листата с съоръжение на своите модели.
Източник:
Първите защитни колани, облегалки за глава и детски столчета
През 50-те години Volvo изненадва Швеция с петгодишна гаранция против всевъзможни повреди на автомобил при конфликт. А 1958 година ще бъде запомнен с обстоятелството, че новият модел PV544 и именитият Amazon са оборудвани с 3-точкови колани на предните седалки. Volvo е първият производител, който предлага това равнище на отбрана като общоприетоо съоръжение на своите транспортни средства. С изобретението си те евентуално към този момент са избавили живота на милиони хора по Земята.
И други нововъведения (много от позиция на безопасността) просто изливат от Volvo като от рог на изобилието: през 60 -те години облегалките за глава на предните седалки, коланите за трима пасажери на задните седалки се появяват за първи път на новото Volvo 140. През 1963 година шведските експерти се заемат с създаването на детски столчета за кола, ставайки първи и в тази посока освен измежду производителите на коли, само че и измежду фирмите, които създават артикули за деца.
Още през 1964 година първият първообраз е публично показан, а през 1967 година на същото Volvo Amazon се появява функционалността за завъртане на предната седалка, допълнена от колани за сигурност на децата. През 1972 година се появява пълноценна детско столче със обърната седалка.
Източник:
Първите въздушни възглавници
Бивш американски боен инженер на име Джон У. Хетрик патентова дизайн на въздушна възглавница, който съществуваше единствено на хартия през 1953 година Той включва контейнер за сбит въздух под капака и надуваеми торбички, ситуирани на кормилото, в средата на арматурното табло и в жабката. Клапанът на цилиндъра се отваряше и надуваше торбите постоянно, когато натискът върху пружинната му брава се освобождава от мощен удар. През същата година, единствено три месеца по-късно, сходен патент, само че към този момент в Германия, е получен от локалния откривател Валтер Линдерер. След подробни изследвания на тази технология в Европа се оказа още през 60 -те години, че въздухът няма време да запълни системата с нужната скорост.
В Съединени американски щати в края на 50 -те години Ford и General Motors също започнаха съществени опити по тази тематика. Но забележителният пробив пристигна в Япония, където през 1963 година изобретателят Ясузобуро Кобори измисли по какъв начин неотложно да надуе въздушна възглавница. Липсваше безусловно дреболия - подобаващ датчик.
10 джаджи, които са потребни за всеки водач
Тези спомагателни устройства доста опростяват живота зад кормилото и избавят от доста проблеми
Именно той, четири години след изобретяването на японците, е изобретен от американската порода Алън Брид. Дизайнът на Брид, чиято концепция, апропо, е продаден единствено за 5 $, се смята от мнозина за насочна точка в историята на въздушните възглавници. В началото на 70-те години Ford показа първите коли, оборудвани с въздушни възглавници. Вярно, не серийни, а единствено пробни проби. Първият сериен и изцяло граждански автомобил с въздушна възглавница през 1973 година е Oldsmobile Toronado, на който е конфигурирана системата Brid.
А през 1981 година, на 5 март на автомобилното ревю в Женева, Mercedes-Benz за пръв път сподели въздушна възглавница като алтернатива и като допълнение към обтегачите на коланите на топ модела си W126. Именно тази композиция се смята за най-ефективната през днешния ден.
Източник:
Първите пневматични гуми и първото велкро
Историята на изобретението на пневматичната гума през днешния ден наподобява като легенда. Предполага се, че през 1888 година ветеринарният доктор Джон Бойд Дънлоп се е грижил за сина си, който карал триколка. Но незабавно щом момчето излезе по паветата, сърцето на татко му се свиа от терзание - плътните гуми на велосипеда изцяло лишаваха детето от комфорт, скорост и наслаждение от возенето.
Дънлоп идва концепцията да увие колелото с тип камера, построена от от няколко пласта гума и да я изпълни с въздух. Така се появява първият първообраз на модерната гума. И карането незабавно стана по-удобно, макар обстоятелството, че положителното сцепление на гумата с пътя става по-проблемно.
Предприемчивият Дънлоп през същата година патентова своето откритие и провежда производството на пневматични гуми, основавайки компанията за пневматични гуми Dunlop през 1889 година И до момента в който Michelin не изобретява сменяемите гуми през 1891 година, ветеринарният доктор пуска изобретението си в истинския му тип - велосипедни гуми, залепени за колелото, които са напомпани с помпа за футболна топка.
По-късно в изследователския център Dunlop за първи път е основана водоотблъскваща гумена примес за основаване на зимни гуми (Graspic, SJ4 и др.) без шипове срещу падение. С други думи, те измислиха и велкрото.
Източник:
Първият радар за премерване на скоростта
И в историята на радарите всичко стартира в релативно далечното минало. Изобретателят на радара, устройство, способно да открива движещ се обект и даже да дефинира скоростта му, е руският академик Павел Ощепков. През 1932 година той прави отчет, в който приказва за откритието си. Ощепков, би трябвало да му дам дължимото, нямаше нищо срещу автомобилистите. Той работи за отбранителната промишленост и предлага да се употребява резултатът на отражението на радиовълните за търсене на летящи самолети.
Идеята да се приложи потребно откритие особено в региона на спазването на контрола на придвижването принадлежи най-вероятно на американците. След всеобщата им моторизация при започване на петдесетте години на предишния век първите радари за надзор на скоростта на транспортните средства са употребявани в щатите Мичиган и Индиана. Необичайни обемисти устройства по пътищата, които не дават обещание нищо положително за състезателите, се виждат от 1954 година Но животът на автомобилистите остава спокоен даже преди началото на " шестдесетте ", до момента в който през 1961 година американската компания Radatron Tonawanda не овладява производството на първите мини-радари.
Всички съвременни пътни служители на реда към този момент стартират да употребяват тези устройства, които усилиха събирането на санкциите няколко пъти. Официалният рожден ден на стационарния апарат обаче се смята 20 януари - точно на този ден в Лондон през 1958 година е конфигуриран първият радар, който записва скоростта на транспортните средства.
Източник:
Първата свещ
През 1886 година Робърт Бош основава личен бизнес, откривайки " Работилница за прецизна механика и електротехника " в покрайнините на Щутгарт. Отначало в цеха са работили единствено двама чиновници, които са се занимавали с ремонт на всевъзможен тип съоръжение. Нещата видимо се развиха, когато стартира електрификацията на Щутгарт и Бош получи няколко преференциални поръчки.
Талантливият инженер обаче разбра, че с едни поправки няма да стигне надалеч. И година по -късно, през 1887 година, той записва първото си откритие. Bosch създаде електрическа магнитна система за запалване на газовия мотор, което става повратен миг за към момента дребната компания. Десет години по-късно той приспособява системата за бензинов мотор с вътрешно горене и основава актуалната автомобилна свещ. Не е изненадващо, че по-късно името му оказва се по целия свят.
Източник:
Първи светофар (да не се бърка със семафор!)
Общоприето е, че първият светофар се появява през 1868 година в Лондон. Но в действителност в столицата на Англия е конфигуриран семафор, сходен на този, употребен на железницата. Имал е две огромни ръце, които са вдигани ръчно.
Истинският светофар е изобретен през 1914 година - на 5 август първите полуавтоматични светофари, проектирани от Джеймс Хаф, са конфигурирани в Кливланд, Съединени американски щати. Те са имали червен и зелен сигнал и били следени от служител на реда, който седял в специфична кабина. Нито управляващите, нито водачите към момента не бяха разбрали за какво е належащо ново устройство - през 1914 година в Кливланд е нямало толкоз доста коли (Ford T все не е успал да изпълни Америка. Друго нещо е Детройт шест години по-късно - същински град на моторните провзни средста. Задръстванията там и по това време били големи, превозът се движел безредно, регулирвчиците не успявали да се оправят
Всеки светофар обаче претендирал наличието на човек. И през 1923 година нужната иновация се случва - чернокожият откривател Гарат Морган патентова първия автоматизиран светофар, който самичък превключваше сигналите.
Всеки знае да вземем за пример по кое време и по какъв начин се е появила първата кола на Карл Бенц. Но автомобилният свят не се основава единствено на това откритие. Всяка година се появяват голям брой значими нововъведения, свързани с колите. Някои от тях незабавно вършат гражданска война в сектора, до момента в който други би трябвало да чакат дълго признанието. Auto Mail е събрал историите на 10 значими изобретения с разнообразни ориси, всяко от които е изцяло познато на всеки водач.
Източник:
Първият климатик в лек автомобил
За множеството модерни водачи съществуването на климатик в колата се е трансформирало в нещо всекидневно, тъй като в този момент даже бюджетните модели са оборудвани с такава алтернатива. Само преди няколко десетилетия обаче климатикът бе белег за разкош. Първият автомобил с фабрично конфигуриран климатик е показан на 10 ноември 1939 година на автомобилното ревю в Чикаго, това е моделът Packard 12 Седан.
Разбира се, преди този момент в превоза са употребявани климатици, само че точно Packard стана първият лек автомобил с сходно допълнение. Климатикът е екстра, за която е трябвало да се платят 274 $, с цел да се охлажда кабината в жегата. Самата система е доста тромава заради несъвършенството на дизайна. Частите на климатика са конфигурирани освен под капака, само че и вътре в салона, а също по този начин са скриха в съвсем половината от пространството на багажното поделение. На процедура е нямало доста искащи да купят Packard с климатик. През 1941 година компанията отстрани тази алтернатива от листата с съоръжение на своите модели.
Източник:
Първите защитни колани, облегалки за глава и детски столчета
През 50-те години Volvo изненадва Швеция с петгодишна гаранция против всевъзможни повреди на автомобил при конфликт. А 1958 година ще бъде запомнен с обстоятелството, че новият модел PV544 и именитият Amazon са оборудвани с 3-точкови колани на предните седалки. Volvo е първият производител, който предлага това равнище на отбрана като общоприетоо съоръжение на своите транспортни средства. С изобретението си те евентуално към този момент са избавили живота на милиони хора по Земята.
И други нововъведения (много от позиция на безопасността) просто изливат от Volvo като от рог на изобилието: през 60 -те години облегалките за глава на предните седалки, коланите за трима пасажери на задните седалки се появяват за първи път на новото Volvo 140. През 1963 година шведските експерти се заемат с създаването на детски столчета за кола, ставайки първи и в тази посока освен измежду производителите на коли, само че и измежду фирмите, които създават артикули за деца.
Още през 1964 година първият първообраз е публично показан, а през 1967 година на същото Volvo Amazon се появява функционалността за завъртане на предната седалка, допълнена от колани за сигурност на децата. През 1972 година се появява пълноценна детско столче със обърната седалка.
Източник:
Първите въздушни възглавници
Бивш американски боен инженер на име Джон У. Хетрик патентова дизайн на въздушна възглавница, който съществуваше единствено на хартия през 1953 година Той включва контейнер за сбит въздух под капака и надуваеми торбички, ситуирани на кормилото, в средата на арматурното табло и в жабката. Клапанът на цилиндъра се отваряше и надуваше торбите постоянно, когато натискът върху пружинната му брава се освобождава от мощен удар. През същата година, единствено три месеца по-късно, сходен патент, само че към този момент в Германия, е получен от локалния откривател Валтер Линдерер. След подробни изследвания на тази технология в Европа се оказа още през 60 -те години, че въздухът няма време да запълни системата с нужната скорост.
В Съединени американски щати в края на 50 -те години Ford и General Motors също започнаха съществени опити по тази тематика. Но забележителният пробив пристигна в Япония, където през 1963 година изобретателят Ясузобуро Кобори измисли по какъв начин неотложно да надуе въздушна възглавница. Липсваше безусловно дреболия - подобаващ датчик.
10 джаджи, които са потребни за всеки водач
Тези спомагателни устройства доста опростяват живота зад кормилото и избавят от доста проблеми
Именно той, четири години след изобретяването на японците, е изобретен от американската порода Алън Брид. Дизайнът на Брид, чиято концепция, апропо, е продаден единствено за 5 $, се смята от мнозина за насочна точка в историята на въздушните възглавници. В началото на 70-те години Ford показа първите коли, оборудвани с въздушни възглавници. Вярно, не серийни, а единствено пробни проби. Първият сериен и изцяло граждански автомобил с въздушна възглавница през 1973 година е Oldsmobile Toronado, на който е конфигурирана системата Brid.
А през 1981 година, на 5 март на автомобилното ревю в Женева, Mercedes-Benz за пръв път сподели въздушна възглавница като алтернатива и като допълнение към обтегачите на коланите на топ модела си W126. Именно тази композиция се смята за най-ефективната през днешния ден.
Източник:
Първите пневматични гуми и първото велкро
Историята на изобретението на пневматичната гума през днешния ден наподобява като легенда. Предполага се, че през 1888 година ветеринарният доктор Джон Бойд Дънлоп се е грижил за сина си, който карал триколка. Но незабавно щом момчето излезе по паветата, сърцето на татко му се свиа от терзание - плътните гуми на велосипеда изцяло лишаваха детето от комфорт, скорост и наслаждение от возенето.
Дънлоп идва концепцията да увие колелото с тип камера, построена от от няколко пласта гума и да я изпълни с въздух. Така се появява първият първообраз на модерната гума. И карането незабавно стана по-удобно, макар обстоятелството, че положителното сцепление на гумата с пътя става по-проблемно.
Предприемчивият Дънлоп през същата година патентова своето откритие и провежда производството на пневматични гуми, основавайки компанията за пневматични гуми Dunlop през 1889 година И до момента в който Michelin не изобретява сменяемите гуми през 1891 година, ветеринарният доктор пуска изобретението си в истинския му тип - велосипедни гуми, залепени за колелото, които са напомпани с помпа за футболна топка.
По-късно в изследователския център Dunlop за първи път е основана водоотблъскваща гумена примес за основаване на зимни гуми (Graspic, SJ4 и др.) без шипове срещу падение. С други думи, те измислиха и велкрото.
Източник:
Първият радар за премерване на скоростта
И в историята на радарите всичко стартира в релативно далечното минало. Изобретателят на радара, устройство, способно да открива движещ се обект и даже да дефинира скоростта му, е руският академик Павел Ощепков. През 1932 година той прави отчет, в който приказва за откритието си. Ощепков, би трябвало да му дам дължимото, нямаше нищо срещу автомобилистите. Той работи за отбранителната промишленост и предлага да се употребява резултатът на отражението на радиовълните за търсене на летящи самолети.
Идеята да се приложи потребно откритие особено в региона на спазването на контрола на придвижването принадлежи най-вероятно на американците. След всеобщата им моторизация при започване на петдесетте години на предишния век първите радари за надзор на скоростта на транспортните средства са употребявани в щатите Мичиган и Индиана. Необичайни обемисти устройства по пътищата, които не дават обещание нищо положително за състезателите, се виждат от 1954 година Но животът на автомобилистите остава спокоен даже преди началото на " шестдесетте ", до момента в който през 1961 година американската компания Radatron Tonawanda не овладява производството на първите мини-радари.
Всички съвременни пътни служители на реда към този момент стартират да употребяват тези устройства, които усилиха събирането на санкциите няколко пъти. Официалният рожден ден на стационарния апарат обаче се смята 20 януари - точно на този ден в Лондон през 1958 година е конфигуриран първият радар, който записва скоростта на транспортните средства.
Източник:
Първата свещ
През 1886 година Робърт Бош основава личен бизнес, откривайки " Работилница за прецизна механика и електротехника " в покрайнините на Щутгарт. Отначало в цеха са работили единствено двама чиновници, които са се занимавали с ремонт на всевъзможен тип съоръжение. Нещата видимо се развиха, когато стартира електрификацията на Щутгарт и Бош получи няколко преференциални поръчки.
Талантливият инженер обаче разбра, че с едни поправки няма да стигне надалеч. И година по -късно, през 1887 година, той записва първото си откритие. Bosch създаде електрическа магнитна система за запалване на газовия мотор, което става повратен миг за към момента дребната компания. Десет години по-късно той приспособява системата за бензинов мотор с вътрешно горене и основава актуалната автомобилна свещ. Не е изненадващо, че по-късно името му оказва се по целия свят.
Източник:
Първи светофар (да не се бърка със семафор!)
Общоприето е, че първият светофар се появява през 1868 година в Лондон. Но в действителност в столицата на Англия е конфигуриран семафор, сходен на този, употребен на железницата. Имал е две огромни ръце, които са вдигани ръчно.
Истинският светофар е изобретен през 1914 година - на 5 август първите полуавтоматични светофари, проектирани от Джеймс Хаф, са конфигурирани в Кливланд, Съединени американски щати. Те са имали червен и зелен сигнал и били следени от служител на реда, който седял в специфична кабина. Нито управляващите, нито водачите към момента не бяха разбрали за какво е належащо ново устройство - през 1914 година в Кливланд е нямало толкоз доста коли (Ford T все не е успал да изпълни Америка. Друго нещо е Детройт шест години по-късно - същински град на моторните провзни средста. Задръстванията там и по това време били големи, превозът се движел безредно, регулирвчиците не успявали да се оправят
Всеки светофар обаче претендирал наличието на човек. И през 1923 година нужната иновация се случва - чернокожият откривател Гарат Морган патентова първия автоматизиран светофар, който самичък превключваше сигналите.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ