Кога е роден Васил Левски?
Всяка биография стартира с дата и място на раждане. Тази информация е значима част от това, което ни дефинира. Нуждаем се от нея, с цел да създадем жизнерадостен облик на значимите персони, живели и починали дълго преди нас.
Васил Иванов Кунчев е най-безспорната фигура в българската история. Познаватели и невежи, почтени до нелепост хора или нарушители, родолюбци и продажници, всички произнасяме името на Левски с страхопочитание. Чрез гените си усещаме повече, в сравнение с знаем от учебниците, че у този мъж има нещо не просто неизмеримо, а недостижимо. Разделени по предписание по всяка значима за обществото ни тематика, само делото на Левски никой не е посмял да принизи и омаловажи.
Апостолът е и най-митологизираната фигура у нас. Обесен поради идеята си, млад, хубав и самоуверен, в националната историческа памет той е с сан като на провидение. За сходен воин и копче от балтона му би представлявало интерес, а какво остава за рождената му дата.
Спекулации по отношение на рождената дата на Апостола
Датата 18 юли 1837 година се е наложила в българската историография от десетилетия като рождена дата на най-изтъкнатия деятел на освободителното дело по българските земи през XIX век. Въпреки че множеството учени вършат ангажимента, че не разполагат с нито един достоверен документ по въпроса, косвените данни наподобява са задоволително за първите биографи на Васил Левски. Така въз основата на мемоари на родственици още Георги Кирков, Захари Стоянов и Стоян Заимов одобряват и постановат 1837 за годината, в която се е родил Апостола.
Още три са вероятните години на раждане на Васил Иванов Кунчев, които имат своите покровители измежду учените. Това са:
1840 година, за която напълно скоро бяха открити най-солидните документални източници; 1843 година поради информация от обичания на Иван Вазов в. „ Съветник “ (1863 – 1870); 1846 година, за която се прави нерешителен извод от протоколи на разпити, в това число на самия Васил Левски.
Дали огромният българин се ражда в годината на основаване на телеграфа (1837 г.)? Може би изчаква до експлоадирането на анархистите с памфлета на Прудон (1840 г.). Идва ли Апостолът на бял свят с първата българска географска карта (1843 г.) или с въртящата се преса (1846 г.)? Всеки опит за формулиране на факт от живота му е вълнуващо странствуване във времето.
При установяване времето на раждане на доста от възрожденските персони учените се сблъскват с някои проблеми. Неграмотността и незаинтересоваността на огромна част от българите тогава води до това, че самите хора постоянно не знаели по кое време тъкмо са родени. Не са редки случаите, в които да са закръглявали числата при съобщаване на възрастта. Това значи, че с огромна конвенционалност би трябвало да се одобряват данните от мемоари на съвременници и родственици, които по неведение може да са показали грешки.
По всичко наподобява, че подобен е казусът с добилата най-широка известност дата на раждане на Левски – 1837 година Дори у ранните му биографии, които постановат датата, се срещат някои несъгласия. На 7 декември 1858 година Васил Иванов Кунчев се замонашва. По това време би трябвало да е бил 21-годишен, а самият Захари Стоянов, който приема 1837 година за рожденна написа, че при замонашването си Левски е 18 или 19-годишен. Стоян Заимов пък отбелязва, че 7 години след 1837 година дребният Васил бил едвам 4-годишен. Всичко това слага под съществено подозрение достоверността на 1837 като рождената година на Апостола.
Художникът антиквар Александър Алексиев и историкът и правист Георги Туртуриков, без значение един от различен, афишират като резултат от изследванията си за раждането на Дякона 1846 година Те се базират главно на показанията на Левски, които той дава пред Комисията на Али Саиб паша през 1873 година В тях той декларира, че е на възраст 26-27 години. В изгода на това изказване са писмата до Любен Каравелов и Димитър Общи, родени 1834-1835 година, в които Левски употребява обръщението „ бай “ – знак за основна разлика в годините им. Друг мотив е издаването на един паспорт през 1972 година, който Каравелов урежда за мъж с изложение, отговарящо на това на Дякона. В документа написа, че този човек е на 26 година
Пловдивският историк Видин Сукарев обаче прави по-критичен разбор на хипотезата за 1846 година Той обръща внимание както на кореспонденцията на Левски, по този начин и на използването на обръщението „ бай “, което по-често било израз на респект и почитание. Телеграмата на Каравелов остава с неизвестен ползвател на въпросния паспорт и отъждествяването му с Васил Левски остава в областта на догатките. Сукарев привежда причини, съгласно които е прекомерно евентуално Левски да е роден 3 години по-рано, а точно през 1843 година Отправна точка в това проучване са годините на замонашване и размонашване на Дякона, които се одобряват за достоверни. Апостолът се размонашва през 1864 година – скандално за времето си деяние, което получава гласност. Случаят стига до пресата посредством упоменатия към този момент в. „ Съветник “, редактиран от Т. Бурмов. Според създателя размонашеният е покалугерен 15-годишен. Това е станало през 1858 година и в случай че тогава Васил Иванов Кунчев е на 15 година, то фактически би трябвало да е роден през 1843 година Според Сукарев в поддръжка на тази теза са сведенията от дякон Генадий (Иван Стоянов Ихтимански, с който през 1862 година Левски бяга от Карлово и отпътува за Сърбия, с цел да постъпи в легията на Раковски), който добре познава Левски.
Събрани документи
Най-голяма тежест наподобява имат документите, които съумяват да проучат проф. Пламен Митев и доктор Григор Бойков. Тяхното проучване върху неизползвани досега османски регистри е оповестено в сп. „ История “ предходната година. Става дума с изключение на за известните данъчни, по този начин и за доста по-слабо познатите регистри на популацията и проверочни регистри по места. Те имали за цел да съберат и показват на властта настояща информация за мъжкото население по отношение на военната тегоба. Именно в тези документи фамилията на Левски попада от 1833 година, като са упоменати татко му, чичо му и братовчед му.
Следващото самобитно броене е от 1839-1840 година В него Левски още веднъж не е упоменат. Причините може да са две – или не е бил роден, или няма навършени 2 година Само година по-късно османските управляващи вършат актуализация на описите с мъжкото население в Карловско, само че информация за Апостола още веднъж липсва. През 1844 година се сформира следващия указател на мъжкото население в града. В дома на Въло и Иван Кунчеви са настъпили промени. Сред тях е появяването на Васил, който към 1844 година е записан като 4-годишен. Присъствието на Дякона в тази регистрация е първото писмено удостоверение за живота му и утвърждава с най-голяма мощ годината 1840 за рождена на Апостола.
Домашни, въпреки и косвени извори, поддържат тази теза. Такива са записките на революционери като Панайот Хитов, Васил Стоянов, Христо Иванов – Големия. Арестуваният в Къкринското ханче дружно с Левски Никола Цветков споделя, че при първия разпит през 1872 година Левски декларира, че е 32-годишен. Това също удостоверява, че е роден през 1840 година От същите документални източници излиза наяве, че бащата на Дякона - Иван Кунчев е умрял на 25 юли 1850 година
Заключение
Приключението обратно във времето към този момент свършва дотук. А може би е единствено началото към прецизиране на късче от свидната ни история, която ни се постанова да сглобяваме от непознати сведения. Преди 2 година търновската историчка Анелия Маркова, употребявайки слънчев азбучник на НАСА съумя да потвърди, че въстанието на Асен и Петър се е състояло през 1186 година, а не през 1185 година, както се смяташе.
Кога сигурно е роден Васил Левски? На кого да имаме вяра повече – на документите, на спомените, на роднините? А може би скоро на някого ще хрумне автентичен метод и модерните технологии ще ни дадат ключове към загадките на времето и на един невероятен живот.
Васил Иванов Кунчев е най-безспорната фигура в българската история. Познаватели и невежи, почтени до нелепост хора или нарушители, родолюбци и продажници, всички произнасяме името на Левски с страхопочитание. Чрез гените си усещаме повече, в сравнение с знаем от учебниците, че у този мъж има нещо не просто неизмеримо, а недостижимо. Разделени по предписание по всяка значима за обществото ни тематика, само делото на Левски никой не е посмял да принизи и омаловажи.
Апостолът е и най-митологизираната фигура у нас. Обесен поради идеята си, млад, хубав и самоуверен, в националната историческа памет той е с сан като на провидение. За сходен воин и копче от балтона му би представлявало интерес, а какво остава за рождената му дата.
Спекулации по отношение на рождената дата на Апостола
Датата 18 юли 1837 година се е наложила в българската историография от десетилетия като рождена дата на най-изтъкнатия деятел на освободителното дело по българските земи през XIX век. Въпреки че множеството учени вършат ангажимента, че не разполагат с нито един достоверен документ по въпроса, косвените данни наподобява са задоволително за първите биографи на Васил Левски. Така въз основата на мемоари на родственици още Георги Кирков, Захари Стоянов и Стоян Заимов одобряват и постановат 1837 за годината, в която се е родил Апостола.
Още три са вероятните години на раждане на Васил Иванов Кунчев, които имат своите покровители измежду учените. Това са:
1840 година, за която напълно скоро бяха открити най-солидните документални източници; 1843 година поради информация от обичания на Иван Вазов в. „ Съветник “ (1863 – 1870); 1846 година, за която се прави нерешителен извод от протоколи на разпити, в това число на самия Васил Левски.
Дали огромният българин се ражда в годината на основаване на телеграфа (1837 г.)? Може би изчаква до експлоадирането на анархистите с памфлета на Прудон (1840 г.). Идва ли Апостолът на бял свят с първата българска географска карта (1843 г.) или с въртящата се преса (1846 г.)? Всеки опит за формулиране на факт от живота му е вълнуващо странствуване във времето.
При установяване времето на раждане на доста от възрожденските персони учените се сблъскват с някои проблеми. Неграмотността и незаинтересоваността на огромна част от българите тогава води до това, че самите хора постоянно не знаели по кое време тъкмо са родени. Не са редки случаите, в които да са закръглявали числата при съобщаване на възрастта. Това значи, че с огромна конвенционалност би трябвало да се одобряват данните от мемоари на съвременници и родственици, които по неведение може да са показали грешки.
По всичко наподобява, че подобен е казусът с добилата най-широка известност дата на раждане на Левски – 1837 година Дори у ранните му биографии, които постановат датата, се срещат някои несъгласия. На 7 декември 1858 година Васил Иванов Кунчев се замонашва. По това време би трябвало да е бил 21-годишен, а самият Захари Стоянов, който приема 1837 година за рожденна написа, че при замонашването си Левски е 18 или 19-годишен. Стоян Заимов пък отбелязва, че 7 години след 1837 година дребният Васил бил едвам 4-годишен. Всичко това слага под съществено подозрение достоверността на 1837 като рождената година на Апостола.
Художникът антиквар Александър Алексиев и историкът и правист Георги Туртуриков, без значение един от различен, афишират като резултат от изследванията си за раждането на Дякона 1846 година Те се базират главно на показанията на Левски, които той дава пред Комисията на Али Саиб паша през 1873 година В тях той декларира, че е на възраст 26-27 години. В изгода на това изказване са писмата до Любен Каравелов и Димитър Общи, родени 1834-1835 година, в които Левски употребява обръщението „ бай “ – знак за основна разлика в годините им. Друг мотив е издаването на един паспорт през 1972 година, който Каравелов урежда за мъж с изложение, отговарящо на това на Дякона. В документа написа, че този човек е на 26 година
Пловдивският историк Видин Сукарев обаче прави по-критичен разбор на хипотезата за 1846 година Той обръща внимание както на кореспонденцията на Левски, по този начин и на използването на обръщението „ бай “, което по-често било израз на респект и почитание. Телеграмата на Каравелов остава с неизвестен ползвател на въпросния паспорт и отъждествяването му с Васил Левски остава в областта на догатките. Сукарев привежда причини, съгласно които е прекомерно евентуално Левски да е роден 3 години по-рано, а точно през 1843 година Отправна точка в това проучване са годините на замонашване и размонашване на Дякона, които се одобряват за достоверни. Апостолът се размонашва през 1864 година – скандално за времето си деяние, което получава гласност. Случаят стига до пресата посредством упоменатия към този момент в. „ Съветник “, редактиран от Т. Бурмов. Според създателя размонашеният е покалугерен 15-годишен. Това е станало през 1858 година и в случай че тогава Васил Иванов Кунчев е на 15 година, то фактически би трябвало да е роден през 1843 година Според Сукарев в поддръжка на тази теза са сведенията от дякон Генадий (Иван Стоянов Ихтимански, с който през 1862 година Левски бяга от Карлово и отпътува за Сърбия, с цел да постъпи в легията на Раковски), който добре познава Левски.
Събрани документи
Най-голяма тежест наподобява имат документите, които съумяват да проучат проф. Пламен Митев и доктор Григор Бойков. Тяхното проучване върху неизползвани досега османски регистри е оповестено в сп. „ История “ предходната година. Става дума с изключение на за известните данъчни, по този начин и за доста по-слабо познатите регистри на популацията и проверочни регистри по места. Те имали за цел да съберат и показват на властта настояща информация за мъжкото население по отношение на военната тегоба. Именно в тези документи фамилията на Левски попада от 1833 година, като са упоменати татко му, чичо му и братовчед му.
Следващото самобитно броене е от 1839-1840 година В него Левски още веднъж не е упоменат. Причините може да са две – или не е бил роден, или няма навършени 2 година Само година по-късно османските управляващи вършат актуализация на описите с мъжкото население в Карловско, само че информация за Апостола още веднъж липсва. През 1844 година се сформира следващия указател на мъжкото население в града. В дома на Въло и Иван Кунчеви са настъпили промени. Сред тях е появяването на Васил, който към 1844 година е записан като 4-годишен. Присъствието на Дякона в тази регистрация е първото писмено удостоверение за живота му и утвърждава с най-голяма мощ годината 1840 за рождена на Апостола.
Домашни, въпреки и косвени извори, поддържат тази теза. Такива са записките на революционери като Панайот Хитов, Васил Стоянов, Христо Иванов – Големия. Арестуваният в Къкринското ханче дружно с Левски Никола Цветков споделя, че при първия разпит през 1872 година Левски декларира, че е 32-годишен. Това също удостоверява, че е роден през 1840 година От същите документални източници излиза наяве, че бащата на Дякона - Иван Кунчев е умрял на 25 юли 1850 година
Заключение
Приключението обратно във времето към този момент свършва дотук. А може би е единствено началото към прецизиране на късче от свидната ни история, която ни се постанова да сглобяваме от непознати сведения. Преди 2 година търновската историчка Анелия Маркова, употребявайки слънчев азбучник на НАСА съумя да потвърди, че въстанието на Асен и Петър се е състояло през 1186 година, а не през 1185 година, както се смяташе.
Кога сигурно е роден Васил Левски? На кого да имаме вяра повече – на документите, на спомените, на роднините? А може би скоро на някого ще хрумне автентичен метод и модерните технологии ще ни дадат ключове към загадките на времето и на един невероятен живот.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ