Първите автомобили, счупили всеки важен рекорд за скорост
Всяка преграда наподобява непреодолима… до момента в който не се появи някой, който да я счупи. В продължение на седем години от 1998 до 2005 година McLaren F1 държи върха за оптималната скорост за серийни коли – 386,24 км/ч. Изглеждаше непобедимо. Докато не се появява Volkswagen Group и Bugatti Veyron, които лишават купата на McLaren с оптималната скорост от 407,16 км/ч. За да отбележим коли като F1 и Veyron, искахме да разгледаме всеки автомобил, който е счупил обилни върхове за скорост.
За разлика от върховете, сложени от Bugatti или McLaren, всички те са сложени от спортни коли, които не са били позволени за придвижване по пътищата. Това не би трябвало да е изненадващо, защото подобряването на международен връх нормално изисква скъпа технология. Тя може да не е допустима за сериен автомобил заради разноски, сигурност или други аргументи. Ще разгледаме колите, които първи са счупили бариерите от 100 км/ч, 160 км/ч, 240 км/ч, 320 км/ч, 480 км/ч и звуковата преграда.
62 МИЛИ/Ч (100 КМ/Ч): La Jamais Contente
Сега, когато се употребява като пример за ускоряване на автомобила, не лиши доста време да се сътвори автомобил, който за първи път може да доближи скорост от 100 километра в час. През 1899 година, единствено 14 години след появяването на първия в историята автомобил Benz Patent Motor Car, френско транспортно средство, наречено La Jamais Contente (Никога неудовлетвореният – на британски език), слага връх за скорост по суша от 105,88 км/ч. Това става на спортна писта, ръководено от белгийския водач Камий Женати.
La Jamais Contente се отличава с торпедообразна каросерия. Тя прорязва въздуха, макар че високата позиция на седене на лидера унищожава аеродинамиката и не разрешава на автомобила да реализира още по-висока оптималната скорост. Изненадващо, първият рекордьор в този лист в действителност е електрически автомобил. Автомобилът е употребявал два мотора Postel-Vinay с верижно задвижване. Неговата обща мощ е към 68 конски сили. Jenatzy профучава около навалица от хора, които станаха очевидци на върха, и приветстваха на бис. За страдание електрическите мотори от XIX век не бяха в положение да реализират оптималната скорост за повторно. Все отново този връх устоя до 1902 година Тогава транспортно средство, задвижвано с пара, реализира 120,84 км/ч.
100 MPH: това е сложно
За разлика от бариерата от 96 км/ч, купата на първия автомобил, достигнал 160 км/ч, е доста противоречива. Воденето на статистиките при започване на 1900 година, да кажем, не е било идеално. Както и при предходния връх, автомобилът, който може да има най-силни искания за първото превъзмогване на 160 км/ч, е електрически автомобил. Вдъхновен от върха на Jenatzy от 100 км/ч, Уолтър Бейкър от Кливланд се заема да сътвори още по-бърз автомобил. Когато се състезава през 1902 година, Торпедото на Бейкър наподобява като научна фантастика, пренесена в действителността. Обтекаемата каросерия се нуждаела от доста по-малко сила от La Jamais Contente. Само 14 к.с. от мотор Elwell-Parker и 11 оловно-киселинни акумулатори. Той може да пронизва въздуха с помощта на формата на сълза и 36-инчовите колела с телени спици с вътрешни и външни капаци на дисковете.
За страдание, едно от тези колела се чупи по време на първия му опит за връх, предизвиквайки злополука, при която са ранени и умират близо 20 души. Трагедията не свършва дотук. Следващият рекорден пробег през 1902 година също приключва с боричкане на автомобила в кола на Стейтън Айлънд, Ню Йорк. Торпедото влиза в контакт с трамвайни релси, вследствие на което се отклонява и убива двама фенове. Бейкър и неговият спирач оцеляват. Това е първият спортен автомобил, оборудван с защитни колани. Всъщност двамата мъже са задържани на място за непредумишлено ликвидиране. По-късно обвиняванията са свалени, тъй като жертвите са минали през защитна преграда. Смята се, че освен това тичане автомобилът е достигнал скорост от 167 км/ч. Фаталният случай кара Съединени американски щати да забранят обществените върхове, заради което „ Торпедо “ не получава самопризнание за превъзмогването на 160 км/ч.
Ново начало
Опитите за върхове за скорост по суша в Америка са обновени през 1904 година по време на събитие на плажа Дейтона-Ормонд във Флорида. По време на това събитие усъвършенствана версия на автомобила на Бейкър, наречена Torpedo Kid, записва 167 км/ч.
Джей Хейстингс зад кормилото. След това самият Бейкър се качва зад кормилото и импровизирано доближава 219 км/ч. Както споменахме, през този интервал записите са били неточни. Поради това формалната купа принадлежи на френски автомобил, наименуван Gobron-Brillié.
Този автомобил е имал неповторим 13,5-литров четирицилиндров мотор с противоположни бутала, произвеждащ невероятните 110 к.с. На 21 юли 1904 година на плажа в Остенде, Белгия, Gobron-Brillié реализира 166,67 км/ч. През същата година американски автомобил, наименуван Napier L48 „ Samson “, реализира скорост от 168,43 км/ч на плажовете на Флорида. Използва първия в света шестцилиндров мотор – солиден 15-литров звяр. През 1919 година Vauxhall OE-type 30-98 дава опция на елементарните жители на Обединеното кралство да развиват 160 км/ч със сериен автомобил.
150 MPH:
Автомобилът, който за първи път преодолява бариерата от 241 км/ч, може би е първият от марка, която може би познавате: Sunbeam. Британският авто производител съществува от 1905 година до 1934 година След това продължава активността си като Sunbeam-Talbot. През 1920 година той създава автомобил, наименуван Sunbeam 350HP, по името на мощността му, който е особено планиран за слагане на върхове за скорост по суша. Мощността идва от 18,8-литров самолетен мотор V12, комбиниран с четиристепенна трансмисия.
Британският авто играч и публицист сър Малкълм Кембъл слага тогавашния връх на тестванията за скорост в Солтбърн през юни 1922 година със скорост 222 км/ч. Въпреки това хронометърът се счупва и формалният връх не е зачетен. След като пребоядисва автомобила и го кръщава „ Синята птица “, Кембъл прави още няколко опита за връх. През 1925 година доближава 242,6 км/ч на пистата Pendine Sands в Южен Уелс. Серийните коли доближават тази скорост три десетилетия по-късно, през 1955 година, с Mercedes-Benz 300 SL.
200 MPH:
Само две години преди хората да скочат от 241 на 322 км/ч, този път още веднъж в английски Sunbeam. Sunbeam 1000HP Mystery е наименуван и поради мощността си, която е близо 1000 к.с. Също по този начин е иронично наименуван „ Охлювът “. Не може да се каже, че британците нямат възприятие за комизъм. На този автомобил са били нужни два самолетни мотора, с цел да доближи оптималната скорост от 328,62 км/ч, като зад кормилото му е бил спортният водач сър Хенри Сегрейв. Първият автомобил, минал бариерата от 322 км/ч, и първият неамерикански автомобил, който се е състезавал на Дайтона Бийч. Едва през 1987 година серийният автомобил Ferrari F40 доближава оптималната скорост от 323 км/ч.
Всеки мотор на Sunbeam Matabele е с работен размер 22,4 литра и 12 цилиндъра. Единият е инсталиран пред лидера, а другият – зад него. Задният мотор се е нуждаел от сбит въздух, с цел да започва, а предният е употребявал машинален фрикционен съединител. За да се употребяват в унисон, съединител свързвал двата V12 и изпращал мощността през тристепенна трансмисия с двойно верижно извънредно предаване. Към 1927 година то се e смятало за остаряло.
Не единствено мощността е помогнала на Sunbeam 1000HP да доближи скорост от над 322 км/ч. Британският авто инженер капитан Джак Ървинг проектира автомобила с каросерия, която покрива гумите, които са способни да устоят на скорост от 322 км/ч единствено три минути и половина.
300 MPH:
Ако се чудите за какво прескочихме 402 км/ч и преминахме напряко към 483, то е тъй като и двата върха са реализирани от еднакъв водач в един и същи автомобил, единствено с разлика от три години. Подобно на върха за 241 км/ч, бариерите за 402 и 483 км/ч са преодолени от Малкълм Кембъл.
С автомобил, наименуван Blue Bird, този път Campbell-Napier-Railton, издигнат от Thomson & Taylor.
Всъщност това е автомобилът, с който Кембъл получава рицарско звание, когато на 5 февруари 1931 година в Дайтона реализира 396,13 км/ч. Сегрейв, който няколко години преди този момент лишава върха на Кембъл, е погубен по време на опит за връх за скорост на вода в Южна Африка.
Автомобилът употребява 23,9-литров мотор Napier Lion W12 с компресор, който създава зашеметяващите 1450 к.с. След като е отдаден в рицарство, Кембъл не стопира да слага върхове. Една година по-късно, през 1932 година, той се връща в Дайтона. Там преодолява бариерата от 402 км/ч със скорост 408,71 км/ч. Кембъл продължава да “избутва ” автомобила до 438,37 км/ч през 1933 година и 445,50 км/ч през 1935 година, преди да сложи първия връх за скорост на солените площи в Боневил, като преодолява бариерата от 483 км/ч със 484,62 км/ч.
Неговият наследник, Доналд Кембъл, става последният човек, сложил връх за скорост на сушата без реактивно задвижване през 1964 година Тогава реализира 649,59 км/ч с Bluebird-Proteus CN7 с газотурбинен мотор с мощ 4000 к.с.
Тези върхове са изключително впечатляващи, като се има поради, че пътните коли доближават 483 км/ч едвам през 2019 година с Bugatti Chiron Super Sport 300+. Скоростта от 644 км/ч в никакъв случай не е била доближавана от нито един сериен автомобил, предопределен за гражданска приложимост.
Звукова преграда:
След върха от 400 км/ч множеството от колите, които са счупили върховете за скорост на земята, престанаха да наподобяват на коли и повече на приземени самолети без крила. Затова взехме решение да прескочим до най-бързия от тях. Thrust SSC (SuperSonic Car) сложи първия си връх през септември 1997 година с командира на крилото на английските кралски военновъздушни сили Андрю Дънкан Грийн зад кормилото. Задвижван от два Rolls-Royce, произвеждащи 50 000 паунда двигателна сила, автомобилът в началото сложи връх в пустинята Блек Рок със скорост 1148,058 км/ч. В процеса на работа изгаряше по 18,2 литра гориво в секунда.
Грийн се завръща в пустинята през октомври същата година и чупи личния си връх със скорост 1223,657 км/ч. Това е първият и единствен сухопътен автомобил, който преодолява скоростта на звука. Този връх се резервира повече от две десетилетия, макар евентуалните кандидати. Джеси Комбс стана най-бързата жена на Земята с 840 км/ч в North American Eagle Supersonic Speed Challenger. Реактивен автомобил с мощ 52 000 к.с., който изглеждаше, че може да счупи върха за скорост по суша.
Тя трагично почина по време на пробега през 2019 година Bloodhound LSR изглеждаше, че би могъл да счупи върха с над 1287 км/ч, само че по този начин и нямаше опция да се опита да избяга след пандемията COVID-19.
Към предходната година екипът на Bloodhound търсеше водач и финансиране от 14,7 млн. $, с цел да реализира пробега с планувана оптималната скорост от 1690 км/ч. Може би някой ден върхът от 1997 година ще падне.
