Ужасяващите престъпления, извършени от Британската империя
Всвоя разцвет, Британската империя е най-мащабното държавно формирование, съществувало в миналото. Най-голямото си териториално уголемение тя доближава през 20-те и 30-те години на предишния век, когато колонии, подчинени на Лондон, има на процедура на всички континенти. По това време, империята обгръща съвсем една четвърт от сушата на земното кълбо. Нейната история е изпълнена с изключителни достижения в разнообразни сфери на науката и изкуството. В същото време, обаче, тя е виновна и за някои от най-мрачните и шокиращи събития, случили се през ХХ в. В идващите редове може да научите повече за част от тях:
Бунтовете в Кипър
В интервала сред 1915 и 1960 година Кипър е част от Британската империя. Тогава социално-икономическото състояние на острова се усъвършенства доста, само че дейностите на Лондон също по този начин водят до ожесточаването на съперничеството сред гръцкото православно болшинство и турското мюсюлманско малцинство. Това в последна сметка води до разделянето на Кипър на две елементи. През 1955 година бунтовници, недоволни от английското ръководство, стартират да правят бомбени набези. Отговорът на управляващите не закъснява. Около 3000 души са арестувани по съмнения, че са „ терористи “. Много от тях прекарват зад решетките години, без да им бъдат повдигнати обвинявания, а изтезанията, мъченията и побоите последователно се трансформират в част от всекидневието им. Най-младите арестувани са на 15-годишна възраст. Що се отнася до тези, които са приети за отговорни по обвинявания в съдействие на бунтовниците, те са изпратени в Лондон и настанени в тамошни затвори. След като опозиционни политици повдигат въпроса за изискванията, в които живеят арестуваните, излиза наяве, че доста от преместените в английската столица кипърци са със счупени крака и други тежки контузии – нагледни доказателства за ужасяващото отношение към тях.
The Amritsar massacre was probably the most murderous single act in the history of the British Empire. One of our most popular articles of the past year was a review of " Amritsar 1919 "
— The Economist (@TheEconomist) Клането в Амритсар
На 13 април 1919 година хиляди индийци се събират на митинг против английските управляващи в град Амритсар, намиращ се в щата Пенджаб. Това става макар издадената малко по-рано възбрана за всеобщи събирания. Хората са недоволни от приемането на закон, който на процедура суспендира гражданските свободи и води до ареста на няколко известни националистически водачи. Случилото се по-късно се трансформира в една от най-срамните страници в историята на Британската империя. Бригаден военачалник Реджиналд Дайър взема решение да отвърне на демонстрацията със мощ. Той подрежда на подчинените си бойци да преградят всички изходи от парка, в който се събират протестиращите и да открият огън по тях. По разнообразни оценки, сред 379 и 1000 души са убити, като измежду тях има доста дами и деца, а други 1100 са ранени. Военните не стопират да стрелят, до момента в който мунициите им не свършат. Когато новината за случилото се доближава Лондон, Народното събрание е покъртен, само че изминава цяла година преди Уинстън Чърчил (по това време той е боен министър) да осъди насилието, представяйки клането като изолиран случай. Бригаден военачалник Дайър на собствен ред пази дейностите си, защото, по думите му, стачкуващите се били събрали в „ открит протест против короната “. Когато се завръща във Англия, негови поддръжници му подаряват меч, декориран със скъпоценни камъни, на който написа „ Спасителят на Пенджаб “. Считан от мнозина за воин, той по този начин и не е осъден за дейностите си. И до ден сегашен Лондон не е поднесъл извинения за клането в Амритсар.
" There was so much starvation... so many people died without food "
Zebunnessa Khair recalls what she witnessed as a child during the Bengal Famine in British-run India ⬇️
— BBC News (World) (@BBCWorld) Бенгалският апетит
През 1943 година всеобщ апетит лишава живота на сред 1,5 и 3 млн. души в индийския район Бенгал, който по това време е част от Британската империя. Според редица специалисти, тази покруса е можело да бъде предотвратена, само че управляващите не създали нищо, с цел да оказват помощ на бедстващото население. През въпросната година Втората международна война е в разгара си и цялото внимание на Лондон е ориентирано към бойните дейности в Европа, като обстановката в Индия остава на назад във времето. Според проучване, оповестено през 2010 година, обаче, това не е цялата истина. Учените означават, че така наречен Бенгалски апетит не е директно породен от суша или проблеми с посевите. Нещо повече – през 1943 година в района в действителност паднали повече превалявания от нормалното количество за интервала юни – септември. Според създателите на проучването, английските управляващи не просто показали изключителна непросветеност, само че неналичието на съответни ограничения в действителност съставлява умишлен ход, изработен от премиера Чърчил. Съществуват сведения, че той дал заповед за отклонение на храна за умиращите от апетит индийци както към разполагащите с задоволително хранителни запаси английски бойци, по този начин и към Гърция и Югославия. Освен това се счита, че той не позволил Съединени американски щати и Канада да окажат помощ на бедстващите хора, а на всичкото от горната страна по самодейност на Лондон цената на зърното била нараснала, правейки го на процедура недостъпно за жителите на азиатската страна. Някои даже настояват, че когато Чърчил бил осведомен за протичащото се, единственият въпрос, който задал, бил за какво Ганди е към момента жив. В интерес на истината, още през 1981 година носителят на Нобелова премия за стопанска система Амартя Сен съобщи, че Англия е разполагала с задоволително продоволствия, с цел да изхрани хората в Бенгал, само че избира да не го направи.
A History Of The Mau Mau Rebellion Of Kenya And The Colonial Brutality Of The British
— Afrika Stories (@Afrika_Stories) Лагерите в Кения
Въстанието Мау Мау, което избухва през 50-те години на предишния век, съставлява преломен миг в историята на Кения. Голяма част от жителите на страната, която по това време е английска колония, вземат решение да се вдигнат на протест, с цел да извоюват своята самостоятелност. В хода на спора умират минимум 11 000 души, като той е белязан от осъществяването на близо 1100 изтезания – най-масовото използване на смъртно наказване в историята на Британската империя. Освен това, управляващите в Кения основават концентрационни лагери, в които са вкарани близо 1,5 млн. души. С апели като „ Труд и независимост “ (думи, напомнящи извънредно доста за лозунга „ Трудът освобождава “, подложен над входовете на редица нацистки концлагери), пандизчиите са принудени да работят при ужасяващи условия. Предполага се, че хиляди умират и са заровени в всеобщи гробове. Много кенийци са подлагани на жестоки изтезания, в това число изнасилвания и кастрации. Въпреки че въстанието Мау Мау е потушено по жесток метод от управляващите, Кения въпреки всичко получава своята самостоятелност през 1963 година Десетилетия по-късно, Лондон сервира своите извинения и отпуска пакет от обезщетения за потърпевшите и техните близки в размер на към 31 млн. $.
Бунтовете в Кипър
В интервала сред 1915 и 1960 година Кипър е част от Британската империя. Тогава социално-икономическото състояние на острова се усъвършенства доста, само че дейностите на Лондон също по този начин водят до ожесточаването на съперничеството сред гръцкото православно болшинство и турското мюсюлманско малцинство. Това в последна сметка води до разделянето на Кипър на две елементи. През 1955 година бунтовници, недоволни от английското ръководство, стартират да правят бомбени набези. Отговорът на управляващите не закъснява. Около 3000 души са арестувани по съмнения, че са „ терористи “. Много от тях прекарват зад решетките години, без да им бъдат повдигнати обвинявания, а изтезанията, мъченията и побоите последователно се трансформират в част от всекидневието им. Най-младите арестувани са на 15-годишна възраст. Що се отнася до тези, които са приети за отговорни по обвинявания в съдействие на бунтовниците, те са изпратени в Лондон и настанени в тамошни затвори. След като опозиционни политици повдигат въпроса за изискванията, в които живеят арестуваните, излиза наяве, че доста от преместените в английската столица кипърци са със счупени крака и други тежки контузии – нагледни доказателства за ужасяващото отношение към тях.
The Amritsar massacre was probably the most murderous single act in the history of the British Empire. One of our most popular articles of the past year was a review of " Amritsar 1919 "
— The Economist (@TheEconomist) Клането в Амритсар
На 13 април 1919 година хиляди индийци се събират на митинг против английските управляващи в град Амритсар, намиращ се в щата Пенджаб. Това става макар издадената малко по-рано възбрана за всеобщи събирания. Хората са недоволни от приемането на закон, който на процедура суспендира гражданските свободи и води до ареста на няколко известни националистически водачи. Случилото се по-късно се трансформира в една от най-срамните страници в историята на Британската империя. Бригаден военачалник Реджиналд Дайър взема решение да отвърне на демонстрацията със мощ. Той подрежда на подчинените си бойци да преградят всички изходи от парка, в който се събират протестиращите и да открият огън по тях. По разнообразни оценки, сред 379 и 1000 души са убити, като измежду тях има доста дами и деца, а други 1100 са ранени. Военните не стопират да стрелят, до момента в който мунициите им не свършат. Когато новината за случилото се доближава Лондон, Народното събрание е покъртен, само че изминава цяла година преди Уинстън Чърчил (по това време той е боен министър) да осъди насилието, представяйки клането като изолиран случай. Бригаден военачалник Дайър на собствен ред пази дейностите си, защото, по думите му, стачкуващите се били събрали в „ открит протест против короната “. Когато се завръща във Англия, негови поддръжници му подаряват меч, декориран със скъпоценни камъни, на който написа „ Спасителят на Пенджаб “. Считан от мнозина за воин, той по този начин и не е осъден за дейностите си. И до ден сегашен Лондон не е поднесъл извинения за клането в Амритсар.
" There was so much starvation... so many people died without food "
Zebunnessa Khair recalls what she witnessed as a child during the Bengal Famine in British-run India ⬇️
— BBC News (World) (@BBCWorld) Бенгалският апетит
През 1943 година всеобщ апетит лишава живота на сред 1,5 и 3 млн. души в индийския район Бенгал, който по това време е част от Британската империя. Според редица специалисти, тази покруса е можело да бъде предотвратена, само че управляващите не създали нищо, с цел да оказват помощ на бедстващото население. През въпросната година Втората международна война е в разгара си и цялото внимание на Лондон е ориентирано към бойните дейности в Европа, като обстановката в Индия остава на назад във времето. Според проучване, оповестено през 2010 година, обаче, това не е цялата истина. Учените означават, че така наречен Бенгалски апетит не е директно породен от суша или проблеми с посевите. Нещо повече – през 1943 година в района в действителност паднали повече превалявания от нормалното количество за интервала юни – септември. Според създателите на проучването, английските управляващи не просто показали изключителна непросветеност, само че неналичието на съответни ограничения в действителност съставлява умишлен ход, изработен от премиера Чърчил. Съществуват сведения, че той дал заповед за отклонение на храна за умиращите от апетит индийци както към разполагащите с задоволително хранителни запаси английски бойци, по този начин и към Гърция и Югославия. Освен това се счита, че той не позволил Съединени американски щати и Канада да окажат помощ на бедстващите хора, а на всичкото от горната страна по самодейност на Лондон цената на зърното била нараснала, правейки го на процедура недостъпно за жителите на азиатската страна. Някои даже настояват, че когато Чърчил бил осведомен за протичащото се, единственият въпрос, който задал, бил за какво Ганди е към момента жив. В интерес на истината, още през 1981 година носителят на Нобелова премия за стопанска система Амартя Сен съобщи, че Англия е разполагала с задоволително продоволствия, с цел да изхрани хората в Бенгал, само че избира да не го направи.
A History Of The Mau Mau Rebellion Of Kenya And The Colonial Brutality Of The British
— Afrika Stories (@Afrika_Stories) Лагерите в Кения
Въстанието Мау Мау, което избухва през 50-те години на предишния век, съставлява преломен миг в историята на Кения. Голяма част от жителите на страната, която по това време е английска колония, вземат решение да се вдигнат на протест, с цел да извоюват своята самостоятелност. В хода на спора умират минимум 11 000 души, като той е белязан от осъществяването на близо 1100 изтезания – най-масовото използване на смъртно наказване в историята на Британската империя. Освен това, управляващите в Кения основават концентрационни лагери, в които са вкарани близо 1,5 млн. души. С апели като „ Труд и независимост “ (думи, напомнящи извънредно доста за лозунга „ Трудът освобождава “, подложен над входовете на редица нацистки концлагери), пандизчиите са принудени да работят при ужасяващи условия. Предполага се, че хиляди умират и са заровени в всеобщи гробове. Много кенийци са подлагани на жестоки изтезания, в това число изнасилвания и кастрации. Въпреки че въстанието Мау Мау е потушено по жесток метод от управляващите, Кения въпреки всичко получава своята самостоятелност през 1963 година Десетилетия по-късно, Лондон сервира своите извинения и отпуска пакет от обезщетения за потърпевшите и техните близки в размер на към 31 млн. $.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ