Кипяща кръв и разкъсване: Най-трагичният инцидент с водолази в историята
Всвета съществуват безчет рискове и способи да загинете случайно. Един от най-ужасяваващите произшествия в историята се случи в Северно море през 1983г., когато несъзнателна неточност убива петима души, а един от тях е толкоз обезобразен, че отнасят останките му в няколко торби.
Дълбоководното гмуркане в океана е извънредно рисковано занятие, и то освен поради рискови хищници. Всъщност, рискът от декомпресионна болест е доста по-значим от опасността от акули.
За да се минимизира рискът от декомпресионна болест, която може да бъде смъртоносна, водолазите би трябвало да се изкачват постепенно към повърхността, за да се приспособяват последователно към изменящото се налягане.
На нефтените платформи , където оборудването би трябвало да се поправя и подменя постоянно, това може да забави работния развой доста.
Поради това водолазите от време на време употребяват " камери за засищане " – особено проектирани пространства, оборудвани с кревати, консумативи и други нужни улеснения, които поддържат налягането, съответстващо на подводната зона, в която работят.
8. The Byford Dolphin is a drilling rig known most notably for a catastrophic explosive decompression accident in 1983 that killed five workers and severely injured one. All the divers were subjected to explosive decompression effects.
Forensic pathologists later determined that…
— Creepy.org (@creepydotorg)
Национална администрация за океаните и атмосферата на Съединени американски щати (NOAA) заяви, че гмуркането с такива камери за засищане включва водолазите да бъдат на дълбочина задоволително дълго, с цел да приведат всички тъкани на тялото в равновесие с налягането на водата към тях. Това икономисва време от часове декомпресия.
Камерите за засищане са запълнени със примес от О2 и хелий, с цел да се предотврати натрупването на азот в кръвта , само че това води до забавен непряк резултат – водолазите приказват с креслив глас .
На 5 ноември 1983 година на сондажно поле в норвежката част на Северно море, водолазната камбана е изтеглен от океана и прикрепена към камерите за засищане. След като минали през вратата на водолазната камбана, двамата водолази затворили вратата и деликатно ревизирали затварянето.
Обикновено, по-късно те би трябвало да запечатат камерата, обвързвана с водолазната камбана, преди постепенно да понижат налягането на връзката до 1 атмосфера и да освободят водолазната камбана, отделяйки я от камерите за засищане. След това камерите могат да бъдат постепенно декомпресирани, с цел да се обезпечи сигурността на водолазите.
За страдание, в този ден един от водолазите отвън камбаната – без значение дали неумишлено или заради отмалялост от дългите смени – отключил камбаната за гмуркане, преди да е била разхерметизирана. Отварянето на скобата означавало, че камерната система, която е била под 9 атмосфери налягане, в този момент е била обвързвана с външната среда, където налягането е единствено 1 атмосфера.
Водолазната камбана била изхвърлена с невероятна мощ, убивайки водолаза, който е освободил скобата. Според аутопсиите, трима от четиримата водолази в компресионните камери евентуално починали неотложно, защото течностите в телата им се разширили внезапно, причинявайки кървене в цялото тяло . В последните секунди на живота им кръвта им кипнала и безусловно разтопила мазнината , която ги заобикаляла.
Гмуркач номер четири, най-близо до отвора, основан след освобождението на скобата, бил засмукан през дупка с диаметър едвам 60 сантиметра. Тялото му било изпратено на аутопсия в четири обособени торби , събрани от разнообразни места към платформата, като една неидентифицирана част била открита на 10 метра от входа на камерата. Всяка част от тялото показвала някакви пострадвания.
„ Скалпът с дълга, руса коса беше разполагаем, само че горната част на черепа и мозъкът липсваха “, изяснява отчетът от аутопсията. „ Меките тъкани на лицето бяха изцяло отделени от костите. “
Много елементи от мъжа били или изчезнали, или напълно унищожени. Гениталиите му били " инвагиниран " (бел. ред. вгънат в кухина) в тялото му, до момента в който гръдните и коремните му органи липсвали.
„ Дори гръбначният дирек и множеството от ребрата бяха изхвърлени от тялото “, прецизира аутопсията. „ Черният дроб беше открит някъде на палубата. “
След случая фамилиите на водолазите се борят в продължение на 26 години, преди отчет да удостовери, че повредата на оборудването е била причина за изключително мрачната гибел на водолазите.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Дълбоководното гмуркане в океана е извънредно рисковано занятие, и то освен поради рискови хищници. Всъщност, рискът от декомпресионна болест е доста по-значим от опасността от акули.
За да се минимизира рискът от декомпресионна болест, която може да бъде смъртоносна, водолазите би трябвало да се изкачват постепенно към повърхността, за да се приспособяват последователно към изменящото се налягане.
На нефтените платформи , където оборудването би трябвало да се поправя и подменя постоянно, това може да забави работния развой доста.
Поради това водолазите от време на време употребяват " камери за засищане " – особено проектирани пространства, оборудвани с кревати, консумативи и други нужни улеснения, които поддържат налягането, съответстващо на подводната зона, в която работят.
8. The Byford Dolphin is a drilling rig known most notably for a catastrophic explosive decompression accident in 1983 that killed five workers and severely injured one. All the divers were subjected to explosive decompression effects.
Forensic pathologists later determined that…
— Creepy.org (@creepydotorg)
Национална администрация за океаните и атмосферата на Съединени американски щати (NOAA) заяви, че гмуркането с такива камери за засищане включва водолазите да бъдат на дълбочина задоволително дълго, с цел да приведат всички тъкани на тялото в равновесие с налягането на водата към тях. Това икономисва време от часове декомпресия.
Камерите за засищане са запълнени със примес от О2 и хелий, с цел да се предотврати натрупването на азот в кръвта , само че това води до забавен непряк резултат – водолазите приказват с креслив глас .
На 5 ноември 1983 година на сондажно поле в норвежката част на Северно море, водолазната камбана е изтеглен от океана и прикрепена към камерите за засищане. След като минали през вратата на водолазната камбана, двамата водолази затворили вратата и деликатно ревизирали затварянето.
Обикновено, по-късно те би трябвало да запечатат камерата, обвързвана с водолазната камбана, преди постепенно да понижат налягането на връзката до 1 атмосфера и да освободят водолазната камбана, отделяйки я от камерите за засищане. След това камерите могат да бъдат постепенно декомпресирани, с цел да се обезпечи сигурността на водолазите.
За страдание, в този ден един от водолазите отвън камбаната – без значение дали неумишлено или заради отмалялост от дългите смени – отключил камбаната за гмуркане, преди да е била разхерметизирана. Отварянето на скобата означавало, че камерната система, която е била под 9 атмосфери налягане, в този момент е била обвързвана с външната среда, където налягането е единствено 1 атмосфера.
Водолазната камбана била изхвърлена с невероятна мощ, убивайки водолаза, който е освободил скобата. Според аутопсиите, трима от четиримата водолази в компресионните камери евентуално починали неотложно, защото течностите в телата им се разширили внезапно, причинявайки кървене в цялото тяло . В последните секунди на живота им кръвта им кипнала и безусловно разтопила мазнината , която ги заобикаляла.
Гмуркач номер четири, най-близо до отвора, основан след освобождението на скобата, бил засмукан през дупка с диаметър едвам 60 сантиметра. Тялото му било изпратено на аутопсия в четири обособени торби , събрани от разнообразни места към платформата, като една неидентифицирана част била открита на 10 метра от входа на камерата. Всяка част от тялото показвала някакви пострадвания.
„ Скалпът с дълга, руса коса беше разполагаем, само че горната част на черепа и мозъкът липсваха “, изяснява отчетът от аутопсията. „ Меките тъкани на лицето бяха изцяло отделени от костите. “
Много елементи от мъжа били или изчезнали, или напълно унищожени. Гениталиите му били " инвагиниран " (бел. ред. вгънат в кухина) в тялото му, до момента в който гръдните и коремните му органи липсвали.
„ Дори гръбначният дирек и множеството от ребрата бяха изхвърлени от тялото “, прецизира аутопсията. „ Черният дроб беше открит някъде на палубата. “
След случая фамилиите на водолазите се борят в продължение на 26 години, преди отчет да удостовери, че повредата на оборудването е била причина за изключително мрачната гибел на водолазите.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ