Вследствие на цялостно влошаващата се икономическа обстановка, политическата несигурност и

Вследствие на изцяло влошаващата се икономическа конюнктура, политическата неустановеност и охлаждането на българската стопанска система ще следим и отблясъци върху всички обществени браншове, включително и здравния. Добре е да се намерения за спомагателни способи за подкрепяне на здравния бюджет посредством бюджетно неутрални принадлежности, безапелационен е Аркади Шарков, експерт по стопанска система на опазването на здравето, консултант на здравния министър, представител на Експертен клуб по стопанска система и политика (EКИП). Той уточни пред Dir.bg и 3eNews къде вижда запаси за в допълнение финансиране на опазването на здравето, разяснява болните проблеми на бранша и изясни за какво на централноевропейско равнище излиза, че българите сме супер здрави, само че умираме най-вече. Ето детайлностите: Г-н Шарков, по какъв начин да се дофинансира опазването на здравето? Има ефикасни способи за подкрепяне на здравния бюджет посредством бюджетно неутрални принадлежности. Един подобен инструмент, който се разисква в последните години в Европа и се ползва пилотно в някои от страните, е целевото заделяне на средства от приходите от акцизи и тяхното пренасочване към здравните бюджети за обезпечаване на здравните потребности на хората. Други бюджетно неутрални принадлежности, които се употребяват, да вземем за пример в Румъния, са ваучерните схеми. Те за българина са познати от това, че някои работодатели подтикват своите чиновници с ваучери за храна. В други страни има такива ваучери за различен вид артикули и услуги, включително и за опазване на здравето. Какви са изгледите и тук да има такива ограничения? Единственият проблем, когато приказваме и за отчисления от акцизите и за ваучерните схеми, е че когато тази политика стигне до Министерство на финансите (МФ), нормално среща опозиция, тъй като МФ по принцип не обича да заделя авансово пари, считайки, че това ще разлигави потребителите на тези приходи. Освен това, знае се, че за ваучерите не се заплаща налог към тях и това също не се харесва на МФ. Друг е въпросът, че когато всички други благоприятни условия за подкрепяне на здравния бранш станат мъчно налични или съвсем недостъпни, когато приказваме за заделяне от прехвърлянето, който страната прави или за понижаване на постъпленията, в резултат на нараснал риск от безработица и самата безработица, то тогава страната ще е изправена пред нуждата да предприеме гъвкави решения, каквито са тези бюджетно неутрални  инструменти като отчисления от акцизите и ваучерните схеми за здраве. Важно е да уточним, че това не касае покачване на % на акциза, без значение дали е за тютюн, алкохол или горива. Става въпрос за заделяне от към този момент постъпилите средства от акцизи на примерно 5 - 10% за опазването на здравето. С какъв брой пари би бил подсилен бранша при отчисляване на 10% от акцизите? Ако дадем образец от тази година – почти 6 милиарда лева са заложени като приходи от акцизи, което значи, че единствено 10% от тях да се заделят, това ще са в допълнение 600 милиона лева за системата на опазването на здравето. Ако вземем акцизите за 2022 г, при заделяне на 10 % за здравния бранш, то това са в допълнение 110 млн. за извънболнична здравна помощ, 254 млн. за болнична и към 140 млн. за медицински произведения, медикаменти и храни за домашно лекуване или към половин милиард приходи, които могат в допълнение да бъдат влети в бюджета на НЗОК. Това е относително сдържан, елементарно понятен и резистентен метод, който политиците биха могли да възприемат в един, уповавам се, по-стабилен парламент. Каква е икономическата цена на такива инвестиции? За всеки 2 лв., в допълнение вложени в опазването на здравето - възвращаемост от 7 лв. за българската стопанска система до 2040 година Това е изчислено по една методология на Маккинзи, която приспособихме за българската действителност и с която пресмятаме възвращаемостта на вложенията в опазването на здравето. Когато става въпрос за опазване на здравето, възвращаемостта е доста по-голяма от вложенията, само че това е мъчно аргументируемо пред политици, тъй като нашето проучване демонстрира възвращаемост след 20 години, а политиците са през днешния ден и на следващия ден тук, вдругиден може да не бъдат. За политика е значимо да му предложиш нещо, което ще му върне резултат доста скоро. Затова е доста значимо да има последователност и непоклатимост, когато става въпрос за стратегическото обмисляне на здравните потребности на популацията. Бихте ли разказали повече за ваучерите за здраве и непознатия опит? Най-добрият и сполучлив опит стартира в Чили, когато държавното управление осъзнава, че даването на помощи като пари в брой или пари по сметка на популацията за съответни цели не води до мечтаните резултати. Тук няма целево изхарчване на средствата. Затова, когато става въпрос за контролиране на разходването на тези пари, идват ваучерните схеми и финансови принадлежности, които подкрепят следенето и надлежно вярното консумиране на целево заделените от държавното управление средства в избрана посока. В част от европейските страни се ползват такива практики – да вземем за пример в Испания, Гърция,  Румъния, Португалия. В български проект, по какъв начин би изглеждала такава скица? Ако тук човек получава годишно ваучер за 500 лв. за здравни услуги, които държавното управление дефинира какъв тип да са и компаниите, които издават ваучери показват в кои медицински заведения да бъдат употребявани, то тогава той ще разполага с 500 лв. до края на годината да отиде да си оправи зъбите, да отиде си види сърцето, да посети някой профилактичен обзор. Така хем ще има изгоди за публичното здраве, профилактиката и предварителна защита на част от болесттите, хем ще има и проследяемост от страна на компаниите, които издават ваучери в кои компании и за какви действия пациентите употребяват дадените им ваучери. Имайки тези данни, в следствие държавното управление може да създава политики в една или друга посока и да насочва или подтиква вниманието на жителите в една или друга посока за профилактика и лекуване. Как върви дигитализацията в опазването на здравето и ще способства ли по-скоро за усъвършенстване на разноските и разпределянето на средствата? Тук въпросът става все по-труден и комплициран, без значение от това, че процесът по консолидираното и използването на национална здравна осведомителна система е в ход. Трябва да се има поради, че дигитализацията би била безусловно неефективна, в случай че този, който вкарва данните ги вкарва по неверен метод или по отношение на неверно заложени параметри. Нужни са тласъци за въвеждащите данните, т.е. в началната точка, не в изходната. Нека не забравяме, че при отчитане на смъртността, доста постоянно не се вкарват изчерпателно данните за действителната причина, а се написа сърдечен или мозъчен удар, което изкривява статистиката. Това беше обсъждано преди години и в Народното събрание – че е нужно да се усъвършенства статистиката в това отношение, защото даваме неправилни сигнали и към Европейска комисия за смъртността от избрани болести в страната.  Много е значимо да се премисли методът, по който екипите за незабавна помощ и персоналните лекари вкарват повода за гибелта на своите пациенти. В тази посока следва и тези, които в този момент се образоват за лекари и за специализанти да преминат курсове по статистически способи и разбор на данни, каквито в Западна Европа включват образователните стратегии на завършващите тези специалности. По отношение на обработката на информацията – належащо е данните да бъдат с отворен достъп, тъй като колкото и да са сполучливи и работливи държавните представителства, в това число Национален статистически институт и екипите на НЗОК и Министерство на здравеопазването, толкоз е хубаво да имат опция и външните за системата специалисти, предлагащи ограничения и политики, да се базират на настояща и достоверна база данни. Лансирахте, след разбори на ЕКИП, концепцията за регламентиране на доплащането от пациента. Бихте ли разяснили? Тази концепция сега се възприема като „ мръсна дума “, защото при инфлацията, с която се сблъскваме всекидневно е доста мъчно да кажеш на пациента – ето в този момент ще доплащаш. Тъй като политиците обичат да изкривяват посланията, когато стане въпрос за регламентиране на доплащането, в главата на пациента изниква че ще даде повече пари. Но тук не приказваме, че ще се наложи. Пациентът по този начин или другояче доплаща. Той по този начин или другояче дава  пари под формата на нерегламентирано заплащане – за така наречен тласък към лекаря, под формата на пари кеш под масата; за медицински консуматив или здравно произведение и по този метод действително заплаща цялостната сума, която би била изсветлена, в случай че доплащането беше регламентирано. Тоест, в случай че доплащането беше регламентирано,  на човек щеше да му е авансово ясно какъв брой ще коства лекуването на него или негов непосредствен, а не чак когато легне на масата да му кажат сметката или когато напуща лечебното заведение. Това е един от основните моменти за преценка на бъдещите разноски, надлежно прогнозиране на възможните разноски за едно лекуване. Подходящо ли ще е и по-голямо застъпване на застраховането? Застрахователните представители в здравната сфера все още най-добре работят с частния бизнес. Възможностите са по-скоро от целесъобразен, а не наложителен темперамент. В други страни, където застрахователите работят на пазара, пациентът има наложително здравно държавно обезпечаване, наложително непринудено здравно обезпечаване и доплащането, което е регламентирано в трети дирек на финансиране на опазването на здравето. В България то е с целесъобразен темперамент и тласъкът за сходен вид застрахователи е дребен. Друг е въпросът, че когато приказваме за разработване на сходен вид надграждане на здравната промяна, имаше такава тенденция. Например, когато здравната вноска се усили от 6 на 8%, тогава задачата на спомагателните 2% беше да бъдат запас за заделяне и прекачване към здравните застрахователи. Но защото страната не обича да дава парите, които е взела от  жителите, а избира да си ги заделя сама, те останаха като част от бюджета на касата. Тук става въпрос за смяна в Закона за здравното обезпечаване и в случай че решат политиците да се върви в тази посока, то всяко увеличение на здравната осигуровка следва да бъде обвързвано с спомагателен втори дирек, който да доподпомага системата на опазването на здравето. Не бих споделил, че касата може да се конкурира с 7 или 8 застрахователя и пациентът да може да си избира къде да се застрахова. В множеството страни от Европейски Съюз, където това се случва, след това имаше и опасности от банкрут на част от фондовете и се наложи страната да ги измъква. Но за в допълнение подкрепяне на финансирането на здравната сфера, застраховането би могло да свърши работа. Сигурно ли е, че към този момент няма да се подвига здравната осигуровка? Към момента няма условия за повдигане на здравноосигурителната вноска, защото е мъчно продаваемо за политиците във времена на растящи разноски да кажат на фамилиите – в този момент ще дадете още пари за същото. Макар, че достъпът до опазване на здравето в България се е подобрил доста, пациентът не го възприема като усъвършенстван. Едва ли ще има повишение на здравната вноска. Ще бъде непокътната, съгласно мен. Рискът е от понижаване на постъпленията от здравноосигурителни вноски от хората, които се обезпечават в частния бранш, защото има закъснение на икономическия ритъм и има заплаха до края на годината България да се окаже във форма на стагфлация. Не бих споделил криза, и Европа към този момент заобикаля рецесията, само че не знаем какво ни чака в бъдеще с покачването на лихвите от централните банки, включително ЕЦБ, която се ускори в тази посока за да усъвършенства инфлационната конюнктура в Европейски Съюз. Вашият коментар за концепцията държавните чиновници сами да си заплащат здравноосигурителните вноски? Също толкоз невероятно е, защото държавните чиновници също са електорат и когато наближават избори, не може да ги заплашиш, че ще си заплащат сами вноските. Политически непродаваемо е това. Имаше хрумвания по този начин да се усилят парите за персоналните лекари? Има частични хрумвания. Най-правилният запас, обаче който може да се употребява в тази посока е страната да заплати цялостния % за деветте групи, които обезпечава. Казусът е, че за тези 9 групи, които страната обезпечава под някаква форма  – деца, пенсионери, военни, полиция, администрация…, това, което заделя страната е към 6% от 8-те, които би трябвало да заплати.  За тези 6% ще ревизира какъв брой е действителният % на заделяне. Преди няколко години това беше 4 от 8-те % към касата, което беше безусловно недопустимо за бизнеса, който си заплаща цялостния %. И да не подценяваме обстоятелството, че огромна част от хората се обезпечават на минимална заплата, което също води до по-малки приходи в бюджета за опазване на здравето. Има и доста неосигурени, което ще е проблем след няколко години – по последни данни към 700 000 индивида, което е към 10% от популацията и не е по никакъв начин малко. Бежанците също се обезпечават от страната, само че украинските бежанци понижават - останаха към 60 000. Не е удобна икономическата конюнктура за тях и избират да не се задържат тук. Рецептата на икономиста за болните проблеми на бранша – задлъжнялост, недофинансирани клинични пътеки, дефицит на фрагменти..? Тези проблеми се задълбочават в последните 10 години. Казусът с финансирането е елементарен, стига да има доходи Здравната каса, с цел да може в договарянията за Национален рамков контракт (НРД) да усъвършенства нагоре цените на клиничните пътеки. Проблемът е, че Касата не желае да понижи размерите за сметка на цените – нещо, което по принцип е по-правилната посока, т.е. да заплаща за качество, не за количество. Това зависи от договаряния и доходи на институцията. Когато приказваме за фрагментите, то тогава въпросът е по-сериозен. За да може един млад експерт да отиде в болница „ А “, която е в някакво малко обитаемо място, то лечебното заведение, което се намира там би трябвало да бъде задоволително добре оборудвано, с цел да може този млад експерт да работи със модерни способи и надлежно да лекува с такива. Когато няма подобен вид усъвършенствана вътрешна инфраструктура, че и външна, че е значима и за пътната инфраструктура до въпросното място, то тогава младите експерти по никакъв метод не биха поискали да се реалокират там. Негативните практики на систематизиране от преди 1989 година, в тази ситуация по-скоро биха остракирали  не дребна част от новозавършващите да търсят своята реализация в чужбина. Нека не забравяме също по този начин, че заплащането на младите експерти е основно, само че не толкоз, колкото това да имат добър наставник, а не да бъдат сложени в обстановка на самообразование. По отношение на медицинските сестри и изобщо за експертите по здравни грижи,  трябва да уточним, че при тях главно значение има престижа на специалността. Финансирането е значимо и то постоянно може да бъде обезпечено, в случай че лечебното заведение има задоволително доходи, само че престижът е определящ, когато някой взема решение дали да специализира в тази посока. Необходимо е по-добро показване на тази специалност измежду учащите в междинното обучение, с цел да може след това те да изберат този път и да има тласъци. Тук е нужен сложен метод, който включва разнообразни институции, разнообразни фактори, които би трябвало да спомогнат за това специалността още веднъж да придобие прелест. Инфраструктурата е лимитиращ фактор, само че в идващите години, в случай че продължава икономическата конюнктура да се задълбочава в отрицателна посока, то ще се наложи да бъдат закрити някои лечебни заведения по чисто стопански аргументи. И тук приказваме и за общински, и за частни лечебни заведения също по този начин. Изпъкваме в статистиката с доста висока смъртност от сърдечно-съдови, онкологични, респираторни болести, само че изразихте подозрения, бихте ли прецизирали? Съмненията са, че не сме толкоз зле сърдечно. Макар че тук е малко обтекаема обстановката, тъй като по статистика България се води с едно от най-здравите популации по години живот без отрицателно здравно събитие, без увреждане. Води се, че чак на 50 години българинът стартира да боледува, което не е правилно, естествено. Дълги години българинът занемарява своето здравно положение, било то сърдечно-съдово и ендокринно, когато говоримо за болести като диабет, като ХОБ, като хипертония и всичко останало – неглижирането на тези проблеми до късна възраст води до тяхното усложняване и когато се случи едно по-тежко здравно събитие, примерно по-тежка хипертония на 50 годишна възраст, тогава пациентът влиза в системата, чекира се вътре и чак тогава излиза на показ в статистиката. И това са данните, които изпращаме към европейските институции. Какъв е здравният статус на българина? Здравният статус на българина е по-лош, в сравнение с излиза на централноевропейско равнище. Там излиза, че сме супер здрави, но умираме най-вече. Не е неприятно в кръга на шегата, по отношение на народопсихологията, която изповядваме, че с ракия и сланина ще решим всички проблеми, само че е неприятно от гладна точка на това, че действително живеем с повече увреждания и по-кратко време, което утежнява както обществената, по този начин и икономическата страна на нещата. Очертава ли се обособяване на повече средства за профилактика? В Националната здравна тактика, както и в Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) има заложени ограничения за това, различен е въпросът дали тази тактика в този момент следва да бъде прегледана и призната отначало от народните представители, различен е и въпросът дали тази тактика ще бъде следвана. Плюс е, че е обвързана с ПВУ и част от политиките са свързани с нея. Другият плюс е, че имаме Национален проект за рака, само че кой и по какъв начин ще ги извършва и надлежно наблюдава през годините – това е основният миг. Впрочем, миналата здравна тактика също имаше доста хубави догатки и политики, само че както се оказа – огромна част от тях не са изпълними. За ефикасна предварителна защита на здравето, трябват дълготрайни ограничения и последователност в политиките. Интервюто е взето за и първо оповестено в.