Павел Веснаков, режисьор: Всичко започва с любовта към киното
Всичко стартира с любовта към киното. Не може да се занимаваш с това изкуство, в случай че не си киноман и в случай че нямаш пристрастеност към самия медиум по някакъв метод. Това разяснява в предаването " Сториборд " на радио " Фокус " с водещ Благой Д. Иванов режисьорът Павел Веснаков.
" Моят път в киното стартира в края на 90-те години, когато бях дете на 12-13 години, и си припомням доста добре по какъв начин бях обладан обсесивно от Куентин Тарантино, Дейвид Финчър с " Боен клуб “ (Fight Club) – типичен път, откъдето всеки младеж би стартирал. И последователно в 12-ти клас напълно инцидентно попаднах на кино лентата " Слон “ (Elephant) на Гюс ван Сант, и внезапно някак си все едно пред мен се откри нов свят – ритъмът е напълно друг, тематиките, които споделя, са доста близки до това, което аз преживявах. Виждаш, че може твоят персонален свят, твоят живот може да бъде разказан на огромен екран. И някак си от този миг нататък комерсиалното кино и артхаус киното постоянно са вървели редом за мен Като едновременно мога да кажа, че бях еднообразно повлиян от М. Найт Шамалан със " Селото “ (The Village) – необикновено хубав филм, като по същото време гледах Сергей Параджанов, “ описа той, като за него е изрично невероятно да има разделяне, не могат да се съпоставят и да се състезават един с различен комерсиалното кино и артхаус киното – това са две обособени неща, всяко скъпо единствено по себе си.
Според Павел Веснаков е извънредно значимо и неизбежно всеки един създател, без значение от сферата му на изява, доста да е чел, гледал, да е претърпял доста неща. " Ако искаш да пишеш книги, да рисуваш, да снимаш филми – това е доста комплицирана материя, която изисква доста културни натрупвания. За да се случи такова нещо, като гения Андрей Тарковски, това е един дълъг път, който потегля едно-две генерации обратно в фамилията му, средата, в която е израснал, метода, по който е учтив, “ изясни той и добави, че всеки създател е задължен да има отговорност към това, което прави и предлага на всеобщата аудитория: " Първоначално беше като вътрешен глас, само че по-късно някак си се трансформира като предписание за мен да се пробвам всеки план да е доста съответно построен като жанр и като хармония, “ изясни още той.
Павел Веснаков бе безапелационен, че доста мъчно се задвижва колелото на филмопроизводство в България и че се влачат комплекси и проблеми още от 90-те години, като съгласно него би трябвало да минат най-малко още 10-15 години, да се сменят още няколко генерации, с цел да може родната промишленост да стъпи на крайници и да бъде качествено сравнима със международното кино. " Българското кино няма никакъв образ в актуалния кино свят, доста надалеч сме от действителността, от истината, по този начин световно видяно. Ние сме кинематография, в която множеството създатели са сами за себе си оставени да се оправят. Имаме компликации с това да се изградим като общественост от създатели. Има доста токсична среда в България, най-много тъй като има доста малко благоприятни условия за реализация на филми. Ако произвеждахме по 30-40 кино лентата, и както и комерсиалното, и артхаус киното си съществуват умерено едно с друго, нямаше въобще да водим тоя диалог сега. “
Имаме потребност като общество от обществени драми, като кино лентата " Уроци по немски “, които са доста добре признати и на международно равнище. Филмът потегля в този момент по екраните в необятно разпространяване след закъснение от близо 4 години. " Историята със забавянето стартира още с неговата реализация и снимането му, което също се забави с пет години. Редица аргументи има забъркани в това нещо и когато едно колело се завърти по този метод, доста мъчно може човек да влезе назад в темп и да навакса. “
Вторият сезон на сериала с престъпни претекстове " Дяволското гърло “ би трябвало да излезе в края на февруари, описа още Павел Веснаков, като показа, че това е план, в който е вложено голямо изпитание. Сюжетът му се върти към издирването на сериен палач в най-класическата му форма. " Това е един сериал, който е напълно жанров и доста забавен за реализация – доста комплициран, извънредно сложен за правене, за случване. Голям пламък гореше в реализацията му, тъй като с цел да се случи, се изискват жертви от всички. Това е сериал, който концептуално е в диаметрално друго посока от кино лентата " Уроци по немски “, “ изясни още режисьорът.
Павел Веснаков показа още за плана, по който работи сега, че има научно-фантастични детайли в своя произход и е една амалгама от нехарактерни неща за българската кинематография. " Разработвам план за игрален филм, който в действителност е мощно въодушевен от Майк Фланаган, който съгласно мен съумява да миксне двете неща: в чисто жанрова форма да споделя по доста авторски и кинематографичен метод с похвати, които не се присъщи на мейнстрийм киното. “
" Моят път в киното стартира в края на 90-те години, когато бях дете на 12-13 години, и си припомням доста добре по какъв начин бях обладан обсесивно от Куентин Тарантино, Дейвид Финчър с " Боен клуб “ (Fight Club) – типичен път, откъдето всеки младеж би стартирал. И последователно в 12-ти клас напълно инцидентно попаднах на кино лентата " Слон “ (Elephant) на Гюс ван Сант, и внезапно някак си все едно пред мен се откри нов свят – ритъмът е напълно друг, тематиките, които споделя, са доста близки до това, което аз преживявах. Виждаш, че може твоят персонален свят, твоят живот може да бъде разказан на огромен екран. И някак си от този миг нататък комерсиалното кино и артхаус киното постоянно са вървели редом за мен Като едновременно мога да кажа, че бях еднообразно повлиян от М. Найт Шамалан със " Селото “ (The Village) – необикновено хубав филм, като по същото време гледах Сергей Параджанов, “ описа той, като за него е изрично невероятно да има разделяне, не могат да се съпоставят и да се състезават един с различен комерсиалното кино и артхаус киното – това са две обособени неща, всяко скъпо единствено по себе си.
Според Павел Веснаков е извънредно значимо и неизбежно всеки един създател, без значение от сферата му на изява, доста да е чел, гледал, да е претърпял доста неща. " Ако искаш да пишеш книги, да рисуваш, да снимаш филми – това е доста комплицирана материя, която изисква доста културни натрупвания. За да се случи такова нещо, като гения Андрей Тарковски, това е един дълъг път, който потегля едно-две генерации обратно в фамилията му, средата, в която е израснал, метода, по който е учтив, “ изясни той и добави, че всеки създател е задължен да има отговорност към това, което прави и предлага на всеобщата аудитория: " Първоначално беше като вътрешен глас, само че по-късно някак си се трансформира като предписание за мен да се пробвам всеки план да е доста съответно построен като жанр и като хармония, “ изясни още той.
Павел Веснаков бе безапелационен, че доста мъчно се задвижва колелото на филмопроизводство в България и че се влачат комплекси и проблеми още от 90-те години, като съгласно него би трябвало да минат най-малко още 10-15 години, да се сменят още няколко генерации, с цел да може родната промишленост да стъпи на крайници и да бъде качествено сравнима със международното кино. " Българското кино няма никакъв образ в актуалния кино свят, доста надалеч сме от действителността, от истината, по този начин световно видяно. Ние сме кинематография, в която множеството създатели са сами за себе си оставени да се оправят. Имаме компликации с това да се изградим като общественост от създатели. Има доста токсична среда в България, най-много тъй като има доста малко благоприятни условия за реализация на филми. Ако произвеждахме по 30-40 кино лентата, и както и комерсиалното, и артхаус киното си съществуват умерено едно с друго, нямаше въобще да водим тоя диалог сега. “
Имаме потребност като общество от обществени драми, като кино лентата " Уроци по немски “, които са доста добре признати и на международно равнище. Филмът потегля в този момент по екраните в необятно разпространяване след закъснение от близо 4 години. " Историята със забавянето стартира още с неговата реализация и снимането му, което също се забави с пет години. Редица аргументи има забъркани в това нещо и когато едно колело се завърти по този метод, доста мъчно може човек да влезе назад в темп и да навакса. “
Вторият сезон на сериала с престъпни претекстове " Дяволското гърло “ би трябвало да излезе в края на февруари, описа още Павел Веснаков, като показа, че това е план, в който е вложено голямо изпитание. Сюжетът му се върти към издирването на сериен палач в най-класическата му форма. " Това е един сериал, който е напълно жанров и доста забавен за реализация – доста комплициран, извънредно сложен за правене, за случване. Голям пламък гореше в реализацията му, тъй като с цел да се случи, се изискват жертви от всички. Това е сериал, който концептуално е в диаметрално друго посока от кино лентата " Уроци по немски “, “ изясни още режисьорът.
Павел Веснаков показа още за плана, по който работи сега, че има научно-фантастични детайли в своя произход и е една амалгама от нехарактерни неща за българската кинематография. " Разработвам план за игрален филм, който в действителност е мощно въодушевен от Майк Фланаган, който съгласно мен съумява да миксне двете неща: в чисто жанрова форма да споделя по доста авторски и кинематографичен метод с похвати, които не се присъщи на мейнстрийм киното. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ