Хобито ти иска сцена – дай му я ТУК и СЕГА!
Всичко стартира с „ ей по този начин, за себе си “. Малко изобразяване вечер, няколко записа с китарата, проба да направиш ръчно свещ с мирис на розмарин и... карамел? Опитваш се да вържеш гривна от връв, която наподобява повече на кабел от 90-те, само че ти е кеф. Защото никой не те гледа, няма правила, няма периоди. Това е твоето място. Твоята дребна сцена. Засега.
После някой другар споделя: „ Мале, би трябвало да го пуснеш онлайн! “. Друг пита дали можеш да направиш подобен подарък за гаджето му. Трети непосредствено поръчва. И ето по какъв начин заниманието – това, дето си го правил сред готвенето и късните миймове – внезапно става освен това тук и в този момент. Не бизнес още, само че не и просто „ разтоварване “. И ти започваш да се питаш: „ Ами в случай че го направя съществено? Ами в случай че си е моето нещо? “
Това е моментът. Онзи, в който пристрастеността става посока. В който започваш да мислиш с две крачки напред, без да губиш лекотата на концепцията. Все още не ти трябват офиси, вложители или дрескод. Но имаш потребност от сцена. От място, където това, което създаваш, може да бъде забелязано, чуто, носено, споделяно. Има значение. Защото каквото и да правиш – от ръчно изрисувани тениски, през DJ сетове в гаража, до правене на мюсли в буркан – в случай че го правиш с душа, значи заслужава пространство.
Онлайн светът дава всичко – платформи, публики, способи да се покажеш. Но сцената не е единствено екран. Тя е решението да вземеш заниманието си насериозно. Да отделиш време, да му дадеш име, да го споделиш, даже когато още не си сигурен дали някой ще го хареса. Защото сцената не е просто шоу. Това е първата крачка към нещо по-голямо. Може би не в мащаб, само че в значителност. За теб самия.
Да си изобретателен през днешния ден е новата нормалност. Всеки втори човек прави нещо „ странично “. Пише стихове, бродира котки върху дънкови якета, шие чанти от брезент, снима късометражни филми с телефон. И тук не приказваме за артистични елити с черни очила и студиа в Берлин. Говорим за теб, мен, съседа, който има уеб канал за ремонт на китари, и колежката, която сама си прави крема за лице и към този момент има клиентки.
Това не е мода. Това е потребност. Да създаваш нещо, което идва от вътрешната страна тук и в този момент. И колкото повече хора го вършат, толкоз по-нормално става да превърнеш „ това нещо, дето го правиш апропо “ в „ нещото, което правиш по-добре от всичко друго “. Това не значи, че би трябвало да зарежеш работата си. Понякога просто значи, че даваш на себе си разрешение да бъдеш повече от една роля.
Няма „ верен “ път. Някои стартират с онлайн магазин и стават шлагер в Япония. Други си отварят дребна работилница в мазето и посрещат клиенти с кафе и музика. Трети снимат видеа в обществените мрежи по какъв начин готвят паста с три продукта, и месец по-късно ги канят на събитие. Някои вършат първата си галерия в локалното кафене. Други – първия си pop-up щанд на фестивал в парка. Всички те имат едно общо нещо: престават да чакат „ подобаващия миг “ и работят. Тук и в този момент.
Мечтите не чакат. А сцената няма потребност да е огромна, стига да е твоя. Може да е ъгъл в кухнята, където записваш кавъри. Или скейт рампа, която самичък си сглобил в двора. Може да е онлайн страница, която още има 146 почитатели, само че всеки лайк те кара да се усмихнеш. Или дребен блог, в който пишеш ревюта на остарели видеоигри. Може да е даже бюро в хола, където правиш рисувани чаши и се чудиш дали да не пробваш пазар в чужбина.
Важно е да знаеш, че си в правото си да се пробваш. Без оправдания, без „ но кой съм аз “, без съпоставения с хора, които го вършат „ по-добре “. Няма по-добре. Има единствено твоето – откровено, чисто, с готовност. А когато си в това положение на ентусиазъм, даже дребните неща имат голяма стойност.
Само оня, който е опаковал 10 сапуна в ръчна хартия, знае какво значи горделивост от артикул. Само този, който е гледал по какъв начин някой носи неговия дизайн на фестивал, знае какво е смисъл.
Да дадеш сцена на заниманието си не значи да влезеш в шоуто на славата. Значи да се отнасяш с почит към това, което създаваш. Да му дадеш опция да порасне. Да му дадеш време, пространство и късмет. И от време на време – да му дадеш всичко. Защото, почтено казано, когато правиш нещо с обич, то стартира да притегля и други, които усещат тази обич.
Може би твоят DIY бар на терасата няма да влезе в списание за интериор. Но за приятелите ти ще бъде най-якото място в града. Може би не си учил дизайн, само че имаш нюх към форми, и хората към този момент ти пишат за поръчки. Може би свещите ти не са съвършени, само че ухаят на дом. И може би музиката, която записваш в спалнята, няма да стигне до ранглисти, само че ще стигне до сърцето на някого.
Точно това е сцената. Не светлините. Не славата. А шансът да изразиш себе си – самоуверено, тук и в този момент. И да не чакаш. Защото „ един ден “ е комфортно опрощение. А през днешния ден е опция.
Тук и в този момент ви разказахме за какво всяко занимание заслужава сцена – а какво още е тук и в този момент, вижте на уеб страницата на!
После някой другар споделя: „ Мале, би трябвало да го пуснеш онлайн! “. Друг пита дали можеш да направиш подобен подарък за гаджето му. Трети непосредствено поръчва. И ето по какъв начин заниманието – това, дето си го правил сред готвенето и късните миймове – внезапно става освен това тук и в този момент. Не бизнес още, само че не и просто „ разтоварване “. И ти започваш да се питаш: „ Ами в случай че го направя съществено? Ами в случай че си е моето нещо? “
Това е моментът. Онзи, в който пристрастеността става посока. В който започваш да мислиш с две крачки напред, без да губиш лекотата на концепцията. Все още не ти трябват офиси, вложители или дрескод. Но имаш потребност от сцена. От място, където това, което създаваш, може да бъде забелязано, чуто, носено, споделяно. Има значение. Защото каквото и да правиш – от ръчно изрисувани тениски, през DJ сетове в гаража, до правене на мюсли в буркан – в случай че го правиш с душа, значи заслужава пространство.
Онлайн светът дава всичко – платформи, публики, способи да се покажеш. Но сцената не е единствено екран. Тя е решението да вземеш заниманието си насериозно. Да отделиш време, да му дадеш име, да го споделиш, даже когато още не си сигурен дали някой ще го хареса. Защото сцената не е просто шоу. Това е първата крачка към нещо по-голямо. Може би не в мащаб, само че в значителност. За теб самия.
Да си изобретателен през днешния ден е новата нормалност. Всеки втори човек прави нещо „ странично “. Пише стихове, бродира котки върху дънкови якета, шие чанти от брезент, снима късометражни филми с телефон. И тук не приказваме за артистични елити с черни очила и студиа в Берлин. Говорим за теб, мен, съседа, който има уеб канал за ремонт на китари, и колежката, която сама си прави крема за лице и към този момент има клиентки.
Това не е мода. Това е потребност. Да създаваш нещо, което идва от вътрешната страна тук и в този момент. И колкото повече хора го вършат, толкоз по-нормално става да превърнеш „ това нещо, дето го правиш апропо “ в „ нещото, което правиш по-добре от всичко друго “. Това не значи, че би трябвало да зарежеш работата си. Понякога просто значи, че даваш на себе си разрешение да бъдеш повече от една роля.
Няма „ верен “ път. Някои стартират с онлайн магазин и стават шлагер в Япония. Други си отварят дребна работилница в мазето и посрещат клиенти с кафе и музика. Трети снимат видеа в обществените мрежи по какъв начин готвят паста с три продукта, и месец по-късно ги канят на събитие. Някои вършат първата си галерия в локалното кафене. Други – първия си pop-up щанд на фестивал в парка. Всички те имат едно общо нещо: престават да чакат „ подобаващия миг “ и работят. Тук и в този момент.
Мечтите не чакат. А сцената няма потребност да е огромна, стига да е твоя. Може да е ъгъл в кухнята, където записваш кавъри. Или скейт рампа, която самичък си сглобил в двора. Може да е онлайн страница, която още има 146 почитатели, само че всеки лайк те кара да се усмихнеш. Или дребен блог, в който пишеш ревюта на остарели видеоигри. Може да е даже бюро в хола, където правиш рисувани чаши и се чудиш дали да не пробваш пазар в чужбина.
Важно е да знаеш, че си в правото си да се пробваш. Без оправдания, без „ но кой съм аз “, без съпоставения с хора, които го вършат „ по-добре “. Няма по-добре. Има единствено твоето – откровено, чисто, с готовност. А когато си в това положение на ентусиазъм, даже дребните неща имат голяма стойност.
Само оня, който е опаковал 10 сапуна в ръчна хартия, знае какво значи горделивост от артикул. Само този, който е гледал по какъв начин някой носи неговия дизайн на фестивал, знае какво е смисъл.
Да дадеш сцена на заниманието си не значи да влезеш в шоуто на славата. Значи да се отнасяш с почит към това, което създаваш. Да му дадеш опция да порасне. Да му дадеш време, пространство и късмет. И от време на време – да му дадеш всичко. Защото, почтено казано, когато правиш нещо с обич, то стартира да притегля и други, които усещат тази обич.
Може би твоят DIY бар на терасата няма да влезе в списание за интериор. Но за приятелите ти ще бъде най-якото място в града. Може би не си учил дизайн, само че имаш нюх към форми, и хората към този момент ти пишат за поръчки. Може би свещите ти не са съвършени, само че ухаят на дом. И може би музиката, която записваш в спалнята, няма да стигне до ранглисти, само че ще стигне до сърцето на някого.
Точно това е сцената. Не светлините. Не славата. А шансът да изразиш себе си – самоуверено, тук и в този момент. И да не чакаш. Защото „ един ден “ е комфортно опрощение. А през днешния ден е опция.
Тук и в този момент ви разказахме за какво всяко занимание заслужава сцена – а какво още е тук и в този момент, вижте на уеб страницата на!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ