В Каталуня мнозина търсят независимост, без да са националисти
Всичко стартира с икономическата рецесия, в допълнение с рецесията за статута на Каталуня. За да се утешат страстите, би трябвало да се върнем към този спор. Да разберем, че по време на тези рецесии каталунското общество се завръща към корените си.
Много от хората започнаха да желаят самостоятелност през последните години. Някои - тъй като им беше омръзнало от корупцията и други обществени проблеми, които се задълбочаваха в испанската страна. За други беше обществено заразяване от другари и близки. Най-силните причини за искане на самостоятелност бяха заплащането на по-високи налози към испанската хазна, да се учи на каталунски език, да се почита каталунската културна еднаквост. За всички обаче мощна роля играеха страстите и за тях причини не се изискваха.
На многочислените митинги за правото на референдум, в отбрана на независимостта и при последвалите мобилизации против арестите на водачите им, каталунците стачкуваха спокойно, носеха знамената (естаядас) и лозунгите си, викаха и пееха, а в очите им нямаше ненавист, блестеше вяра, на лицата им усмивки и оптимизъм. Помежду си назовават процеса: гражданска война на усмивките.
Най-многобройни бяха младите, възпитаници и студенти. Ораганизираха се в комитети за отбрана и участваха във всички събития.
Виждаха се и възрастни хора по на 80-85 години, остарели републиканци, претърпели Гражданската война и чакали цялостен живот този момент на сбъдване на тяхната фантазия. Вълнуващо е да видиш и почувстваш силата, насладата и сълзите на тези хора, парченце от историята на Каталуня. Много актьори и интелектуалци също поддържаха процеса за самостоятелност. Известни персони като оперния артист Джозеп (Хосе) Карерас е един от тях.
Учителите бяха измежду наи-дейните. Това беше обвързвано и с тяхната битка в учебните заведения да се учи на каталунски език.
Често дефинират битката за самостоятелност като дело на богатите и по-заможни каталунци, които пазят икономическите си ползи, само че истината е, че вземат участие хора от разнообразни обществени прослойки.
Може ли един футболен клуб да се трансформира в идентифициращ знак на една страна?
Да, може.
От своето учредяване Барса живее със обществените и културни битки на Каталуня. Нейните флагове се веят на доста митинги. Участват като значима част в политическите придвижвания. На Ноу Камп постоянно измежду ентусиастите има каталунистки лозунги като " Ще бъдем свободни ".
Футболисти като Чави и Пике, както и някогашния треньор на Барса, Гуардиола опазиха или се оповестиха обществено за правото на референдум за самостоятелност на Каталуня и това им донесе утвърждението на каталунците и рецензии от страна на техните испански почитатели.
© Associated Press
По данни на анкети, извършени след референдума и изборите,най-много гласове за самостоятелност има в селища ката Аренч де Мунт, Херона, Берга и прилежащите им общини. Това са и селищата, които първи смъкнаха испанското знаме от общините си при оповестяване на Републиката. Там се приказва каталунски - даже и когато събеседника им приказва на испански, те дават отговор на него.
По терасите в Барселона се виждат, както каталунски флагове, по този начин и испански знамена, в кварталите където живеят испанци. Понякога на някоя тераса има поставени няколко флага: каталунски, испански, аржентински или на някоя друга страна. Това предизвикжа усмивки и реплики като " Ето това е Каталуня ".
Докато на Балканите националист и родолюбец се припокриват и събират в себе си, и обичта към родината и омразата към другия, то в Каталуня " индепендентист " не значи в множеството случаи националист. Искат самостоятелност, само че не ненавиждат испанците, макар политическите пропаганди.
От десетилетия в Каталуня живеят над 3 милиона испанци от другите провинции. Дошли да търсят по-добър живот се откриват там. Някои от тях също участваха в процеса за самостоятелност, само че множеството опазиха целостта на Испания. Когато референдумът беше разгласен за незаконен от Конституционния арбитражен съд, те в по-голямата си част отхвърлиха да гласоподават и не участваха в процеса. На идващия ден след гласуването излязоха на манифестация за опазване на статуквото и целостта на Испания. Чувстваше се страхът от неизвестността и ожесточението на политическите водачи, които желаеха да оправдаят, с неподчинението на каталунистите, насилието, проявено от националната полиция пред урните.
Най-онеправданата част от каталунското общество, имигрантите, нямаха право да гласоподават и участваха единствено алегорично в процеса. Някои от тях, с испанско поданство, бяха част от организации като " Асамблея каталана " или партии като Републиканската левица на Каталуня, и участваха в референдума и на изборите.
Политическите битки и неналичието на политическа воля за разговор съумяха да разделят каталунското общество на две противопоставящи се елементи.
Няма доста строители на мостове сред тях, само че мостовете към момента не са изцяло разрушени и могат да бъдат възобновени с присъщия позитивизъм на всички, които живеят в Каталуня.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (222)
Много от хората започнаха да желаят самостоятелност през последните години. Някои - тъй като им беше омръзнало от корупцията и други обществени проблеми, които се задълбочаваха в испанската страна. За други беше обществено заразяване от другари и близки. Най-силните причини за искане на самостоятелност бяха заплащането на по-високи налози към испанската хазна, да се учи на каталунски език, да се почита каталунската културна еднаквост. За всички обаче мощна роля играеха страстите и за тях причини не се изискваха.
На многочислените митинги за правото на референдум, в отбрана на независимостта и при последвалите мобилизации против арестите на водачите им, каталунците стачкуваха спокойно, носеха знамената (естаядас) и лозунгите си, викаха и пееха, а в очите им нямаше ненавист, блестеше вяра, на лицата им усмивки и оптимизъм. Помежду си назовават процеса: гражданска война на усмивките.
Най-многобройни бяха младите, възпитаници и студенти. Ораганизираха се в комитети за отбрана и участваха във всички събития.
Виждаха се и възрастни хора по на 80-85 години, остарели републиканци, претърпели Гражданската война и чакали цялостен живот този момент на сбъдване на тяхната фантазия. Вълнуващо е да видиш и почувстваш силата, насладата и сълзите на тези хора, парченце от историята на Каталуня. Много актьори и интелектуалци също поддържаха процеса за самостоятелност. Известни персони като оперния артист Джозеп (Хосе) Карерас е един от тях.
Учителите бяха измежду наи-дейните. Това беше обвързвано и с тяхната битка в учебните заведения да се учи на каталунски език.
Често дефинират битката за самостоятелност като дело на богатите и по-заможни каталунци, които пазят икономическите си ползи, само че истината е, че вземат участие хора от разнообразни обществени прослойки.
Може ли един футболен клуб да се трансформира в идентифициращ знак на една страна?
Да, може.
От своето учредяване Барса живее със обществените и културни битки на Каталуня. Нейните флагове се веят на доста митинги. Участват като значима част в политическите придвижвания. На Ноу Камп постоянно измежду ентусиастите има каталунистки лозунги като " Ще бъдем свободни ".
Футболисти като Чави и Пике, както и някогашния треньор на Барса, Гуардиола опазиха или се оповестиха обществено за правото на референдум за самостоятелност на Каталуня и това им донесе утвърждението на каталунците и рецензии от страна на техните испански почитатели.
© Associated Press
По данни на анкети, извършени след референдума и изборите,най-много гласове за самостоятелност има в селища ката Аренч де Мунт, Херона, Берга и прилежащите им общини. Това са и селищата, които първи смъкнаха испанското знаме от общините си при оповестяване на Републиката. Там се приказва каталунски - даже и когато събеседника им приказва на испански, те дават отговор на него.
По терасите в Барселона се виждат, както каталунски флагове, по този начин и испански знамена, в кварталите където живеят испанци. Понякога на някоя тераса има поставени няколко флага: каталунски, испански, аржентински или на някоя друга страна. Това предизвикжа усмивки и реплики като " Ето това е Каталуня ".
Докато на Балканите националист и родолюбец се припокриват и събират в себе си, и обичта към родината и омразата към другия, то в Каталуня " индепендентист " не значи в множеството случаи националист. Искат самостоятелност, само че не ненавиждат испанците, макар политическите пропаганди.
От десетилетия в Каталуня живеят над 3 милиона испанци от другите провинции. Дошли да търсят по-добър живот се откриват там. Някои от тях също участваха в процеса за самостоятелност, само че множеството опазиха целостта на Испания. Когато референдумът беше разгласен за незаконен от Конституционния арбитражен съд, те в по-голямата си част отхвърлиха да гласоподават и не участваха в процеса. На идващия ден след гласуването излязоха на манифестация за опазване на статуквото и целостта на Испания. Чувстваше се страхът от неизвестността и ожесточението на политическите водачи, които желаеха да оправдаят, с неподчинението на каталунистите, насилието, проявено от националната полиция пред урните.
Най-онеправданата част от каталунското общество, имигрантите, нямаха право да гласоподават и участваха единствено алегорично в процеса. Някои от тях, с испанско поданство, бяха част от организации като " Асамблея каталана " или партии като Републиканската левица на Каталуня, и участваха в референдума и на изборите.
Политическите битки и неналичието на политическа воля за разговор съумяха да разделят каталунското общество на две противопоставящи се елементи.
Няма доста строители на мостове сред тях, само че мостовете към момента не са изцяло разрушени и могат да бъдат възобновени с присъщия позитивизъм на всички, които живеят в Каталуня.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Кризата в Каталуня (222)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ