Всичко започна през бурните 60-те, когато един бунтар на име

Всичко стартира през бурните 60-те, когато един бунтовник на име Джак се появи в „ Волният ездач “ (Easy Rider). Той не просто влезе в кадър – той разруши вратата за цяло едно потомство артисти, които не приличаха на класическите красавци. Никълсън донесе на екрана нещо рисково, непредвидимо и магнетично. Той беше гласът на тези, които не се опасяваха да излязат отвън коловоза.

 

Ако се опитате да преброите иконичните му функции, ще ви би трябвало цялостен следобяд. Светът в никакъв случай няма да не помни Рандъл Макмърфи в „ Полет над кукувиче гнездо “ – ролята, която се трансформира в химн на свободния дух против системата. Но Джак можеше да бъде и чистото зло. В „ Сиянието “ неговият Джак Торънс и репликата „ Here’s Johnny! “ трансфораха усмивката му в най-страшното оръжие на екрана.

 

Той е занаятчия на парадокса – може да ви разплаче от смях като саркастичния Мелвин Юдол в „ Колкото толкоз “ или да ви смрази като Жокера, за който мнозина към момента настояват, че е най-хубавият в историята.

 

Никълсън е един от малцината с три статуетки от Академията, само че премиите са единствено детайлност. Истинското му завещание е неговата иронична отдалеченост от суетата. С черните си очила, които не смъква даже на първия ред на мачовете на обичаните си „ Лейкърс “, Джак ни споделя едно: „ Аз знам нещо, което вие не знаете “.

 

Днес, на 89, той е знак на една епоха, в която характерът означаваше нещо. Джак Никълсън остава сценарист на личния си живот, продуцент на своята легенда и безконечният бунтовник, който ни научи, че малко полуда е нужна, с цел да останеш естествен в този свят.

 

Честит рожден ден, Джак! Благодарим за усмивката.