От дипломация с нулев резултат към война с отрицателен резултат
Всичко стартира доста от дълго време! Дори не през 2014, а още през 2008, когато Руската федерация (РФ) направи инвазия в Грузия. Осем години откакто Русия беше поета от Владимир Путин, тя към този момент ясно показваше своята податливост към експанзия и пренебрежение на страните към нея и на техните нации. Това беше ясна проява на претворяване на думите в каузи, защото нападателната изразителност на путиновото обграждане към този момент беше почнала. Така Руската федерация в действителност показваше какво ще бъде държанието й през идващите години по отношение на прилежащите й страни, страните от Източна Европа и системата на интернационалните връзки като цяло. Кремъл година след година даваше все по-ясно да се разбере, че ще признава съществуването на интернационалното право единствено доколкото то е в негов интерес. Всички фактори, върху които се крепи актуалното интернационално право, бяха превратно разбирани от политическата класа в РФ и съветските институции даже бяха почнали да търсят съидейници за позициите си измежду елементи от западните общества и елементи от западните политически елити (в общия случай маргиналните части).
Особено деен този развой по търсене на съидейници стана след 2014 година, когато Крим беше окупиран и груповият Запад (по определението на Кремъл) сподели по-ясно желанието си да се опълчи на възходящите равнища на съветската експанзия. На разположение беше така наречен " мека мощ ". Или казано с други думи, потреблението на същия този метод, който страните от свободния свят в продължение на дълги години прилагаха против някои страни и режими, разрешили си да нарушават интернационалното право, човешките права или правата на избрани етноси и нации.
Руският режим обаче е по-различен извършител на интернационалното право и тъкмо в този смисъл можеше да се чака, че " меката мощ " против него няма да свърши работа. Независимо от това страните от свободния свят бяха решили през 2014 година и във времето по-късно да работят по този метод и да задържат Руската федерация в системата на интернационалните връзки посредством ангажимент най-малко с нейните базови характерности - възпиране от предизвикателство и нагнетяване на спорове и търсене на законните интернационалните формати за разрешаване на съществуващи спорове при обезпечени гаранции това да става по най-безболезнения и човечен метод.
За прочут интервал от време първичният метод от страна на свободния свят даваше резултат. Руската федерация се държеше в границите на една по-ограничена експанзия, чиято реализация стартира с анексирането на Крим през 2014 година и сепаратистката дестабилизация в елементи от регионите на Донбас. В продължение на осем години Кремъл поддържаше напрежението в Източна Украйна, организираше неочаквани военни учения в Черно море, които принуждаваха съдружниците от НАТО да ускоряват своето военноморско наличие, с цел да поддържат в интензивно положение своята политика по въздържане. Създаването на проблеми във въздушното пространство, прилежащо към Черноморския район, също беше част от съветската тактика за лимитирана експанзия по отношение на Украйна, на която Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз се опитваха да противодействат посредством лични наказания към съветски физически и юридически лица и посредством укрепване на източния фланг на НАТО чрез предислоциране на съюзни формирования и военна техника в една основна част от страните в Източна Европа.
Особено значимо е тук да се означи, че до 2014 година съюзно военно наличие нямаше нито в Прибалтийските републики, нито в Полша и Румъния. То обаче се появи незабавно щом беше разполагаем мотивът за това, даден от Кремъл с дейностите по директното нарушение на интернационалното право през 2014 година
Качествено нова обстановка стартира да се оформя през есента на 2021 година, когато Руската федерация започва скупчването на войски наоколо до източната граница на Украйна. Седмица след седмица и месец след месец, тези войски доста набъбнаха към края на годината, а при започване на 2022 доближиха до внушителния брой от 190 хиляди военнослужещи. През февруари Кремъл стартира и взаимно обучение с Беларус, на чиято територия също бяха трансферирани съветски формирования. В изискванията на по този начин заложения боен напън от страна на Руската федерация, през януари започнаха диалози сред нея - от една страна и Съединени американски щати и НАТО - от друга, които за Русия могат да бъдат избрани като дипломатическа игра с нулев резултат. Разговорите минаха през няколко разнообразни формата, съветските искания не бяха признати от никого, а след края на преговорния маратон външният министър на РФ Сергей Лавров продължаваше да повтаря, че съветските претенции би трябвало да бъдат признати наложително и то без приемането да бъде отлагано във времето. Или казано с други думи, в полето на дипломацията Руската федерация финишира тъкмо там, откъдето беше почнала.
Ултимативният метод на Кремъл на процедура блокира дипломатическите старания. Руското присъединяване в дипломацията всъщност беше симулативно, защото в едно с това Русия очевидно напълно умишлено и поредно се е подготвяла за пълномащабно навлизане на територията на Украйна. Както демонстрираха събитията след 24/02 замисълът е бил цялата украинска територия да бъде подложена на военни дейности. Именно по този начин Кремъл мина от дипломация с нулев резултат към война с негативен резултат. Тук е значимо да се означи, че войната постоянно носи в себе си негативен резултат, тъй като човешките жертви и материалните вреди неизбежно са факт, щом става дума за военни дейности, изключително такива, които включват и ракетни удари върху жилищни здания и жилищни региони. От геополитическа позиция обаче същностния въпрос е, че след войната Русия даже няма да бъде в изходната точка, т.е. в положението, в което се е намирала преди да стартира войната. И това е годно даже и в случай че Русия не беше изпитвала тези съществени усложнения, с които се сблъсква всекидневно на бойното поле.
За доста анализатори съветското нахлуване против Украйна беше изненада, макар ясните сигнали, които Кремъл даваше в тази посока. За Кремъл обаче изненада се оказа доста положителното положение, в което се намира украинската държавност, солидната подготовка и организация на нейните Въоръжени сили и забележителната подготвеност на популацията да отстоява до последно страната си и идентичността си.
И тук, както по време на дипломатическата фаза от началото на 2022 година, Руската федерация още веднъж избира да залага на ултимативния си метод, вместо да се обърне към действителностите и да формулира позицията си съгласно тях. Така както Русия нямаше създадени разновидности за връзка със Запада при отменяне на ултимативните й претенции, в този момент тя няма отговор на украинския боен отпор и продължава да чака капитулация от нападнатата страна. На този стадий към момента за Кремъл провеждането на договаряния значи Украйна да одобри напълно изискванията, които агресорът желае да й наложи и едвам по-късно военните дейности да бъдат прекъснати.
Важното, което наложително би трябвало да се означи за тази война е събитието, че тя е двупластова. От една страна тя се показва в претенциите, които Русия има към Украйна, към част от територията и част от популацията й, както и подтекста на съветското разбиране, че Украйна би трябвало да бъде част от разбирането на Руската федерация за нейната лична сигурност. От друга страна обаче посредством тази война Кремъл се пробва да наложи избрани промени в системата на интернационалните връзки, които биха били само на него преференциални. Именно затова Руската федерация не намира съвсем никаква поддръжка в интернационалните формати, в които взе участие, като това най-ясно проличава в Организация на обединените нации. Разбирането, което актуалният собственик на Кремъл влага в понятието за суверенитет, и желанието му някои страни да организират външната си политика единствено след глоба от Москва, е кардинално недопустимо за всички демократични страни по света и за всички интернационалните организации, които са построени и действат съгласно базовите консенсуси, съществуващи сред тези страни. А напълно съответно, то е недопустимо най-много за страните от Източна Европа, които не биха могли да бъдат пълноценно интегрирани в континенталните стопански и институционални структури, в случай че Руската федерация придобие някакви права върху част от техните политики, без значение дали това би било формализирано или е някаква неофициална алтернатива.
Поради събитието, че войната е двупластова, то и същинските договаряния (когато пристигна време за тях) за преустановяване на огъня и реализиране на спокойно съглашение, също ще бъдат двупластови. От една страна, в тези договаряния ще участват ползите на Украйна, свързани с териториалната й целокупност и гаранциите за нейната сигурност. От друга страна, гаранции за актуалното схващане за народен суверенитет и демократично присъединяване в системата на интернационалните връзки ще бъдат търсени от всички страни, принадлежащи към свободния свят. Колкото по-добре се показа Украйна на бойното поле и колкото повече качества показва в отблъскването на агресора, толкоз по-значимо ще бъде нейното място на масата на същинските договаряния. В случай, че още от началото войната се беше развила неприятно за Украйна, тя щеше да разчита само на сътрудниците си да влязат в бързи договаряния с Кремъл, да прекратят военните дейности и да стартират продължителна преговорна борба за нейните ползи. При настоящето развиване на военната обстановка Украйна ще бъде на масата на същинските договаряния наедно със своите сътрудници, а що се отнася до личните й ползи, тя ще има водеща роля. Всъщност точно тези договаряния най-вероятно ще слагат фактическото начало на пълноценното консолидиране на Украйна в европейските структури, свързани с стопанската система и сигурността.
С Украйна Европа ще има шанса да реализира личния си интегритет, а това значи по-малко различия сред страните в Европейски Съюз и повече единодушие при посрещане на бъдещи провокации и евентуални закани. В демократичните страни публичното мнение има основна роля, а сегашните събития в Украйна сигурно ще оставят дълготраен отпечатък в съзнанието на европейските общества.
Към Русия можеше да се подходи по-решително още през 2008 година при нашествието в Грузия, както и през 2014 година, когато посегна на Крим, само че тогава наказания като днешните мъчно щяха да бъдат разбрани и възприети от публичното мнение в Европа. Още през 90-те години на XX век Збигнев Бжежински разказа геополитическото значение и ролята на Украйна за интернационалната сигурност. Днес всичко това е ясно и разбираемо и за анализаторите, и за политиците, и най-важното - за публичното мнение на Европейския континент. А дотук се стигна след една война, стартирана от Кремъл с негативен за него резултат.
Особено деен този развой по търсене на съидейници стана след 2014 година, когато Крим беше окупиран и груповият Запад (по определението на Кремъл) сподели по-ясно желанието си да се опълчи на възходящите равнища на съветската експанзия. На разположение беше така наречен " мека мощ ". Или казано с други думи, потреблението на същия този метод, който страните от свободния свят в продължение на дълги години прилагаха против някои страни и режими, разрешили си да нарушават интернационалното право, човешките права или правата на избрани етноси и нации.
Руският режим обаче е по-различен извършител на интернационалното право и тъкмо в този смисъл можеше да се чака, че " меката мощ " против него няма да свърши работа. Независимо от това страните от свободния свят бяха решили през 2014 година и във времето по-късно да работят по този метод и да задържат Руската федерация в системата на интернационалните връзки посредством ангажимент най-малко с нейните базови характерности - възпиране от предизвикателство и нагнетяване на спорове и търсене на законните интернационалните формати за разрешаване на съществуващи спорове при обезпечени гаранции това да става по най-безболезнения и човечен метод.
За прочут интервал от време първичният метод от страна на свободния свят даваше резултат. Руската федерация се държеше в границите на една по-ограничена експанзия, чиято реализация стартира с анексирането на Крим през 2014 година и сепаратистката дестабилизация в елементи от регионите на Донбас. В продължение на осем години Кремъл поддържаше напрежението в Източна Украйна, организираше неочаквани военни учения в Черно море, които принуждаваха съдружниците от НАТО да ускоряват своето военноморско наличие, с цел да поддържат в интензивно положение своята политика по въздържане. Създаването на проблеми във въздушното пространство, прилежащо към Черноморския район, също беше част от съветската тактика за лимитирана експанзия по отношение на Украйна, на която Съединени американски щати и страните от Европейски Съюз се опитваха да противодействат посредством лични наказания към съветски физически и юридически лица и посредством укрепване на източния фланг на НАТО чрез предислоциране на съюзни формирования и военна техника в една основна част от страните в Източна Европа.
Особено значимо е тук да се означи, че до 2014 година съюзно военно наличие нямаше нито в Прибалтийските републики, нито в Полша и Румъния. То обаче се появи незабавно щом беше разполагаем мотивът за това, даден от Кремъл с дейностите по директното нарушение на интернационалното право през 2014 година
Качествено нова обстановка стартира да се оформя през есента на 2021 година, когато Руската федерация започва скупчването на войски наоколо до източната граница на Украйна. Седмица след седмица и месец след месец, тези войски доста набъбнаха към края на годината, а при започване на 2022 доближиха до внушителния брой от 190 хиляди военнослужещи. През февруари Кремъл стартира и взаимно обучение с Беларус, на чиято територия също бяха трансферирани съветски формирования. В изискванията на по този начин заложения боен напън от страна на Руската федерация, през януари започнаха диалози сред нея - от една страна и Съединени американски щати и НАТО - от друга, които за Русия могат да бъдат избрани като дипломатическа игра с нулев резултат. Разговорите минаха през няколко разнообразни формата, съветските искания не бяха признати от никого, а след края на преговорния маратон външният министър на РФ Сергей Лавров продължаваше да повтаря, че съветските претенции би трябвало да бъдат признати наложително и то без приемането да бъде отлагано във времето. Или казано с други думи, в полето на дипломацията Руската федерация финишира тъкмо там, откъдето беше почнала.
Ултимативният метод на Кремъл на процедура блокира дипломатическите старания. Руското присъединяване в дипломацията всъщност беше симулативно, защото в едно с това Русия очевидно напълно умишлено и поредно се е подготвяла за пълномащабно навлизане на територията на Украйна. Както демонстрираха събитията след 24/02 замисълът е бил цялата украинска територия да бъде подложена на военни дейности. Именно по този начин Кремъл мина от дипломация с нулев резултат към война с негативен резултат. Тук е значимо да се означи, че войната постоянно носи в себе си негативен резултат, тъй като човешките жертви и материалните вреди неизбежно са факт, щом става дума за военни дейности, изключително такива, които включват и ракетни удари върху жилищни здания и жилищни региони. От геополитическа позиция обаче същностния въпрос е, че след войната Русия даже няма да бъде в изходната точка, т.е. в положението, в което се е намирала преди да стартира войната. И това е годно даже и в случай че Русия не беше изпитвала тези съществени усложнения, с които се сблъсква всекидневно на бойното поле.
За доста анализатори съветското нахлуване против Украйна беше изненада, макар ясните сигнали, които Кремъл даваше в тази посока. За Кремъл обаче изненада се оказа доста положителното положение, в което се намира украинската държавност, солидната подготовка и организация на нейните Въоръжени сили и забележителната подготвеност на популацията да отстоява до последно страната си и идентичността си.
И тук, както по време на дипломатическата фаза от началото на 2022 година, Руската федерация още веднъж избира да залага на ултимативния си метод, вместо да се обърне към действителностите и да формулира позицията си съгласно тях. Така както Русия нямаше създадени разновидности за връзка със Запада при отменяне на ултимативните й претенции, в този момент тя няма отговор на украинския боен отпор и продължава да чака капитулация от нападнатата страна. На този стадий към момента за Кремъл провеждането на договаряния значи Украйна да одобри напълно изискванията, които агресорът желае да й наложи и едвам по-късно военните дейности да бъдат прекъснати.
Важното, което наложително би трябвало да се означи за тази война е събитието, че тя е двупластова. От една страна тя се показва в претенциите, които Русия има към Украйна, към част от територията и част от популацията й, както и подтекста на съветското разбиране, че Украйна би трябвало да бъде част от разбирането на Руската федерация за нейната лична сигурност. От друга страна обаче посредством тази война Кремъл се пробва да наложи избрани промени в системата на интернационалните връзки, които биха били само на него преференциални. Именно затова Руската федерация не намира съвсем никаква поддръжка в интернационалните формати, в които взе участие, като това най-ясно проличава в Организация на обединените нации. Разбирането, което актуалният собственик на Кремъл влага в понятието за суверенитет, и желанието му някои страни да организират външната си политика единствено след глоба от Москва, е кардинално недопустимо за всички демократични страни по света и за всички интернационалните организации, които са построени и действат съгласно базовите консенсуси, съществуващи сред тези страни. А напълно съответно, то е недопустимо най-много за страните от Източна Европа, които не биха могли да бъдат пълноценно интегрирани в континенталните стопански и институционални структури, в случай че Руската федерация придобие някакви права върху част от техните политики, без значение дали това би било формализирано или е някаква неофициална алтернатива.
Поради събитието, че войната е двупластова, то и същинските договаряния (когато пристигна време за тях) за преустановяване на огъня и реализиране на спокойно съглашение, също ще бъдат двупластови. От една страна, в тези договаряния ще участват ползите на Украйна, свързани с териториалната й целокупност и гаранциите за нейната сигурност. От друга страна, гаранции за актуалното схващане за народен суверенитет и демократично присъединяване в системата на интернационалните връзки ще бъдат търсени от всички страни, принадлежащи към свободния свят. Колкото по-добре се показа Украйна на бойното поле и колкото повече качества показва в отблъскването на агресора, толкоз по-значимо ще бъде нейното място на масата на същинските договаряния. В случай, че още от началото войната се беше развила неприятно за Украйна, тя щеше да разчита само на сътрудниците си да влязат в бързи договаряния с Кремъл, да прекратят военните дейности и да стартират продължителна преговорна борба за нейните ползи. При настоящето развиване на военната обстановка Украйна ще бъде на масата на същинските договаряния наедно със своите сътрудници, а що се отнася до личните й ползи, тя ще има водеща роля. Всъщност точно тези договаряния най-вероятно ще слагат фактическото начало на пълноценното консолидиране на Украйна в европейските структури, свързани с стопанската система и сигурността.
С Украйна Европа ще има шанса да реализира личния си интегритет, а това значи по-малко различия сред страните в Европейски Съюз и повече единодушие при посрещане на бъдещи провокации и евентуални закани. В демократичните страни публичното мнение има основна роля, а сегашните събития в Украйна сигурно ще оставят дълготраен отпечатък в съзнанието на европейските общества.
Към Русия можеше да се подходи по-решително още през 2008 година при нашествието в Грузия, както и през 2014 година, когато посегна на Крим, само че тогава наказания като днешните мъчно щяха да бъдат разбрани и възприети от публичното мнение в Европа. Още през 90-те години на XX век Збигнев Бжежински разказа геополитическото значение и ролята на Украйна за интернационалната сигурност. Днес всичко това е ясно и разбираемо и за анализаторите, и за политиците, и най-важното - за публичното мнение на Европейския континент. А дотук се стигна след една война, стартирана от Кремъл с негативен за него резултат.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ