С вино в кръвта: каталог на западнотракийските изби
Всичко за Пловдив може да откриете в на Капитал.
Пловдив и виното мъчно могат да бъдат отделени едно от друго. Ако би трябвало да използваме терминологията на енолозите - те са " коферментирали " дружно.
Първите следи от произвеждане на вино по българските земи въобще отпреди близо 5000 години са по поречието на Марица, а по високите плата на Родопите траките са издигали светилища на най-важния от всички богове - този на виното, Дионис. Западна Тракия в действителност има идеални дадености за производството на вино - предпазена е от острите северни ветрове, климатът е мек, а почвите - доста плодородни. Това прави локалния тероар доста подобаващ за червени виновност и точно върху тях е и фокусът на многочислените мазета към Пловдив, Асеновград, Пещера и Пазарджик, Панагюрище и Старосел, Карабунар и Септември.
Регионът се счита за родината на мавруда - един от най-старите и автохтонни локални сортове, който има и качествата, и капацитета да бъде емблема на българското винопроизводство. Не инцидентно той се снабди и с персонален празник - Международния ден на мавруда, който тази година бе маркиран за пръв път на 26 октомври. Той дава известност на доста от локалните мазета и е основен за концепцията им.
Реклама
В не изключително огромния като повърхност винарски район Западна Тракия те са съвсем 30 на брой и генерират най-малко 35 млн. лева доходи (по данни за 2019 г.), което е близо 15-20% от общия оборот на бранша в България. Качеството на виното тук като цяло е по-високо от другите райони, а по-високи са и междинните му цени, което е добра вест за локалната стопанска система. Тя печели и от положителната синергия сред избите и положителните заведения за хранене на Пловдив, които все по-често залагат на концепцията локално вино - локална храна.
Виненият туризъм също е на високо равнище. Регионът е в центъра на страната и е елементарно наличен за дейната и търсеща забавни места за уикенд или еднодневна аудиенция градска аудитория от близката София, както и от други райони.
Винените вложения са с най-различни мащаби. Тук още работят наследници на соцгигантите - винпром " Асеновград " и винарска маза " Съединение ", която през днешния ден се споделя New Bloom и е благосъстоятелност на VP Brands (бивш " Винпром Пещера " ). Сред огромните планове е винарско-туристическият комплекс " Старосел ", който след огромна инвестиция от 22 млн. лева преди няколко години се разрасна до миникурорт и на процедура е измежду най-големите хотелски комплекси в Пловдивска област. В същото време има и дребни, бутикови мазета (виж карето), които способстват доста за построяването на виненото добро име на Западна Тракия.
Но имиджът на винарския район като център на съвременно и качествено винопроизводство и напредъкът му в последните години се дължи главно на няколко мазета, които са измежду най-успешните, съвременни и добре създадени винени вложения на България въобще.
Реклама
Ето кои са те.
" Беса Валей " 20 години по-късно
Историята като че ли е прекомерно хубава, с цел да е истина: През 2001 г двама изключителни винари и другари идват от Бордо в пазарджишкото село Огняново. И остават очаровани от простора и идеалните условия за лозарство, сходни на първокласните тероари във Франция. Това са граф Стефан декор Найперг, притежател на няколко имения в Бордо, и виненият съветник Марк Дворкин. Решават да създадат там винарна по френски модел, а към тях се причислява и немският финансист Карл Хайнс Хаупман, който дава и сериозен подтик на плана. Решават да нарекат имението " Домейн Беса Валей " поради античното тракийско племе беси, населявало тези земи.
При бъчвите на Беса Валей Фотограф: Nadezhda Chipeva
Тази година през октомври " Беса Валей " отпразнува своя 20-и рожден ден. Избата, спор няма, е една от най-успешните в България, а именитите й притежатели и изключителното качество на виновността с марката Enira работят сполучливо за винения имидж на България зад граница, като близо 80% от продукцията отива за експорт. 20 години, както отбелязва и Карл Хайнс Хаупман, е чудесна възраст за една маза, тъй като в този момент лозята навлизат в своята най-върхова форма и в идващите 20+ години виното ще става все по-забележително.
През 18 от тези 20 години Enira бе напълно алена. Избата с потенциал 800 хиляди бутилки работи единствено с френски сортове - мeрло, каберне совиньон, пти вердо и сира, като сирата тук се счита за изключителна и е измежду най-престижните виновност на избата. Те са мощни и екстрактни, само че и доста сложни и елегантни. През 2019 г " Беса Валей " пусна на пазара и дълго чаканата бяла " Енира " - бленд от два малко познати в България френски сортове, типични за Долината на Рона - русан и марсан, както и вийоние.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коронавирус 2 Здравеопазване 3 Технологии 1 Коронавирус 2 Здравеопазване 3 Ритейл 1 Коронавирус Реклама
" Беса Валей " е красиво място - тя е измежду първите мазета вид имение в България. Ниската сграда е изпълнена най-вече с естествени материали като варовик и дърво и се слива с природата в близост - вградена е в канара, която обезпечава естествена изолираност за отлежаването на виното. Фокусът тук обаче не е толкоз върху винения туризъм, защото екипът желае да се концентрира в това, която може да прави най-добре - вино.
Все отново избата е отворена за посещаване през делничните дни, а през уикенда - с предварителна поръчка.
Новият дом на " Драгомир "
Доскоро маза " Драгомир " и притежателите й - енолозите Наталия Гаджева и Константин Стоев, бяха известни като " градските винари ". Близо 10 години те работеха в самия град Пловдив, където несъмнено им бе тясно. Дълго чаканата нова винарна на " Драгомир " обаче е реалност от предходната година и тя е повече от подобаваща за имиджа и упоритостите на избата. Намира се в близкото с. Брестник и е една от най-модерните в България. Нейните архитектура и дизайн са впечатляващи, каквито са и самите виновност на " Драгомир ", които са майстори на алените, мощни, сложни и дълго отлежавали червени купажни виновност, изключително с присъединяване на типичния за региона мавруд, както и на рубин. Избата е бутикова и създава единствено към 60 хиляди бутилки годишно.
Винарско имение Драгомир село Брестник Фотограф: Nadezhda Chipeva
Единственото, което новата винарна си няма, е хотелска част, само че пък дистанцията от и до центъра на Пловдив е напълно уместно за такси. Всичко друго в избата е направено с мисъл за винения туризъм. Тя предлага няколко пакета винени турове с разходка из избата и дегустации, които могат да се случат на разнообразни места според от групата и желанията - в дегустационната зала с панорама към бъчвите и резервоарите, измежду самите бъчви, в магазина на избата, а също и на открито - под колонадата на фасадата или на озеленената тераса.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Пловдив и виното мъчно могат да бъдат отделени едно от друго. Ако би трябвало да използваме терминологията на енолозите - те са " коферментирали " дружно.
Първите следи от произвеждане на вино по българските земи въобще отпреди близо 5000 години са по поречието на Марица, а по високите плата на Родопите траките са издигали светилища на най-важния от всички богове - този на виното, Дионис. Западна Тракия в действителност има идеални дадености за производството на вино - предпазена е от острите северни ветрове, климатът е мек, а почвите - доста плодородни. Това прави локалния тероар доста подобаващ за червени виновност и точно върху тях е и фокусът на многочислените мазета към Пловдив, Асеновград, Пещера и Пазарджик, Панагюрище и Старосел, Карабунар и Септември.
Регионът се счита за родината на мавруда - един от най-старите и автохтонни локални сортове, който има и качествата, и капацитета да бъде емблема на българското винопроизводство. Не инцидентно той се снабди и с персонален празник - Международния ден на мавруда, който тази година бе маркиран за пръв път на 26 октомври. Той дава известност на доста от локалните мазета и е основен за концепцията им.
Реклама
В не изключително огромния като повърхност винарски район Западна Тракия те са съвсем 30 на брой и генерират най-малко 35 млн. лева доходи (по данни за 2019 г.), което е близо 15-20% от общия оборот на бранша в България. Качеството на виното тук като цяло е по-високо от другите райони, а по-високи са и междинните му цени, което е добра вест за локалната стопанска система. Тя печели и от положителната синергия сред избите и положителните заведения за хранене на Пловдив, които все по-често залагат на концепцията локално вино - локална храна.
Виненият туризъм също е на високо равнище. Регионът е в центъра на страната и е елементарно наличен за дейната и търсеща забавни места за уикенд или еднодневна аудиенция градска аудитория от близката София, както и от други райони.
Винените вложения са с най-различни мащаби. Тук още работят наследници на соцгигантите - винпром " Асеновград " и винарска маза " Съединение ", която през днешния ден се споделя New Bloom и е благосъстоятелност на VP Brands (бивш " Винпром Пещера " ). Сред огромните планове е винарско-туристическият комплекс " Старосел ", който след огромна инвестиция от 22 млн. лева преди няколко години се разрасна до миникурорт и на процедура е измежду най-големите хотелски комплекси в Пловдивска област. В същото време има и дребни, бутикови мазета (виж карето), които способстват доста за построяването на виненото добро име на Западна Тракия.
Но имиджът на винарския район като център на съвременно и качествено винопроизводство и напредъкът му в последните години се дължи главно на няколко мазета, които са измежду най-успешните, съвременни и добре създадени винени вложения на България въобще.
Реклама
Ето кои са те.
" Беса Валей " 20 години по-късно
Историята като че ли е прекомерно хубава, с цел да е истина: През 2001 г двама изключителни винари и другари идват от Бордо в пазарджишкото село Огняново. И остават очаровани от простора и идеалните условия за лозарство, сходни на първокласните тероари във Франция. Това са граф Стефан декор Найперг, притежател на няколко имения в Бордо, и виненият съветник Марк Дворкин. Решават да създадат там винарна по френски модел, а към тях се причислява и немският финансист Карл Хайнс Хаупман, който дава и сериозен подтик на плана. Решават да нарекат имението " Домейн Беса Валей " поради античното тракийско племе беси, населявало тези земи.
При бъчвите на Беса Валей Фотограф: Nadezhda Chipeva
Тази година през октомври " Беса Валей " отпразнува своя 20-и рожден ден. Избата, спор няма, е една от най-успешните в България, а именитите й притежатели и изключителното качество на виновността с марката Enira работят сполучливо за винения имидж на България зад граница, като близо 80% от продукцията отива за експорт. 20 години, както отбелязва и Карл Хайнс Хаупман, е чудесна възраст за една маза, тъй като в този момент лозята навлизат в своята най-върхова форма и в идващите 20+ години виното ще става все по-забележително.
През 18 от тези 20 години Enira бе напълно алена. Избата с потенциал 800 хиляди бутилки работи единствено с френски сортове - мeрло, каберне совиньон, пти вердо и сира, като сирата тук се счита за изключителна и е измежду най-престижните виновност на избата. Те са мощни и екстрактни, само че и доста сложни и елегантни. През 2019 г " Беса Валей " пусна на пазара и дълго чаканата бяла " Енира " - бленд от два малко познати в България френски сортове, типични за Долината на Рона - русан и марсан, както и вийоние.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коронавирус 2 Здравеопазване 3 Технологии 1 Коронавирус 2 Здравеопазване 3 Ритейл 1 Коронавирус Реклама
" Беса Валей " е красиво място - тя е измежду първите мазета вид имение в България. Ниската сграда е изпълнена най-вече с естествени материали като варовик и дърво и се слива с природата в близост - вградена е в канара, която обезпечава естествена изолираност за отлежаването на виното. Фокусът тук обаче не е толкоз върху винения туризъм, защото екипът желае да се концентрира в това, която може да прави най-добре - вино.
Все отново избата е отворена за посещаване през делничните дни, а през уикенда - с предварителна поръчка.
Новият дом на " Драгомир "
Доскоро маза " Драгомир " и притежателите й - енолозите Наталия Гаджева и Константин Стоев, бяха известни като " градските винари ". Близо 10 години те работеха в самия град Пловдив, където несъмнено им бе тясно. Дълго чаканата нова винарна на " Драгомир " обаче е реалност от предходната година и тя е повече от подобаваща за имиджа и упоритостите на избата. Намира се в близкото с. Брестник и е една от най-модерните в България. Нейните архитектура и дизайн са впечатляващи, каквито са и самите виновност на " Драгомир ", които са майстори на алените, мощни, сложни и дълго отлежавали червени купажни виновност, изключително с присъединяване на типичния за региона мавруд, както и на рубин. Избата е бутикова и създава единствено към 60 хиляди бутилки годишно.
Винарско имение Драгомир село Брестник Фотограф: Nadezhda Chipeva
Единственото, което новата винарна си няма, е хотелска част, само че пък дистанцията от и до центъра на Пловдив е напълно уместно за такси. Всичко друго в избата е направено с мисъл за винения туризъм. Тя предлага няколко пакета винени турове с разходка из избата и дегустации, които могат да се случат на разнообразни места според от групата и желанията - в дегустационната зала с панорама към бъчвите и резервоарите, измежду самите бъчви, в магазина на избата, а също и на открито - под колонадата на фасадата или на озеленената тераса.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ