Манса Муса – най-богатият човек в историята
Всичко това се случва при започване на XIV век, тежко време на чума и войни за Европа, в което обаче кралство Мали бележи подем. С над 2000 благи дължина, разпростряла се от крайбрежията на Атлантика до сегашен Нигер, Мали е голяма империя. Слонова кост, залежи на сол и злато, и надзор върху търговията с тях са в основата на просперитета на най-богатото кралство в Африка по това време.
На престола му към 1312 година сяда крал Манса Муса. Вярващ мохамеданин, през 1324 година владетелят се насочва на поклонение към Мека. Заедно с него на път потегля обилен кортеж от 60 хиляди души, включително 12 хиляди прислужници, 8 хиляди придворни и над 100 камили, натоварени с чували с чисто злато и топове коприна. Не на последно място го съпровожда и преносима джамия в услуга на господаря, когато пристигна време за молитва към Аллах.
Кралят, с изключение на изобилно богат, се оказва и ширикопръст. Златото е безредно раздавано на сиромаси и знатни особи, пресекли пътя му в Египет. Щедростта му обаче има и тъмна страна - хиперинфлация, разрушила за години напред египетската стопанска система.
Историите за приказното благосъстояние на Манса Муса доближават и Европа, вдъхновявайки испанските картографи да основат първата подробна карта на Западна Африка. През 1375 година тя към този момент е реалност. Наречена е Каталонски атлас и изобразява Манса Муса, седнал на престол, с впечатляваща златна корона, златен скиптър в едната ръка и голямо златно кълбо в другата – по този начин го познаваме и през днешния ден.След завръщането му от Мека, чисто човешкото предпочитание на владетеля да не бъде пропуснат и остави нещо след себе се слага началото на разцвета на град Тимбукту.
Емблематичната джамия Джингеребер, построена от тиня и глина и дело на андалусийския проектант Абу Ес Хак ес Сахели, е един от знаците на това време. Легендата гласи, че издигането на храма е коствало на владетеля 200 кг злато. Под патронажа на Манса Муса се основават учебни заведения, библиотеки и университета Санкоре, знак на ислямската книжнина, и скоро Тимбукту се трансформира в център на търговията, културата и образованието.
Смъртта на Манса Муса през 1337 година бележи началото на края на една ера. Единството на империята е прекомерно огромна хапка за устата на наследниците на владетеля и залезът на кралството скоро става факт. Вътрешни междуособици, нашествия на туареги и бербери, френски колонизатори – през днешния ден от тогавашния блестящ и мощен Мали няма и помен.
Източник
На престола му към 1312 година сяда крал Манса Муса. Вярващ мохамеданин, през 1324 година владетелят се насочва на поклонение към Мека. Заедно с него на път потегля обилен кортеж от 60 хиляди души, включително 12 хиляди прислужници, 8 хиляди придворни и над 100 камили, натоварени с чували с чисто злато и топове коприна. Не на последно място го съпровожда и преносима джамия в услуга на господаря, когато пристигна време за молитва към Аллах.
Кралят, с изключение на изобилно богат, се оказва и ширикопръст. Златото е безредно раздавано на сиромаси и знатни особи, пресекли пътя му в Египет. Щедростта му обаче има и тъмна страна - хиперинфлация, разрушила за години напред египетската стопанска система.
Историите за приказното благосъстояние на Манса Муса доближават и Европа, вдъхновявайки испанските картографи да основат първата подробна карта на Западна Африка. През 1375 година тя към този момент е реалност. Наречена е Каталонски атлас и изобразява Манса Муса, седнал на престол, с впечатляваща златна корона, златен скиптър в едната ръка и голямо златно кълбо в другата – по този начин го познаваме и през днешния ден.След завръщането му от Мека, чисто човешкото предпочитание на владетеля да не бъде пропуснат и остави нещо след себе се слага началото на разцвета на град Тимбукту.
Емблематичната джамия Джингеребер, построена от тиня и глина и дело на андалусийския проектант Абу Ес Хак ес Сахели, е един от знаците на това време. Легендата гласи, че издигането на храма е коствало на владетеля 200 кг злато. Под патронажа на Манса Муса се основават учебни заведения, библиотеки и университета Санкоре, знак на ислямската книжнина, и скоро Тимбукту се трансформира в център на търговията, културата и образованието.
Смъртта на Манса Муса през 1337 година бележи началото на края на една ера. Единството на империята е прекомерно огромна хапка за устата на наследниците на владетеля и залезът на кралството скоро става факт. Вътрешни междуособици, нашествия на туареги и бербери, френски колонизатори – през днешния ден от тогавашния блестящ и мощен Мали няма и помен.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ