На Доган му омръзна да е сив бизнесмен, на Пеевски – сив политик
Всичко тече, всичко се трансформира. Дори в Движение за права и свободи. Ето – Ахмед Доган обявява с обсег бизнес проекти; Делян Пеевски изпреварва Мая Манолова по обществена угриженост. Политикът Доган влиза в обувките на законен предприемач. Бизнесменът Пеевски влиза в обувките на законен политик. Променя се един младеж, трансформира се един остарял, за нови обществени функции напират – а постоянно мрънкащата аудитория твърди, че българската политика е скучна; не е.
Нека очертаем контурите на процеса. Интересен е
със своята динамика, а и… неподвижност
Някои неща се случват от дълго време.
През есента на 2017 година Ахмед Доган записва обща компания с Румен Гайтански – Вълка (същия, който сякаш изпъден от Борисов от Столичната община, още получава пари от нея). Година по-късно изкупува мажоритарния дял в фамилната компания на някогашния транспортен министър Данаил Папазов, става собственик на ТЕЦ-Варна. След още 8-9 месеца дуото Доган – Папазов оповестява мощен план за развиване на пристанището към топлоцентралата. Преговарят с непознат вложител, с който портът да просперира. Някъде по средата на тези събития Доган се среща с американския дипломат Рубин, а Движение за права и свободи повърхностно популяризира обща фотография. Още Джеймс Уорлик твърдеше, че постоянно се вижда с водача на Движение за права и свободи, само че среща с пенсиониран водач, необятно разгласена, е събитие от различен порядък. Ако става дума за политик, възприеман като “руски човек ”, фотографията е дипломатически сигнал за благоволение – че Съединени американски щати гледат с положително око на него. Ако иде тирада за предприемач от огромната игра,
тя е като документ за правилна компания –
по отношение на банки, клиенти и възможни съакционери от “белия ” свят. Неочакваното на пръв взор “щракване ” на Доган с Рубин се вписва в метаморфозата му към деен бизнесмен.
По време на предизборната акция през 2005 година водачът на Движение за права и свободи сподели, че финансирането на партиите, в това число неговата, става посредством “обръч от компании ”. Настана голям скандал, политици и общество са възмутени. В предизборната акция през 2009 година рече, че той разпределя порциите в страната. Пак настана голям скандал. Понеже тогава бе ръководещ, опозиционни водачи бяха на път да го раздерат. През пролетта на 2019 година се организираха европейски избори. Те пристигнаха, откакто
индивидът с тайните политически обръчи и порции
легално влезе в бизнеса. Събитията за ТЕЦ-Варна даже течаха паралелно с предизборната акция. Кога, в случай че не през днешния ден, трябваше да има публичен скандал? Но не. ГЕРБ и съуправляващите “патриоти ” не се занимават с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия също не желае да чуе за придвижването, за множеството медии тематиката не е забавна. В резултат Движение за права и свободи
претърпя най-спокойната предизборна акция,
която другояче бе много размирна за другите политически обединения (единствено “Демократична България ” алармираше за превъплъщенията на Доган). “В Движение за права и свободи нищо значително не се случва ”, бе късата характерност за партията през последните 12 месеца в обществената връзка. И това е точно статичността, загадъчно съществуваща с интензивните промени.
Непосредствено преди европейския избор видяхме още един любопитен факт. Делян Пеевски седна паралелно до елементарни хора в кафене на велинградско село. Наблюдателите изтълкуваха постъпката като избирателен трик, само че Пеевски бе на село и в самия избирателен ден – с цел да гласоподава (преди го правеше в столицата). Рейдът му измежду простосмъртните продължи след 26 май с тематики, близки до сърцето им - изиска по-ниско Данък добавена стойност за самун, медикаменти, книги. Даже настоя за нулева партийна дотация. Пеевски освен навести Народното събрание, само че и за два дни сподели толкоз думи пред медиите, що се касае за 12 години не е. Никой към момента не е създал догадка какво тъкмо цели. Трудно ли е да се досетим? Дори да има втори или трети проект в дейностите му, това е опит да се нарежда като нормален, общоприет политик. Той е водещ фактор в Движение за права и свободи, мощен олигархичен индивид – ясно е на всички, възприеман е като такъв; не е считан за естествен политик, който предлага туй-онуй в Народното събрание, спори, пени се пред публицисти, а
след това върви да стиска ръце на трудовите хора
Образът носи единствено вреди, Пеевски се пробва да избяга от него.
Вчерашният ден бе доста индикативен в това отношение. Депутати от Движение за права и свободи седнаха с ГЕРБ да договарят за намаляването на партийната дотация. Водеше ги Пеевски. ГЕРБ се съгласиха с концепцията му за безкрайно частно финансиране, може да склонят и за фонд, който да направи детските градини безвъзмездни, което също е негово предложение. Тези хрумвания, хубави или неприятни, са на полето на легалните връзки. За да бъдат легално признати, създателят им не би трябвало да бъде олигарх, а най-обикновен политик. Досега ГЕРБ и Движение за права и свободи взаимодействаха скрито, върви се към все по-явни връзки. Ролята на Пеевски също изсветлява. За да партнира той и отсега нататък на полето на чистата политика, а и с всяка друга партия, би трябвало да излезе от облика на сенчеста корпулентна фигура. Той очевидно има политически упоритости, а политиката е маратон. За да оцелее, няма по какъв начин да бъде фактор единствено от задкулисието. Тия дни Движение за права и свободи и ГЕРБ явно официализират взаимоотношенията си. Нужен им е по-ведър, привлекателен и разбираем за електоралната маса Пеевски.
Дали има общо в държанието на Доган и Пеевски, дължи ли се на още аргументи, няма по какъв начин да се каже. Задкулисието е мощно, нищо в никакъв случай не е несъмнено. Най-спокойно обаче могат да бъдат регистрирани два обстоятелството. Първият – и двамата се мъчат да се легализират по някакъв метод, да излязат от сивото поле на сенките - Доган като предприемач, Пеевски като политик. Вторият факт – събитията при Доган текат при мощна декларативна опозиционност на Движение за права и свободи по отношение на ГЕРБ; медийната заплеснатост също се случва в такава конюнктура. Е, в една по-здрава среда цялото общество и проверяващите институции отпред щяха да се мъчат да схванат
от кое място Доган има пари,
с които да развива пристанищен бизнес; или по какъв начин напълно “случайно ” се оказа в съдружничество с някогашен министър на ДПС… Но ние не сме такова общество. Затова без подигравка следва да се каже, че няма смисъл да се хабим в тиктакане с език. Процесите стават разбираеми и в случай че просто ги виждаме. Днес може да установяваме, че лицето на българския преход, топ политикът Ахмед Доган, прави стъпки (успешни) в светлия бизнес. Не носи ли този акт цялата информация за прехода? Край него промени, надалеч не фундаментални, само че злободневни, пробва и Делян Пеевски.
В последна сметка всичко това не е изненадващо. Доган е на 65 години. Да е жив и здрав, видял е много. Поиграл си е с доста неща в свят, в който хубавото и неприятното се случват с пари. Кога, в случай че не през днешния ден, ще се опита да бъде законен предприемач? Пеевски е на 38, животът е пред него. Все в миналото би трябвало да влезе в разбираем, нормален политически облик. Кога, в случай че не в този момент? Колкото и необикновено да наподобява, ей такива “дребни ” биологични детайлности имат голямо значение в държанието на знатните мъже и дами, дефилиращи на публичната сцена. И те са хора.
Нека очертаем контурите на процеса. Интересен е
със своята динамика, а и… неподвижност
Някои неща се случват от дълго време.
През есента на 2017 година Ахмед Доган записва обща компания с Румен Гайтански – Вълка (същия, който сякаш изпъден от Борисов от Столичната община, още получава пари от нея). Година по-късно изкупува мажоритарния дял в фамилната компания на някогашния транспортен министър Данаил Папазов, става собственик на ТЕЦ-Варна. След още 8-9 месеца дуото Доган – Папазов оповестява мощен план за развиване на пристанището към топлоцентралата. Преговарят с непознат вложител, с който портът да просперира. Някъде по средата на тези събития Доган се среща с американския дипломат Рубин, а Движение за права и свободи повърхностно популяризира обща фотография. Още Джеймс Уорлик твърдеше, че постоянно се вижда с водача на Движение за права и свободи, само че среща с пенсиониран водач, необятно разгласена, е събитие от различен порядък. Ако става дума за политик, възприеман като “руски човек ”, фотографията е дипломатически сигнал за благоволение – че Съединени американски щати гледат с положително око на него. Ако иде тирада за предприемач от огромната игра,
тя е като документ за правилна компания –
по отношение на банки, клиенти и възможни съакционери от “белия ” свят. Неочакваното на пръв взор “щракване ” на Доган с Рубин се вписва в метаморфозата му към деен бизнесмен.
По време на предизборната акция през 2005 година водачът на Движение за права и свободи сподели, че финансирането на партиите, в това число неговата, става посредством “обръч от компании ”. Настана голям скандал, политици и общество са възмутени. В предизборната акция през 2009 година рече, че той разпределя порциите в страната. Пак настана голям скандал. Понеже тогава бе ръководещ, опозиционни водачи бяха на път да го раздерат. През пролетта на 2019 година се организираха европейски избори. Те пристигнаха, откакто
индивидът с тайните политически обръчи и порции
легално влезе в бизнеса. Събитията за ТЕЦ-Варна даже течаха паралелно с предизборната акция. Кога, в случай че не през днешния ден, трябваше да има публичен скандал? Но не. ГЕРБ и съуправляващите “патриоти ” не се занимават с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия също не желае да чуе за придвижването, за множеството медии тематиката не е забавна. В резултат Движение за права и свободи
претърпя най-спокойната предизборна акция,
която другояче бе много размирна за другите политически обединения (единствено “Демократична България ” алармираше за превъплъщенията на Доган). “В Движение за права и свободи нищо значително не се случва ”, бе късата характерност за партията през последните 12 месеца в обществената връзка. И това е точно статичността, загадъчно съществуваща с интензивните промени.
Непосредствено преди европейския избор видяхме още един любопитен факт. Делян Пеевски седна паралелно до елементарни хора в кафене на велинградско село. Наблюдателите изтълкуваха постъпката като избирателен трик, само че Пеевски бе на село и в самия избирателен ден – с цел да гласоподава (преди го правеше в столицата). Рейдът му измежду простосмъртните продължи след 26 май с тематики, близки до сърцето им - изиска по-ниско Данък добавена стойност за самун, медикаменти, книги. Даже настоя за нулева партийна дотация. Пеевски освен навести Народното събрание, само че и за два дни сподели толкоз думи пред медиите, що се касае за 12 години не е. Никой към момента не е създал догадка какво тъкмо цели. Трудно ли е да се досетим? Дори да има втори или трети проект в дейностите му, това е опит да се нарежда като нормален, общоприет политик. Той е водещ фактор в Движение за права и свободи, мощен олигархичен индивид – ясно е на всички, възприеман е като такъв; не е считан за естествен политик, който предлага туй-онуй в Народното събрание, спори, пени се пред публицисти, а
след това върви да стиска ръце на трудовите хора
Образът носи единствено вреди, Пеевски се пробва да избяга от него.
Вчерашният ден бе доста индикативен в това отношение. Депутати от Движение за права и свободи седнаха с ГЕРБ да договарят за намаляването на партийната дотация. Водеше ги Пеевски. ГЕРБ се съгласиха с концепцията му за безкрайно частно финансиране, може да склонят и за фонд, който да направи детските градини безвъзмездни, което също е негово предложение. Тези хрумвания, хубави или неприятни, са на полето на легалните връзки. За да бъдат легално признати, създателят им не би трябвало да бъде олигарх, а най-обикновен политик. Досега ГЕРБ и Движение за права и свободи взаимодействаха скрито, върви се към все по-явни връзки. Ролята на Пеевски също изсветлява. За да партнира той и отсега нататък на полето на чистата политика, а и с всяка друга партия, би трябвало да излезе от облика на сенчеста корпулентна фигура. Той очевидно има политически упоритости, а политиката е маратон. За да оцелее, няма по какъв начин да бъде фактор единствено от задкулисието. Тия дни Движение за права и свободи и ГЕРБ явно официализират взаимоотношенията си. Нужен им е по-ведър, привлекателен и разбираем за електоралната маса Пеевски.
Дали има общо в държанието на Доган и Пеевски, дължи ли се на още аргументи, няма по какъв начин да се каже. Задкулисието е мощно, нищо в никакъв случай не е несъмнено. Най-спокойно обаче могат да бъдат регистрирани два обстоятелството. Първият – и двамата се мъчат да се легализират по някакъв метод, да излязат от сивото поле на сенките - Доган като предприемач, Пеевски като политик. Вторият факт – събитията при Доган текат при мощна декларативна опозиционност на Движение за права и свободи по отношение на ГЕРБ; медийната заплеснатост също се случва в такава конюнктура. Е, в една по-здрава среда цялото общество и проверяващите институции отпред щяха да се мъчат да схванат
от кое място Доган има пари,
с които да развива пристанищен бизнес; или по какъв начин напълно “случайно ” се оказа в съдружничество с някогашен министър на ДПС… Но ние не сме такова общество. Затова без подигравка следва да се каже, че няма смисъл да се хабим в тиктакане с език. Процесите стават разбираеми и в случай че просто ги виждаме. Днес може да установяваме, че лицето на българския преход, топ политикът Ахмед Доган, прави стъпки (успешни) в светлия бизнес. Не носи ли този акт цялата информация за прехода? Край него промени, надалеч не фундаментални, само че злободневни, пробва и Делян Пеевски.
В последна сметка всичко това не е изненадващо. Доган е на 65 години. Да е жив и здрав, видял е много. Поиграл си е с доста неща в свят, в който хубавото и неприятното се случват с пари. Кога, в случай че не през днешния ден, ще се опита да бъде законен предприемач? Пеевски е на 38, животът е пред него. Все в миналото би трябвало да влезе в разбираем, нормален политически облик. Кога, в случай че не в този момент? Колкото и необикновено да наподобява, ей такива “дребни ” биологични детайлности имат голямо значение в държанието на знатните мъже и дами, дефилиращи на публичната сцена. И те са хора.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ