Животът като постоянна промяна
„ Всичко тече и нищо не остава на едно място. ” (Хераклит)
Всичко в живота се трансформира. Нищо не остава същото. Нито хората, нито събитията, нито даже обектите. Някои претърпяват тежко измененията, други имат потребност от непрекъснато многообразие, с цел да се усещат пълноценни.
Нека приемем, че всичко, което ни се случва, е част от нашата орис. Променяйки се, животът трансформира нас, само че и противоположното – когато се променяме ние, променяме живота си.
Променяме ориста всякога, когато се колебаем сред две решения. Променяме, когато изберем да минем по различен път. Променяме, когато решим да подадем ръка и да извиним. Променяме, когато предпочетем да отидем пешком на работа, вместо с нормалния превоз. Всички тези дребни решения са част от една плетеница, наречена орис, над която индивидът постоянно и непрекъснато има власт, умишлено или не.
Защо тогава толкоз се опасяваме от измененията?
