Жак Атали: Битката е между отчаяни диктатори и демокрации с бъдеще
Всичко основава усещането, че би трябвало да отидем в Китай, а нито един държавен глава от развита или разрастваща се страна не счита, че би трябвало да отиде там при започване на мандата си, както ние отивахме и продължаваме да вървим в Съединени американски щати. По този метод се основава визията, че Китай се е трансформирал във втората по мощ страна в света и че е належащо да му се отдаде почитание, да бъде забелязан, да бъде обожаван.
Всъщност аргументите за това са доста: Китай се развива доста бързо, армията му се трансформира в една от двете най-големи в света; някои от компаниите му към този момент са международни лидери; той записва повече патенти от всяка друга страна в света; участва в безчет страни и значително финансира обществения дълг на доста страни, както разрастващи се, по този начин и развити. Сега той има думата в най-големите спорове - от Украйна до Близкия изток, и по-специално значително подсигурява края на месеца на Русия, която би се сринала стопански, финансово и военно без поддръжката (засега към момента лимитирана до пари и артикули, а не до оръжия) на своя всесилен комшия. Нещо повече, той се хвали, че си е обезпечил средства, с цел да разполага с най-голямата войска в света до 2050 година, и към този момент се нарежда като водач на това, което назовава „ световен Юг “...
Западът обаче прави сериозна неточност, като се заиграва с Китайската комунистическа партия.
Първо, Китай не е доста огромна мощ и евентуално в никакъв случай няма да бъде. Доходите на всеки от неговите поданици са и ще останат доста по-ниски от тези на Съединени американски щати и даже на някои от неговите съседи като Южна Корея и Япония. От друга страна, КНР страда от забележителна демографска рецесия, което значи, че популацията ѝ ще намалее на половина до края на века; това затруднява финансирането на обществената ѝ система: тя остарява, преди да забогатее. Освен това, макар че разполага с огромен брой първични материали, Китай страда от възходяща продоволствена взаимозависимост, която компенсира с трескаво закупуване на селскостопански артикули в Европа, Русия, Африка и Латинска Америка. Всъщност растежът му е толкоз безсистемен, че околната среда и почвите му са значително деградирали и са затрупани с невиждано количество боклуци, което в допълнение понижава селскостопанското му произвеждане и утежнява климатичната му обстановка.
Освен това стремежът на Комунистическата партия да резервира превъзходството си над пазарната стопанска система и закона води до голяма корупция на всички нива, прави решенията в обществения и частния бранш изцяло нерационални и неефективни и отблъсква бизнесмените и новаторите. Много скоро изборът пред китайското държавно управление ще бъде изключително явен: или да държи под надзор фирмите и бизнесмените, с риск да прекъсне растежа и да обезличи междинната класа; или да даде повече власт на предприемаческата класа, върховенството на закона и свободата на словото, в ущърб на привилегиите на партията; или пък, в случай че не се получи нито стопански напредък, нито самостоятелна независимост, да се впусне във военна случка, с цел да сплоти трайно страната към Комунистическата партия, която в този момент е позиционирана като бранител на корените на нацията. Не е нужно да си академик, с цел да схванеш, че нищо от това няма да се получи. И с изключение на, в случай че не загуби себе си в рисков спор, Китай ще има доста по-добри неща за правене, с цел да се избави, в сравнение с да води война или да ръководи Юга.
Следователно представителите на демокрациите, и по-специално тези, които скоро ще се срещнат в Япония на форума на Г-7, вършат сериозна неточност, като признават комунистически Китай за водач на „ световния Юг “, до момента в който той не е нищо повече от бодигард на няколко притиснати в ъгъла диктатори в Латинска Америка, Африка и Русия.
Напротив, от значително значение е да се даде съществена роля на нововъзникващите народи, които мъчно се пробват да създадат демокрацията жива. Следователно не в Китай, а в Индия и в няколко други страни като Бразилия, Южна Африка и Нигерия би трябвало да се втурнем.
Случващото се в Украйна би трябвало да е задоволително, с цел да разберем това: борбата, която следва, не е сред Севера и Юга, а сред самоуверените, само че обезверени диктатури и демокрациите, които се съмняват във всичко, само че имат бъдеще. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.
Всъщност аргументите за това са доста: Китай се развива доста бързо, армията му се трансформира в една от двете най-големи в света; някои от компаниите му към този момент са международни лидери; той записва повече патенти от всяка друга страна в света; участва в безчет страни и значително финансира обществения дълг на доста страни, както разрастващи се, по този начин и развити. Сега той има думата в най-големите спорове - от Украйна до Близкия изток, и по-специално значително подсигурява края на месеца на Русия, която би се сринала стопански, финансово и военно без поддръжката (засега към момента лимитирана до пари и артикули, а не до оръжия) на своя всесилен комшия. Нещо повече, той се хвали, че си е обезпечил средства, с цел да разполага с най-голямата войска в света до 2050 година, и към този момент се нарежда като водач на това, което назовава „ световен Юг “...
Западът обаче прави сериозна неточност, като се заиграва с Китайската комунистическа партия.
Първо, Китай не е доста огромна мощ и евентуално в никакъв случай няма да бъде. Доходите на всеки от неговите поданици са и ще останат доста по-ниски от тези на Съединени американски щати и даже на някои от неговите съседи като Южна Корея и Япония. От друга страна, КНР страда от забележителна демографска рецесия, което значи, че популацията ѝ ще намалее на половина до края на века; това затруднява финансирането на обществената ѝ система: тя остарява, преди да забогатее. Освен това, макар че разполага с огромен брой първични материали, Китай страда от възходяща продоволствена взаимозависимост, която компенсира с трескаво закупуване на селскостопански артикули в Европа, Русия, Африка и Латинска Америка. Всъщност растежът му е толкоз безсистемен, че околната среда и почвите му са значително деградирали и са затрупани с невиждано количество боклуци, което в допълнение понижава селскостопанското му произвеждане и утежнява климатичната му обстановка.
Освен това стремежът на Комунистическата партия да резервира превъзходството си над пазарната стопанска система и закона води до голяма корупция на всички нива, прави решенията в обществения и частния бранш изцяло нерационални и неефективни и отблъсква бизнесмените и новаторите. Много скоро изборът пред китайското държавно управление ще бъде изключително явен: или да държи под надзор фирмите и бизнесмените, с риск да прекъсне растежа и да обезличи междинната класа; или да даде повече власт на предприемаческата класа, върховенството на закона и свободата на словото, в ущърб на привилегиите на партията; или пък, в случай че не се получи нито стопански напредък, нито самостоятелна независимост, да се впусне във военна случка, с цел да сплоти трайно страната към Комунистическата партия, която в този момент е позиционирана като бранител на корените на нацията. Не е нужно да си академик, с цел да схванеш, че нищо от това няма да се получи. И с изключение на, в случай че не загуби себе си в рисков спор, Китай ще има доста по-добри неща за правене, с цел да се избави, в сравнение с да води война или да ръководи Юга.
Следователно представителите на демокрациите, и по-специално тези, които скоро ще се срещнат в Япония на форума на Г-7, вършат сериозна неточност, като признават комунистически Китай за водач на „ световния Юг “, до момента в който той не е нищо повече от бодигард на няколко притиснати в ъгъла диктатори в Латинска Америка, Африка и Русия.
Напротив, от значително значение е да се даде съществена роля на нововъзникващите народи, които мъчно се пробват да създадат демокрацията жива. Следователно не в Китай, а в Индия и в няколко други страни като Бразилия, Южна Африка и Нигерия би трябвало да се втурнем.
Случващото се в Украйна би трябвало да е задоволително, с цел да разберем това: борбата, която следва, не е сред Севера и Юга, а сред самоуверените, само че обезверени диктатури и демокрациите, които се съмняват във всичко, само че имат бъдеще. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ