Хубаво е всичко да приключва навреме
Всичко прекомерно губи смисъл. Прекрачването на границата, загубата на мярката води до замъгляване и на преценката.
Когато човек има действителна преценка, постъпва вярно.
Добре е да можем да си отиваме в точния момент – преди да сме се почувствали засегнати, унизени, отхвърлени. Трябва да знаем по кое време да сложим точката. Краят не е заплашителен. След него може би идва нещо по-добро.
Добре е да тръгнем, преди непознатите ръце да изстинат, а очите да се отвърнат от нас.
Когато се опитваме да залепим нещо счупено, постоянно порязваме ръцете си. Остава горчилката на безуспешния опит да запазим нещо, което е дефинитивно изгубено. Защо ни е толкоз мъчно да пуснем и да приемем смяната? Привързваме се прекомерно мощно, обичаме прекомерно доста, или просто се опасяваме от всичко незнайно?
В този смисъл от време на време бъркаме любовта и обичта с табиет. Дали има бъдеще една връзка, в случай че възприятията към този момент почиват на навика, а няма искри и обич.
Психолозите споделят, че щастието е в гъвкавостта. Да умеем да не се привързваме прекомерно, с цел да можем да се разделим по-лесно, когато се наложи. Да умеем да се пригодим към новия път пред нас, с цел да си дадем късмет още веднъж да бъдем щастливи.
Важно е да си тръгнем в точния момент.
