Всичко най-добро за в бъднини се пожелава в молитвите днес,

Всичко най-хубаво за в съдбини се пожелава в молитвите през днешния ден, по тази причина и празникът е наименуван Бъдни вечер. Денят приключва с празнична постна вечеря, обвързвана в християнството с раждането на Исус Христос.Бъдни вечер е един от най-важните фамилни празници. Той е отдаден на дома, огнището, само че и на умрелите предци-родственици, които също се смятат за част от фамилията.

В другите краища на страната народът я назовава Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото наименование на Рождественската нощ - Коледа, няма християнски генезис. В него се откриват срички от обредите на античните тракийци и южните славяни.

По остаряла традиция, преди да се подреди празничната софра на Бъдни вечер, стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник.

Основната обредна храна на този празник е постна. Тя постоянно би трябвало да бъде тек, т.е. нечетен брой гозби. На празничната софра би трябвало наложително да има следните ястия: постен фасул яхния, постни сарми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква ), зеленчуци, които са създадени през миналата към този момент година. Наред с това се подготвя постна пита украсена от горната страна. 

Най-често употребяваната пластика е монограмът на Христос, който се прави от две разточени къса тесто. По краищата се поставят топки. Тези краища са заградени от по-голям пай разточено тесто. Всичко това е обвързвано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни. Това не е инцидентно, защото ранните християнски зографи са представяли Христос като положителния овчар, заобиколен от стадо овце. Освен това съгласно Библията, след раждането си, детето Исус е поставено в ясла.