Всичко на този свят си има цена. Това е моята

Всичко на този свят си има цена. Това е моята трагична история. От покойния си брачен партньор наследих дребен бизнес и магазин. С мъжа ми по този начин и не успяхме да създадем деца и през днешния ден, трансферирала 50-те, пребивавам сама в огромната къща. Цяла година работя крепко, не се щадя, с цел да върви бизнесът, и не ми остава време за отмора и удоволствия. Освен през уикендите.
Обичам тези дни. Каня приятелките си на посетители: пием мартини, играем карти или просто си приказваме. През лятото оставям магазина на сестра ми и ангажирам вила до малко курортно градче в Балкана. Винаги отсядам на едно и също място. Обичам тишината, чистия въздух, изпълнен с аромата на борова гора, и часовете на усамотение, когато мога на мира да се любувам на превъзходната природа.

В началото на седмицата слизам в града и пазаря артикули за няколко дни. Плащам на Гого – момчето, което работи в магазина там и ми оказва помощ да ги кача до вилата. Винаги му оставям бакшиш – желая да види, че съм великодушна.
Тази година не направих изключение. След като се настаних, побързах да обиколя обичаните места. Прибрах се привечер – изтощена, само че удовлетворена от разходката. Чистият въздух беше изострил апетита ми и тъкмо тогава открих, че хладилникът е празен.
С вяра, че магазинът още работи, звъннах по телефона, и за шанс не бяха затворили. Поръчах да ми доставят храната у дома и час по-късно пред вилата спря кола. Излязох да посрещна доставчика, само че не беше Гого, с който се познавахме, а млад мъж на към 25 години. Реших, че е сбъркал адреса, само че той ми изясни, че Гого е напуснал и в този момент той е на неговото място. Докато разтоварваше продуктите, съумях хубаво да го огледам – необятни плещи, мускулеста фигура, издължено лице и тъмни, проницателни очи.

Хвърлих му още един взор, несъзнателно въздъхнах и му подадох бакшиш, както правех с Гого. Той взе парите, благодари и се качи в пикапа.
През нощта имаше защо да си мечтая. Толкова хубав мъж не би трябвало да кара разхлопан пикап, а да кара автомобил от различен, по-висок клас. Два дни по-късно още веднъж си поръчах артикули, макар че нищо не ми липсваше. Направих опит да го разговоря – споделяше се Марин, от три месеца живеел и работел тук.
Красивият снабдител не ми излизаше от мозъка и след няколко безсънни нощи взех решение да пийна нещо в локалното барче. Докато си чаках питието, отворих чантата и извадих цигара. Чух изщракване и под носа ми се появи пламък на запалка. Повдигнах очи и срещнах погледа на Марин – мъжът, запалил нощните ми мечти. Очите ми потънаха в неговите, а тялото ми потръпна в сладостна възбуденост. Зазоряваше се, когато двамата напуснахме бара и вместо всеки да тръгне по пътя си, с Марин се озовахме в моето легло.

Каква нощ беше! След гибелта на брачна половинка ми имах няколко любовни случки, само че всички приключиха с горчив край. Така и не случих на сериозен мъж, а след инцидентните истории всякога съжалявах. Докато Марин спеше и гледах красивото му и атлетично тяло, взех решение, че би трябвало да е мой. Беше страховит ухажор.
След две седмици, през които се криехме от любопитните очи, съумях да го убедя да се реалокира в моя апартамент. Обещах му, че ще оставя бизнеса в неговите ръце и няма да има финансови проблеми. Исках го и бях подготвена на всичко, с цел да го имам. Марин незабавно одобри предлагането ми, като че ли единствено това бе чакал. Но преди да потъна напълно в тази случка, желаех да го проуча. Чудех се за какво мъж като него пред изкушенията на огромния град е избрал да живее измежду горите. Поразпитах го и той показа, че обича природата, шумът го дразнел, по тази причина зарязал високоплатената си работа и огромното си жилище в столицата.

Една заран двамата се качихме на колата и се прибрахме в града. Появата на младия ми ухажор провокира същинска сензация. Приятелките ме гледаха завистливо, шушукаха зад тила ми, само че вместо да се ядосам, аз се усещах като богинята Венера. Бях горда и щастлива с този мъж.

Няколко дни откакто заживяхме дружно, Марин изиска да му купя кола, с цел да не употребява моята. След това възобнових дрешника му. Стараех се да удовлетворявам всичките му прищявки, а в подмяна той ме даряваше с парещ с*кс.
Очакванията ми, че Марин ще ми оказва помощ в бизнеса, не се сбъднаха. След като ми отхвърли, повече не настоях. Пет месеца живеехме дружно, а аз не знаех какво прави от самото начало, когато не съм на работа.

През деня спеше, а вечер ходеше някъде и се прибираше на разсъмване, без да ми дава пояснения. Бях му дала неограничена дебитна кара. Мъчех се да имам вяра, че е млад и просто се развлича, само че почувствах отчаяние. Връзката ни не се оказа това, за което мечтаех.

Една вечер потеглих след него. По едно време джиесемът му звънна и той се разтопи от любезности. След 5 минути до него спря такси с някаква стара жена в него, той се качи и двамата потеглиха в незнайна посока.

Така прогледнах и разбрах истината, която не желаех да приема – Марин беше жиголо. Живееше в моя дом, караше колата, която му купих, харчеше парите ми и спеше с непознати дами, без да ги сортира – и млади, и остарели.

Срамувах се да призная на приятелките си, че обичам това проклето жиголо, което беше с мен единствено поради парите ми. Влюбих се в него като тийнейджърка. Толкова доста желаех да го имам, беше време да си платя.

Продължавах да си заривам главата в пясъка до деня, в който Марин ме напусна. Прибрах се от работа, а той си събираше багажа. Грижливо подреждаше облеклата и обувките, които му бях купила.
Не го попитах нищо: беше повече от ясно, че си потегля. Помолих го само да ми остави ключовете на колата, която му подарих. Марин ме погледна с подигравка и съобщи, че тя е компенсацията му за времето, когато е правил с*кс с мен. Всичко на този свят си имало цена.

Дара

Инфо: Лична драма