Оловна тишина. Как тайните около Вапцаров излизат наяве
Всичко може да се скрие, само че не може да се скрие вечно. Ето един образец.
Съдебно дело в жестоки времена. Всички дават показания против всички. След гибелта им историята на взаимното изменничество е укрита от страната, а всеки участник е разгласен за воин. Минават 80 години и потуленото става ясно.
Става дума за нови открития по делото „ Вапцаров “. Разказани са в книга, която ще излезе в издателство „ Жанет 45 “: „ Оловна тишина. История на един разстрел “. Авторката ѝ е Ивайла Александрова , която 9 години работи върху книгата. Резултатът е 770 страници в жанра на документалния разказ.
Заедно с книгата идва най-малко една огромна вест: в огромния развой от 1942 година, довел до гибелта на поета и на още петима комунисти, предателят не е един, както десетилетия наред се твърди. И двама не са. Не може да се твърди, че за разстрела на Вапцаров е отговорна Елисавета Багряна или царят, както позволяват доста хора.
„ Всеки предава безусловно всеки “, сподели Ивайла Александрова за Свободна Европа. Тя стига до този извод откакто учи показанията на подсъдимите и новооткритите документи, които от години се търсят от откривателите. А тя ги е намерила.
Но какво толкоз може да има в това изобретение за навсякъде изменничество, осъществено преди цели 80 години?
Вапцаров след гибелта
Приживе Никола Вапцаров има единствено една издадена книга – „ Моторни песни “.
Георги Господинов за " Моторни песни "
Самата книга излиза с един заем, който Бойка Вапцарова тегли от банката - „ Помогни си самичък “, по този начин се споделя заемът - от Спомагателна каса. Няма издателство. Всъщност тази стихосбирка се печата в една печатница на „ Калоян “, излиза в 1500 бройки, като по-голямата част от тях са подарени и раздадени.
Вапцаров е наказан на гибел по дело № 585 , изучавано в учебниците като развой против Централния комитет на Българска работническа партия (к), както тогава се споделя комунистическата партия. Сред обвинените, които са общо 60 души, има хора от управлението на партията. Издадени са 12 смъртни присъди, само че шестима от наказаните са " в неявяване ".
Вапцаров е един от другите шестима, чиято присъда е изпълнена на 23 юли 1942 година
Само две години по-късно, на 9 септември 1944 година комунистическата партия идва на власт. И какво прави още на втория ден?
Откъс от " Оловна тишина "
Веднага след деветосептемврийската победа, още на 11 септември 1944 година, дело No585 е засекретено. Разсекретено е чак в 2011 година
Седемдесетгодишно засядане и амнезия. Защо тези прекарвания в същинския им тип е трябвало да бъдат скрити?
Ивайла Александрова има няколко отговора на този въпрос, само че главният е този – скрити са, с цел да се прикрие измяната и да продължи процесът по героизирането на всички участници, който е почнал незабавно след разстрела.
В книгата за първи път се разгласяват и незнайни до момента показания на Вапцаров от устните му разпити.
Публикуват се и фрагменти от показанията пред полицията на други ареестувани, в които всеки дава сведения против всеки – с дати, часове, места, шифри, псевдоними, прякори, подривни дейности, партийни задания, получени пари, пренесени експлозиви. Дегероизирани посредством личните им думи.
Показания „ против всеки “ значи и „ против себе си “. Така написа Вапцаров – освен против другари и познати, само че и с думи, с които самичък се изпраща на гибел. Текстът в обвинителния акт против него е построен единствено на основата на персоналните му показания.
Из показанията на Никола Вапцаров
" Стигнахме в покрайнините на града, мисля че беше последната спирка на трамвай No4. Слезнахме и взехме две сандъчета... Моето ковчеже тежеше към 20 кг. Влезохме в една двуетажна къща... Пропуснах да кажа, че вътре имаше и един 30 годишен мъж. Стоян разтвори едното съндъче. Вътре имаше 3 или 4 части, които приличаха на черен хлеб. Отдоле под тех имаше люспеста материя прилична на нафталин... Тогава ни сподели, че в сандъчетата имало тротил ".
Докато управляващите готвят смъртоносно дело против десетки комунисти, самата комунистическа партия провежда против своите хора успореден развой – честен. Това става в самия затвор, до момента в който един от водачите на партията - Трайчо Костов - управлява останалите.
Арестуваните Антон Иванов, Никола Вапцаров, Петър Богданов, Атанас Романов, Георги Минчев - дават и писмени пояснения пред Централен комитет на комунистическата партия за това по какъв начин са се озовали зад решетките и по какъв начин се държат там, кого предават.
Сведенията им напущат пандиза посредством юрист. В „ Оловна тишина “ за първи път се разгласяват тези пояснения.
Книгата споделя и за самата ера, без която разбирането на този разстрел е невероятно – за Втората международна, за съюза на България с нацистка Германия, за изтезанията в Дирекцията на полицията, за Москва и Коминтерна, които изпращат в България свои сътрудници, възнамеряват атентати, преврати и завладяване на страната.
Разказът се движи по мемоари на участници в събитията и откритите архивни материали. Нищо чудно, че работата по книгата лишава 9 години. Някъде в тях авторката попада на непубликувани документи, провежда експертиза на почерка на Вапцаров, с цел да се увери, че текстът е негов, намира експерти по криптография, които да разчетат шифрирани бележки на поета.
И около целия порив да опише делото минута по минута открива оригинала на още едно стихотворение на Вапцаров, писано в пандиза. Досега се смяташе, че са две – „ Предсмъртно “ и „ Прощално “, само че преди тях, по време на разпит, е написано още и „ Хроника “.
За авторката
Предишната книга на Ивайла Александрова е за трагичната орис на Райко Алексиев - (2008), която завоюва премиите „ Елиас Канети “ и „ Хеликон “, както и премията на Съюза на публицистите. Тя също е работена 9 години.
Предшественик на сегашната ѝ книга за Вапцаров е документален филм по неин сюжет - (2013) на режисьора Костадин Бонев. Филмът завоюва „ Златен ритон “.
Ивайла Александрова е приключила публицистика и кинокритика в София. След дълги години пред микрофона на БНР, в този момент към този момент прави единствено исторически следствия на свободна процедура.
Съдебно дело в жестоки времена. Всички дават показания против всички. След гибелта им историята на взаимното изменничество е укрита от страната, а всеки участник е разгласен за воин. Минават 80 години и потуленото става ясно.
Става дума за нови открития по делото „ Вапцаров “. Разказани са в книга, която ще излезе в издателство „ Жанет 45 “: „ Оловна тишина. История на един разстрел “. Авторката ѝ е Ивайла Александрова , която 9 години работи върху книгата. Резултатът е 770 страници в жанра на документалния разказ.
Заедно с книгата идва най-малко една огромна вест: в огромния развой от 1942 година, довел до гибелта на поета и на още петима комунисти, предателят не е един, както десетилетия наред се твърди. И двама не са. Не може да се твърди, че за разстрела на Вапцаров е отговорна Елисавета Багряна или царят, както позволяват доста хора.
„ Всеки предава безусловно всеки “, сподели Ивайла Александрова за Свободна Европа. Тя стига до този извод откакто учи показанията на подсъдимите и новооткритите документи, които от години се търсят от откривателите. А тя ги е намерила.
Но какво толкоз може да има в това изобретение за навсякъде изменничество, осъществено преди цели 80 години?
Вапцаров след гибелта
Приживе Никола Вапцаров има единствено една издадена книга – „ Моторни песни “.
Георги Господинов за " Моторни песни "
Самата книга излиза с един заем, който Бойка Вапцарова тегли от банката - „ Помогни си самичък “, по този начин се споделя заемът - от Спомагателна каса. Няма издателство. Всъщност тази стихосбирка се печата в една печатница на „ Калоян “, излиза в 1500 бройки, като по-голямата част от тях са подарени и раздадени.
Вапцаров е наказан на гибел по дело № 585 , изучавано в учебниците като развой против Централния комитет на Българска работническа партия (к), както тогава се споделя комунистическата партия. Сред обвинените, които са общо 60 души, има хора от управлението на партията. Издадени са 12 смъртни присъди, само че шестима от наказаните са " в неявяване ".
Вапцаров е един от другите шестима, чиято присъда е изпълнена на 23 юли 1942 година
Само две години по-късно, на 9 септември 1944 година комунистическата партия идва на власт. И какво прави още на втория ден?
Откъс от " Оловна тишина "
Веднага след деветосептемврийската победа, още на 11 септември 1944 година, дело No585 е засекретено. Разсекретено е чак в 2011 година
Седемдесетгодишно засядане и амнезия. Защо тези прекарвания в същинския им тип е трябвало да бъдат скрити?
Ивайла Александрова има няколко отговора на този въпрос, само че главният е този – скрити са, с цел да се прикрие измяната и да продължи процесът по героизирането на всички участници, който е почнал незабавно след разстрела.
В книгата за първи път се разгласяват и незнайни до момента показания на Вапцаров от устните му разпити.
Публикуват се и фрагменти от показанията пред полицията на други ареестувани, в които всеки дава сведения против всеки – с дати, часове, места, шифри, псевдоними, прякори, подривни дейности, партийни задания, получени пари, пренесени експлозиви. Дегероизирани посредством личните им думи.
Показания „ против всеки “ значи и „ против себе си “. Така написа Вапцаров – освен против другари и познати, само че и с думи, с които самичък се изпраща на гибел. Текстът в обвинителния акт против него е построен единствено на основата на персоналните му показания.
Из показанията на Никола Вапцаров
" Стигнахме в покрайнините на града, мисля че беше последната спирка на трамвай No4. Слезнахме и взехме две сандъчета... Моето ковчеже тежеше към 20 кг. Влезохме в една двуетажна къща... Пропуснах да кажа, че вътре имаше и един 30 годишен мъж. Стоян разтвори едното съндъче. Вътре имаше 3 или 4 части, които приличаха на черен хлеб. Отдоле под тех имаше люспеста материя прилична на нафталин... Тогава ни сподели, че в сандъчетата имало тротил ".
Докато управляващите готвят смъртоносно дело против десетки комунисти, самата комунистическа партия провежда против своите хора успореден развой – честен. Това става в самия затвор, до момента в който един от водачите на партията - Трайчо Костов - управлява останалите.
Арестуваните Антон Иванов, Никола Вапцаров, Петър Богданов, Атанас Романов, Георги Минчев - дават и писмени пояснения пред Централен комитет на комунистическата партия за това по какъв начин са се озовали зад решетките и по какъв начин се държат там, кого предават.
Сведенията им напущат пандиза посредством юрист. В „ Оловна тишина “ за първи път се разгласяват тези пояснения.
Книгата споделя и за самата ера, без която разбирането на този разстрел е невероятно – за Втората международна, за съюза на България с нацистка Германия, за изтезанията в Дирекцията на полицията, за Москва и Коминтерна, които изпращат в България свои сътрудници, възнамеряват атентати, преврати и завладяване на страната.
Разказът се движи по мемоари на участници в събитията и откритите архивни материали. Нищо чудно, че работата по книгата лишава 9 години. Някъде в тях авторката попада на непубликувани документи, провежда експертиза на почерка на Вапцаров, с цел да се увери, че текстът е негов, намира експерти по криптография, които да разчетат шифрирани бележки на поета.
И около целия порив да опише делото минута по минута открива оригинала на още едно стихотворение на Вапцаров, писано в пандиза. Досега се смяташе, че са две – „ Предсмъртно “ и „ Прощално “, само че преди тях, по време на разпит, е написано още и „ Хроника “.
За авторката Предишната книга на Ивайла Александрова е за трагичната орис на Райко Алексиев - (2008), която завоюва премиите „ Елиас Канети “ и „ Хеликон “, както и премията на Съюза на публицистите. Тя също е работена 9 години.
Предшественик на сегашната ѝ книга за Вапцаров е документален филм по неин сюжет - (2013) на режисьора Костадин Бонев. Филмът завоюва „ Златен ритон “.
Ивайла Александрова е приключила публицистика и кинокритика в София. След дълги години пред микрофона на БНР, в този момент към този момент прави единствено исторически следствия на свободна процедура.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ