Защо пристрастяването е разстройство на обществото
„ Всичко, което си мислите, че знаете за пристрастяването е неверно “, споделя журналистът Йохан Хари в своя диалог TED.
Пристрастяването се приема като разстройство и тези, които са диагностицирани с него, са определяни като „ хора с проблем “.Причините за другите зависимости обаче са доста и сложни.
Защо се пристрастяваме към кофеина
Две огромни проучвания, наблюдаващи зависимостта на мишките и хората към хероина, ни дават един значим урок – пристрастяването е един от резултатите на рецесията в човешките връзки.
Във видеото горе разберете кои са най-често срещаните зависимости
Пристрастяването е разстройство на обществото,
не на личността, счита журналистът Йохан Хари. Той прекарва три години в проучване на пристрастяването и диалози с специалисти.
Хари доближава до извода, че противоположното на пристрастяване не е трезвеност, а съгласуваност. През 2015 година на интернационалния формат TED, Хари отбелязва най-важните заключения от проучването си.
Woop! My TED talk - Everything You Think You Know About Addiction Is Wrong' - has had 5million views https://t.co/mo0x0OWBUU Based on m'book
— Johann Hari (@johannhari101) 4 юни 2016 година
Според Хари не освобождението на допамин при приема на разнообразни субстанции кара хората да се пристрастяват към тях, а обстоятелството, че те запълват дупката от неналичието на здравословна връзка с други хора.
Проучване от края на 70-те години поддържа това изказване
Плъхове са сложени в празни кафези с два източника на вода. Единият съдържа чиста питейна вода, а другият – вода с хероин. Плъховете бързо се пристрастяват към водата с хероина, стартират да предозират и измират.
Програмата на Централно разузнавателно управление на САЩ за надзор на човешкото схващане
Канадският психолог Брус Александър обаче открива пропуск в проучването – клетките били прекомерно дребни, а плъховете били поставяни вътре постоянно сами без опция да вършат каквото и да е друго. Скуката и самотата действително ги подтикват към опиатите.
Александър пресъздава проучването, само че в „ парк за плъхове “ –
клетка към 200 пъти по-голяма от тези, употребявани в първото проучване, в която още веднъж слага чист източник на вода и подобен с хероин.
В клетката са поставени още колела за хамстери, цветни топчици за игра, доста храна и общо 20 плъха. При това проучване освен, че плъховете съвсем не пият от водата с хероина, никой от тях не се пристрастява към нея и никой не предозира.
След като на мишките са дадени другари, с които могат да се социализират и да играят, те губят потребността от опиати.
Всичко е част от рецесия в контактите с другите
Това, че при плъховете нещата стоят по този метод, не значи автоматизирано, че и при хората е по този начин.
Точно по тази причина в речта си за TED Хари отбелязва, че подобен и даже по-голям опит несъзнателно е сбъднат и върху хората – Виетнамската война.
Хероинът - "Лекарството на Бог " или "тихата взаимозависимост "
По време на Виетнамската война 20 % от американските военни са пристрастени към хероина. Обществото в Съединени американски щати даже било обезпокоеното, че при завръщането им от войната, страната ще бъде ударена от вълна от наркозависими.
Когато войната завършва и бойците се завръщат вкъщи, те не са изпратени в клиники. Всъщност 95 % от употребявалите хероин внезапно стопират да го вършат незабавно щом се прибират при фамилиите си.
Според Хари да се избавиш от ужаса на военния фронт и да се завърнеш в топлата фамилна среда е еднакво на това да преместиш един плъх от дребна изолирана клетка в парк за хамстери.
Хората се усещат щастливи, когато са свързани с други хора
Когато обаче връзката липсва, ние се усещаме изолирани, депресирани, сломени от живота. В такива случаи е по-вероятно човек да посегне към цигари, алкохол и опиати и да се свърже с тях.
Когато хората не знаеха, че цигарите са нездравословни и децата пушеха наедно с възрастните
Пристрастяването може да бъде и към гледане на порно, хазарта> и даже нервно ровичкане в телефона, в опит да се откри някаква връзка, някакъв смисъл в всекидневието.
Няколко заболявания, които в миналото са разбирани и третирани неверно
Пристрастяването е просто един от резултатите на рецесията в човешките връзки в актуалното общество и когато човек посегне към нещо пристрастяващо, той става още по-отхвърлен от обществото, попадайки в един затворен кръг, от който мъчно се излиза.
За още вести и забавни материали харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
Пристрастяването се приема като разстройство и тези, които са диагностицирани с него, са определяни като „ хора с проблем “.Причините за другите зависимости обаче са доста и сложни.
Защо се пристрастяваме към кофеина
Две огромни проучвания, наблюдаващи зависимостта на мишките и хората към хероина, ни дават един значим урок – пристрастяването е един от резултатите на рецесията в човешките връзки.
Във видеото горе разберете кои са най-често срещаните зависимости
Пристрастяването е разстройство на обществото,
не на личността, счита журналистът Йохан Хари. Той прекарва три години в проучване на пристрастяването и диалози с специалисти.
Хари доближава до извода, че противоположното на пристрастяване не е трезвеност, а съгласуваност. През 2015 година на интернационалния формат TED, Хари отбелязва най-важните заключения от проучването си.
Woop! My TED talk - Everything You Think You Know About Addiction Is Wrong' - has had 5million views https://t.co/mo0x0OWBUU Based on m'book
— Johann Hari (@johannhari101) 4 юни 2016 година
Според Хари не освобождението на допамин при приема на разнообразни субстанции кара хората да се пристрастяват към тях, а обстоятелството, че те запълват дупката от неналичието на здравословна връзка с други хора.
Проучване от края на 70-те години поддържа това изказване
Плъхове са сложени в празни кафези с два източника на вода. Единият съдържа чиста питейна вода, а другият – вода с хероин. Плъховете бързо се пристрастяват към водата с хероина, стартират да предозират и измират.
Програмата на Централно разузнавателно управление на САЩ за надзор на човешкото схващане
Канадският психолог Брус Александър обаче открива пропуск в проучването – клетките били прекомерно дребни, а плъховете били поставяни вътре постоянно сами без опция да вършат каквото и да е друго. Скуката и самотата действително ги подтикват към опиатите.
Александър пресъздава проучването, само че в „ парк за плъхове “ –
клетка към 200 пъти по-голяма от тези, употребявани в първото проучване, в която още веднъж слага чист източник на вода и подобен с хероин.
В клетката са поставени още колела за хамстери, цветни топчици за игра, доста храна и общо 20 плъха. При това проучване освен, че плъховете съвсем не пият от водата с хероина, никой от тях не се пристрастява към нея и никой не предозира.
След като на мишките са дадени другари, с които могат да се социализират и да играят, те губят потребността от опиати.
Всичко е част от рецесия в контактите с другите
Това, че при плъховете нещата стоят по този метод, не значи автоматизирано, че и при хората е по този начин.
Точно по тази причина в речта си за TED Хари отбелязва, че подобен и даже по-голям опит несъзнателно е сбъднат и върху хората – Виетнамската война.
Хероинът - "Лекарството на Бог " или "тихата взаимозависимост "
По време на Виетнамската война 20 % от американските военни са пристрастени към хероина. Обществото в Съединени американски щати даже било обезпокоеното, че при завръщането им от войната, страната ще бъде ударена от вълна от наркозависими.
Когато войната завършва и бойците се завръщат вкъщи, те не са изпратени в клиники. Всъщност 95 % от употребявалите хероин внезапно стопират да го вършат незабавно щом се прибират при фамилиите си.
Според Хари да се избавиш от ужаса на военния фронт и да се завърнеш в топлата фамилна среда е еднакво на това да преместиш един плъх от дребна изолирана клетка в парк за хамстери.
Хората се усещат щастливи, когато са свързани с други хора
Когато обаче връзката липсва, ние се усещаме изолирани, депресирани, сломени от живота. В такива случаи е по-вероятно човек да посегне към цигари, алкохол и опиати и да се свърже с тях.
Когато хората не знаеха, че цигарите са нездравословни и децата пушеха наедно с възрастните
Пристрастяването може да бъде и към гледане на порно, хазарта> и даже нервно ровичкане в телефона, в опит да се откри някаква връзка, някакъв смисъл в всекидневието.
Няколко заболявания, които в миналото са разбирани и третирани неверно
Пристрастяването е просто един от резултатите на рецесията в човешките връзки в актуалното общество и когато човек посегне към нещо пристрастяващо, той става още по-отхвърлен от обществото, попадайки в един затворен кръг, от който мъчно се излиза.
За още вести и забавни материали харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ