Луната е била открадната
Всичко, което си мислехме, че знаем за произхода на Луната, може да е неверно, демонстрират нови проучвания.
Откакто първите хора стъпиха на Луната, учените считат, че нашият самотен спътник се е образувал вследствие на нечовечен конфликт сред Земята и друга скалиста планета.
Въпреки това, съгласно нова публикация в The Planetary Science Journal, луната в действителност може да е била открадната, изтръгната от орбитата на друго небесно тяло по време на близка среща.
Moon, Jupiter and Saturn
— MOON (@Moon4pics)
Теорията за конфликта, известна още като " Хипотезата за гигантския удар ", допуска, че луната е основана от парчета от солиден конфликт сред ранната Земя и протопланета с размерите на Марс, постоянно наричана Тея.
Смята се, че това влияние е било толкоз пламенно, че е изпарило елементи както от Земята, по този начин и от Тея, изхвърляйки големи количества материал в космоса, който под силата на гравитацията в последна сметка се е слял в Луната.
Тази доктрина е създадена след задачите на Аполо, с цел да регистрира няколко основни наблюдения за състава на Луната.
Например, анализът на лунната канара разкри, че тя е богата на калций и базалтова, сходна на тази на обемния състав на мантията на Земята — и двете имат сходни изотопни пръстови отпечатъци. Освен това орбитата на Луната има сходна ориентировка на оста на въртене на Земята.
На конференцията Кона в Хавай през 1984 година планетарни учени от целия свят се съгласиха, че Луната евентуално се е появила в резултат на конфликт преди към 4,5 милиарда години.
" Конференцията Кона дефинира теорията в продължение на 40 години ", сподели в изказване съавторът на проучването Дарън Уилямс, професор по астрономия и астрофизика в Penn State Behrend.
Сега обаче откриватели от Пен Стейт допускат, че вместо това луната може да е била уловена по време на близко прехвръкване около различен каменист обект в ранната Слънчева система, плъзгайки луната от орбитата й към другото тяло в нещо, известно като " хващане на двоичен-обмен ".
Това е по този начин, тъй като луната наподобява обикаля на друго място от това, където би трябвало, в случай че се беше образувала от парчета след конфликт, защото се чака това да се слее над екватора на планетата.
Full Moon with Saturn.
— MOON LOVER (@M1ONLOVER)
" Луната е повече в сходство със слънцето, в сравнение с със земния екватор ", сподели Уилямс.
В публикацията откривателите разказват по какъв начин са анализирали измененията в размера и формата на орбитата на Луната с течение на времето и са открили, че тя в действителност може да е била уловена от друга орбита.
Смята се, че в началото луната е имала елиптична орбита , която постепенно става по-кръгла и когато се доближава до Земята. С течение на времето луната стартира да се отдалечава от нашата планета до дистанцията, където обикаля през днешния ден.
Луната към момента се отдалечава от нас последователно, със скорост към 3.8 cм всяка година.
" Луната в този момент е толкоз надалеч, че и Слънцето, и Земята се състезават за нейното внимание ", сподели Уилямс. — " И двете я дърпат ".
Вижда се, че този тип хващане на Луната се е случило другаде, като се подозира, че луната на Нептун Тритон е била сграбчена в орбита от двойна астероидна система, ситуирана в пояса на Кайпер на ръба на нашата слънчева система.
Въпреки че това не потвърждава изцяло, че луната е била уловена, а не формирана от конфликт, откривателите са разчувствани от вероятността за различно пояснение.
" Никой не знае по какъв начин се е образувала луната ", сподели той. " През последните четири десетилетия имахме една опция по какъв начин се е стигнало до там. Сега, имаме две. Това отваря съкровищница от нови въпроси и благоприятни условия за по-нататъшно изследване. "
Откакто първите хора стъпиха на Луната, учените считат, че нашият самотен спътник се е образувал вследствие на нечовечен конфликт сред Земята и друга скалиста планета.
Въпреки това, съгласно нова публикация в The Planetary Science Journal, луната в действителност може да е била открадната, изтръгната от орбитата на друго небесно тяло по време на близка среща.
Moon, Jupiter and Saturn
— MOON (@Moon4pics)
Теорията за конфликта, известна още като " Хипотезата за гигантския удар ", допуска, че луната е основана от парчета от солиден конфликт сред ранната Земя и протопланета с размерите на Марс, постоянно наричана Тея.
Смята се, че това влияние е било толкоз пламенно, че е изпарило елементи както от Земята, по този начин и от Тея, изхвърляйки големи количества материал в космоса, който под силата на гравитацията в последна сметка се е слял в Луната.
Тази доктрина е създадена след задачите на Аполо, с цел да регистрира няколко основни наблюдения за състава на Луната.
Например, анализът на лунната канара разкри, че тя е богата на калций и базалтова, сходна на тази на обемния състав на мантията на Земята — и двете имат сходни изотопни пръстови отпечатъци. Освен това орбитата на Луната има сходна ориентировка на оста на въртене на Земята.
На конференцията Кона в Хавай през 1984 година планетарни учени от целия свят се съгласиха, че Луната евентуално се е появила в резултат на конфликт преди към 4,5 милиарда години.
" Конференцията Кона дефинира теорията в продължение на 40 години ", сподели в изказване съавторът на проучването Дарън Уилямс, професор по астрономия и астрофизика в Penn State Behrend.
Сега обаче откриватели от Пен Стейт допускат, че вместо това луната може да е била уловена по време на близко прехвръкване около различен каменист обект в ранната Слънчева система, плъзгайки луната от орбитата й към другото тяло в нещо, известно като " хващане на двоичен-обмен ".
Това е по този начин, тъй като луната наподобява обикаля на друго място от това, където би трябвало, в случай че се беше образувала от парчета след конфликт, защото се чака това да се слее над екватора на планетата.
Full Moon with Saturn.
— MOON LOVER (@M1ONLOVER)
" Луната е повече в сходство със слънцето, в сравнение с със земния екватор ", сподели Уилямс.
В публикацията откривателите разказват по какъв начин са анализирали измененията в размера и формата на орбитата на Луната с течение на времето и са открили, че тя в действителност може да е била уловена от друга орбита.
Смята се, че в началото луната е имала елиптична орбита , която постепенно става по-кръгла и когато се доближава до Земята. С течение на времето луната стартира да се отдалечава от нашата планета до дистанцията, където обикаля през днешния ден.
Луната към момента се отдалечава от нас последователно, със скорост към 3.8 cм всяка година.
" Луната в този момент е толкоз надалеч, че и Слънцето, и Земята се състезават за нейното внимание ", сподели Уилямс. — " И двете я дърпат ".
Вижда се, че този тип хващане на Луната се е случило другаде, като се подозира, че луната на Нептун Тритон е била сграбчена в орбита от двойна астероидна система, ситуирана в пояса на Кайпер на ръба на нашата слънчева система.
Въпреки че това не потвърждава изцяло, че луната е била уловена, а не формирана от конфликт, откривателите са разчувствани от вероятността за различно пояснение.
" Никой не знае по какъв начин се е образувала луната ", сподели той. " През последните четири десетилетия имахме една опция по какъв начин се е стигнало до там. Сега, имаме две. Това отваря съкровищница от нови въпроси и благоприятни условия за по-нататъшно изследване. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ