Понякога трябва да благодарим и да се разделим
Всичко, което ни се случва, има своето предопределение. Има за цел да ни научи на нещо, да ни обогати, да ни промени, да ни даде даже когато си мислим, че ни взима.
Ако одобряваме с яд събитията в живота си, привличаме негативна сила и пречим сами на себе си да се развиваме и да израстваме.
Ако одобряваме с признателност уроците на живота, то ние ставаме по-силни, по-зрели и по-опитни.
Зрелостта идва тогава, когато вземем своите поучения и създадем крачка напред макар трудностите.
Разделите са част от тези уроци. Между другари, сред сътрудници, сред сътрудници. Трябва да се освободим от засегнатост, оскърбление, отчаяние, страдание и да прегърнем новите благоприятни условия.
Трябва да сме признателни за всяка една среща, за всяка връзка и всеки човек, който е бил част от живота ни – въпреки и за малко.
Понякога просто би трябвало да благодарим и да се разделим. Раздялата от своя страна може да бъде краткотрайна или непрекъсната. Временната разлъка ни подтиква за смяна и вдъхва нов живот на връзките, тъй като непрекъснатото другарство води до чувство за еднообразие. Постоянната разлъка е за положително, тъй като ни икономисва време в непотребни опити да заздравим нещо, което е окончателно изгубено.
