Времето на живота изтича: Как и кога ще настъпи краят на Земята
Всичко хубаво, споделят, има своя край. Всъщност, колкото и да не ни се мисли за това, рано или късно всичко на Земята ще завърши. Но по кое време ще се случи това? Вярвате или не, има някои изненадващо съответни дати по въпроса, написа.
Прочетете още
Кога Земята ще стане необитаема?
Както евентуално знаете, хората безусловно трансформират планетата в огнено злополучие, белязано от непрекъснати климатични произшествия. А както може би не знаете, въвличаме и всичко останало със себе си.
„ Не единствено броят на типовете понижава, “ споделя Франсоа Кек, постдокторант в изследователската група на Алтермат и водещ създател на огромно обобщаващо проучване, което мери степента и въздействието на човешката активност върху природата.
„ Човешкият напън трансформира и състава на видовите общности. “
Картината е тревожна на няколко равнища: типовете изчезват, биоразнообразието се губи, екологичните ниши остават незаети. Дори без спомагателна човешка интервенция, към този момент сме стигнали до миг, в който животни – в това число и хора – умират от рискови горещини и липса на запаси, да не приказваме за все по-честите и непредсказуеми климатични бедствия, които към този момент ни заобикалят отвред.
Но дано бъдем оптимисти. Да си представим, че живеем в магическа различна галактика, в която държавните управления по света виждат надвисналата злополука и в действителност подхващат дейности, с цел да я предотвратят и спасят всички ни.
Е, скърбя, само че отново се движим към оня пъклен свят – просто ще отнеме доста повече време, с цел да стигнем до него.
„ Перспективата за далечното бъдеще наподобява доста мрачна “, споделя Александър Фарнсуърт, старши теоретичен помощник в Института за околна среда „ Кабът “ към Университета в Бристол, през 2023 година Като водещ създател на проучване, употребяващо суперкомпютри за моделиране на световния климат през идващите 250 милиона години, Фарнсуърт и екипът му обрисуват облик на Земя, съвсем необитаема за бозайници.
В края на тази четвърт милиардна ера, „ равнището на въглероден диоксид може да е двойно по-високо от настоящето “, изяснява той.
„ Очаква се Слънцето да излъчва с към 2,5% повече радиация, а суперконтинентът ще се намира основно в горещите, влажни тропици – огромна част от планетата може да се сблъска с температури сред 40 и 70°C. “
Този свят ще бъде неузнаваем – доминиран от един-единствен суперконтинент, атмосферата ще съдържа с към 50% повече CO₂, а Слънцето ще е по-горещо и по-ярко от през днешния ден.
„ Повсеместни температури сред 40 и 50°C, а в някои дни и още по-екстремни стойности, съчетани с висока мокрота, в последна сметка ще подпечатат ориста ни, “ добавя Фарнсуърт.
Кога Земята ще остане без О2?
Картината е мрачна за нас, само че не наложително за всяка форма на живот. Все отново, животът оцелява даже в пустинята Атакама – за какво тогава малко повече слънчева радиация и непрекъснати температури вид „ сауна “ да унищожат всичко изцяло?
Не – в случай че желаеме по-драматичен сюжет за края, би трябвало да разтеглим вероятността си. Не просто да създадем живота сложен, а неосъществим. Да премахнем кислорода.
„ В продължение на доста години продължителността на живота на биосферата на Земята се разисква въз основата на научни знания за последователното увеличаване на яркостта на Слънцето и световния геохимичен въглеродно-силикатен цикъл, “ изяснява Казуми Озаки, доцент в Университета Тохо, в изказване от 2021 година
Но тази полемика пропуща нещо значимо, прибавя той.
„ Едно от следствията на тази теоретична рамка е непрекъснатият спад на атмосферния CO₂ и световно стопляне в геоложки мащаб, “ продължава Озаки.
„ Смята се, че биосферата на Земята ще изчезне през идващите към 2 милиарда години, заради комбинацията от прегряване и дефицит на CO₂, нужен за фотосинтезата. “
Ако това звучи като прекомерно отдалечено в бъдещето и не изключително притеснително – помислете отново: Озаки и неговият съавтор Кристофър Райнхард, доцент в Технологичния институт на Джорджия, пресмятат, че времето, през което Земята ще разполага с богата на О2 атмосфера, евентуално е доста по-кратко. Използвайки компютърни модели за стохастично прогнозиране на климатични и биогеохимични процеси, двамата учени заключават, че Земята ще загуби кислорода си още след към 1 милиард години.
За страдание, в действителност няма какво да създадем по въпроса.
„ Бъдещата загуба на О2 е неизбежно разследване от възходящия безоблачен поток “, пишат откривателите в изследване, оповестено в Nature, до момента в който „ точното ѝ време зависи от обмяната на редуцираща мощ сред мантията и системата океан-атмосфера-кора “.
Просто казано, с остаряването си Слънцето ще става по-ярко, което ще докара до разпад на въглеродния диоксид в атмосферата. Може би това звучи добре за хората, които страдат от парниковия резултат – само че за растенията това е рецепта за всеобщ апетит.
А без растения, които фотосинтезират, просто няма кой да създава О2.
„ Прогнозираният спад на кислорода е извънредно сериозен – приказваме за към милион пъти по-малко О2, в сравнение с има през днешния ден “, споделя Кристофър Райнхард пред New Scientist.
Резултатът: свят, сходен на оня отпреди към 2,5 милиарда години – преди така наречен „ Голямо кислородно събитие “, което започва живота, какъвто го познаваме.
Атмосферата ще бъде „ характеризирана от високи равнища на метан, ниски равнища на CO₂ и липса на озонов пласт “, добавя Казуми Озаки.
Това ще се случи доста бързо – в границите на към 10 000 години – и ще бъде опустошително.
„ Биосферата няма да може да се приспособява към толкоз фрапантна смяна в околната среда “, декларира Озаки пред New Scientist.
А най-лошото? Това в действителност е оптимистичният сюжет.
„ Някои модели предсказват, че растенията от вида C3 ще спрат да бъдат жизнеспособни на повърхността на Земята още след към 500 милиона години, “ пишат създателите.
„ Ако това се окаже правилно, това би сложило физическо ограничаване върху способността на фотосинтетичната биосфера да поддържа високи равнища на О2, създавайки главен спор сред дълготрайната еволюция на звездата, геоложкия въглероден цикъл и вътрешната дълготрайност на кислородната атмосфера “. “
Краят на целия живот на Земята?
Два милиарда години, и целият живот ще е липсващ, нали?
Може би не. Не инцидентно „ Голямото кислородно събитие “ е известно и като „ Кислородния холокост “ – покачването на равнищата на О2 е било отлично за развиването на комплициран живот, само че извънредно за организмите, които са съществували преди този момент.
А тогава е имало живот: микроскопични анаеробни организми, които оцелявали, употребявайки ретинол, с цел да извличат сила от зелената част на спектъра на светлината. Те няма да нарисуват Мона Лиза, нито ще композират симфонии, само че отново ще бъдат живот – и след огромното обезкислородяване, „ доста от анаеробните и примитивни бактерии, които в този момент се крият в сянка, още веднъж ще поемат контрола “, споделя Райнхард.
Абсолютният завършек на живота на Земята евентуално ще настъпи, когато Слънцето избухне и се трансформира в червен колос, поглъщайки най-близките планети – в това число и нас.
Технически Земята тогава ще бъде единствено на 42 „ слънчеви години “, само че в човешка вероятност това се чака да се случи след към 5 до 7 милиарда години.
Дотогава?
Както споделя един популярен математик: „ Животът… намира метод. “
Прочетете още
Кога Земята ще стане необитаема?
Както евентуално знаете, хората безусловно трансформират планетата в огнено злополучие, белязано от непрекъснати климатични произшествия. А както може би не знаете, въвличаме и всичко останало със себе си.
„ Не единствено броят на типовете понижава, “ споделя Франсоа Кек, постдокторант в изследователската група на Алтермат и водещ създател на огромно обобщаващо проучване, което мери степента и въздействието на човешката активност върху природата.
„ Човешкият напън трансформира и състава на видовите общности. “
Картината е тревожна на няколко равнища: типовете изчезват, биоразнообразието се губи, екологичните ниши остават незаети. Дори без спомагателна човешка интервенция, към този момент сме стигнали до миг, в който животни – в това число и хора – умират от рискови горещини и липса на запаси, да не приказваме за все по-честите и непредсказуеми климатични бедствия, които към този момент ни заобикалят отвред.
Но дано бъдем оптимисти. Да си представим, че живеем в магическа различна галактика, в която държавните управления по света виждат надвисналата злополука и в действителност подхващат дейности, с цел да я предотвратят и спасят всички ни.
Е, скърбя, само че отново се движим към оня пъклен свят – просто ще отнеме доста повече време, с цел да стигнем до него.
„ Перспективата за далечното бъдеще наподобява доста мрачна “, споделя Александър Фарнсуърт, старши теоретичен помощник в Института за околна среда „ Кабът “ към Университета в Бристол, през 2023 година Като водещ създател на проучване, употребяващо суперкомпютри за моделиране на световния климат през идващите 250 милиона години, Фарнсуърт и екипът му обрисуват облик на Земя, съвсем необитаема за бозайници.
В края на тази четвърт милиардна ера, „ равнището на въглероден диоксид може да е двойно по-високо от настоящето “, изяснява той.
„ Очаква се Слънцето да излъчва с към 2,5% повече радиация, а суперконтинентът ще се намира основно в горещите, влажни тропици – огромна част от планетата може да се сблъска с температури сред 40 и 70°C. “
Този свят ще бъде неузнаваем – доминиран от един-единствен суперконтинент, атмосферата ще съдържа с към 50% повече CO₂, а Слънцето ще е по-горещо и по-ярко от през днешния ден.
„ Повсеместни температури сред 40 и 50°C, а в някои дни и още по-екстремни стойности, съчетани с висока мокрота, в последна сметка ще подпечатат ориста ни, “ добавя Фарнсуърт.
Кога Земята ще остане без О2?
Картината е мрачна за нас, само че не наложително за всяка форма на живот. Все отново, животът оцелява даже в пустинята Атакама – за какво тогава малко повече слънчева радиация и непрекъснати температури вид „ сауна “ да унищожат всичко изцяло?
Не – в случай че желаеме по-драматичен сюжет за края, би трябвало да разтеглим вероятността си. Не просто да създадем живота сложен, а неосъществим. Да премахнем кислорода.
„ В продължение на доста години продължителността на живота на биосферата на Земята се разисква въз основата на научни знания за последователното увеличаване на яркостта на Слънцето и световния геохимичен въглеродно-силикатен цикъл, “ изяснява Казуми Озаки, доцент в Университета Тохо, в изказване от 2021 година
Но тази полемика пропуща нещо значимо, прибавя той.
„ Едно от следствията на тази теоретична рамка е непрекъснатият спад на атмосферния CO₂ и световно стопляне в геоложки мащаб, “ продължава Озаки.
„ Смята се, че биосферата на Земята ще изчезне през идващите към 2 милиарда години, заради комбинацията от прегряване и дефицит на CO₂, нужен за фотосинтезата. “
Ако това звучи като прекомерно отдалечено в бъдещето и не изключително притеснително – помислете отново: Озаки и неговият съавтор Кристофър Райнхард, доцент в Технологичния институт на Джорджия, пресмятат, че времето, през което Земята ще разполага с богата на О2 атмосфера, евентуално е доста по-кратко. Използвайки компютърни модели за стохастично прогнозиране на климатични и биогеохимични процеси, двамата учени заключават, че Земята ще загуби кислорода си още след към 1 милиард години.
За страдание, в действителност няма какво да създадем по въпроса.
„ Бъдещата загуба на О2 е неизбежно разследване от възходящия безоблачен поток “, пишат откривателите в изследване, оповестено в Nature, до момента в който „ точното ѝ време зависи от обмяната на редуцираща мощ сред мантията и системата океан-атмосфера-кора “.
Просто казано, с остаряването си Слънцето ще става по-ярко, което ще докара до разпад на въглеродния диоксид в атмосферата. Може би това звучи добре за хората, които страдат от парниковия резултат – само че за растенията това е рецепта за всеобщ апетит.
А без растения, които фотосинтезират, просто няма кой да създава О2.
„ Прогнозираният спад на кислорода е извънредно сериозен – приказваме за към милион пъти по-малко О2, в сравнение с има през днешния ден “, споделя Кристофър Райнхард пред New Scientist.
Резултатът: свят, сходен на оня отпреди към 2,5 милиарда години – преди така наречен „ Голямо кислородно събитие “, което започва живота, какъвто го познаваме.
Атмосферата ще бъде „ характеризирана от високи равнища на метан, ниски равнища на CO₂ и липса на озонов пласт “, добавя Казуми Озаки.
Това ще се случи доста бързо – в границите на към 10 000 години – и ще бъде опустошително.
„ Биосферата няма да може да се приспособява към толкоз фрапантна смяна в околната среда “, декларира Озаки пред New Scientist.
А най-лошото? Това в действителност е оптимистичният сюжет.
„ Някои модели предсказват, че растенията от вида C3 ще спрат да бъдат жизнеспособни на повърхността на Земята още след към 500 милиона години, “ пишат създателите.
„ Ако това се окаже правилно, това би сложило физическо ограничаване върху способността на фотосинтетичната биосфера да поддържа високи равнища на О2, създавайки главен спор сред дълготрайната еволюция на звездата, геоложкия въглероден цикъл и вътрешната дълготрайност на кислородната атмосфера “. “
Краят на целия живот на Земята?
Два милиарда години, и целият живот ще е липсващ, нали?
Може би не. Не инцидентно „ Голямото кислородно събитие “ е известно и като „ Кислородния холокост “ – покачването на равнищата на О2 е било отлично за развиването на комплициран живот, само че извънредно за организмите, които са съществували преди този момент.
А тогава е имало живот: микроскопични анаеробни организми, които оцелявали, употребявайки ретинол, с цел да извличат сила от зелената част на спектъра на светлината. Те няма да нарисуват Мона Лиза, нито ще композират симфонии, само че отново ще бъдат живот – и след огромното обезкислородяване, „ доста от анаеробните и примитивни бактерии, които в този момент се крият в сянка, още веднъж ще поемат контрола “, споделя Райнхард.
Абсолютният завършек на живота на Земята евентуално ще настъпи, когато Слънцето избухне и се трансформира в червен колос, поглъщайки най-близките планети – в това число и нас.
Технически Земята тогава ще бъде единствено на 42 „ слънчеви години “, само че в човешка вероятност това се чака да се случи след към 5 до 7 милиарда години.
Дотогава?
Както споделя един популярен математик: „ Животът… намира метод. “
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ