Икономисти: Кризата още не е показала лицето си
" Всичко е предотвратимо с деяние. След изборите - бюджетна консолидация, здрави обществени финанси. Не знаем какво ще стане с войната в Иран - дали ще завърши до седмица - 2 - 3, или спорът ще се задълбочи. Това е огромното незнайно пред всички ".
Това разяснява пред БНР икономистът от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.
За рецесията с горивата, резултатите от нея и предприеманите ограничения в тази посока той акцентира, че неизбежно ще има загуби :
" Единственият въпрос е до каква степен тя може да бъде леко забавена, дали може да бъде разпределена по друг метод. Но няма политика, която да предотвратява понасянето на тази цена . Трябва да стартираме от там - всички упования и полемики по какъв начин да няма икономическа вреда, по какъв начин да няма загуба, са на неверна основа. Това, което прави държавното управление, е да прави деликатни, внимателни ограничения ".
По думите му мярката за 20-те евро е по-скоро обществена мярка. " Тя бюджетно няма изключително огромна цена - малко над 20 милиона евро за първия месец, което не е нещо, което на макрониво би имало значение за бюджета ", изясни Богданов в изявление за предаването " Неделя 150 ".
Той изрече мнение обаче, че можеше да се изчака малко по отношение на ограниченията за бизнеса :
" Ние сега не сме в същинска дълбока икономическа рецесия, само че по този начин или другояче те към този момент наподобяват краткотрайни. Това е другият огромен риск, който към момента съществува - той е политически. В рецесия се вършат неща, които в естествени времена са неприемливи ".
Рано е да се приказва за злополука, която да провокира някакви изключителни големи ограничения , счита икономистът. Според него рискът е - в случай че военният спор се задълбочи, да се стигне до доста по-високи цени на петрола :
" Истинската рецесия ще пристигна при цени от 150 - 200 $ на барел нефт. За тогава би трябвало да има някакви оръжия в арсенала , някакви ограничения за тогава. Сега още сме в един по-начален стадий, нямаме пълномащабна рецесия. Да, имаме повишаване с към 20% на горивата, само че въпреки всичко това е нещо, което се е случвало и в предишното, не е невиждано, и по-скоро икономическите играчи би трябвало да се приспособяват към малко по-високи цени на горивата ".
По думите на финансовия публицист Стефан Антонов сегашната обстановка има капацитета да бъде третата огромна рецесия, пред която България се изправя този век . Според него обаче през днешния ден България в релативно изражение е допустимо най-слабо готова за една рецесия :
" Днес фискалните запаси, които са буфер да посрещнем някакво напрежение и обезпечават фискално пространство за маневриране, са единствено 6% от брутния вътрешен артикул и то като включим тези пари, които си имат строго предопределение - нуклеарни фондове или пък Сребърен фонд. Т.е. България влиза в тази обстановка, която в действителност може да аргументи рецесия, в доста неприятна форма. Второ - рецесията още не е посочила лицето си . И в случай че рецесията не е посочила лицето си, тогава къде бърза нашето държавно управление да прави антикризисни ограничения? Ние нямаме пари, а към този момент приказваме за рецесия и дори обещаваме някакви ограничения, т.е. тук се подхожда по един извънредно неопитен метод, бих споделил аматьорски метод, т.е. чисто популистки и паникьорски ".
Той подсети, че ресурсът на страната е стеснен . " Ясно е, че всички ще понесем рецесията, само че би трябвало да се намерения за това браншовете, които са най-ударени, по какъв начин да бъдат съхранени. Т.е. не може да се вършат ограничения, които да са за цялото общество. Мерките би трябвало да бъдат ориентирани към тези браншове, които са основни и са най-силно ударени ", счита журналистът.
" Трябва да си мисли и би трябвало да се работи. Не може да постоянно да се обръщаме към най-простото решение, тъй като доста постоянно то не е решение - приказвам за бюджета ", акцентира още Стефан Антонов.
Това разяснява пред БНР икономистът от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.
За рецесията с горивата, резултатите от нея и предприеманите ограничения в тази посока той акцентира, че неизбежно ще има загуби :
" Единственият въпрос е до каква степен тя може да бъде леко забавена, дали може да бъде разпределена по друг метод. Но няма политика, която да предотвратява понасянето на тази цена . Трябва да стартираме от там - всички упования и полемики по какъв начин да няма икономическа вреда, по какъв начин да няма загуба, са на неверна основа. Това, което прави държавното управление, е да прави деликатни, внимателни ограничения ".
По думите му мярката за 20-те евро е по-скоро обществена мярка. " Тя бюджетно няма изключително огромна цена - малко над 20 милиона евро за първия месец, което не е нещо, което на макрониво би имало значение за бюджета ", изясни Богданов в изявление за предаването " Неделя 150 ".
Той изрече мнение обаче, че можеше да се изчака малко по отношение на ограниченията за бизнеса :
" Ние сега не сме в същинска дълбока икономическа рецесия, само че по този начин или другояче те към този момент наподобяват краткотрайни. Това е другият огромен риск, който към момента съществува - той е политически. В рецесия се вършат неща, които в естествени времена са неприемливи ".
Рано е да се приказва за злополука, която да провокира някакви изключителни големи ограничения , счита икономистът. Според него рискът е - в случай че военният спор се задълбочи, да се стигне до доста по-високи цени на петрола :
" Истинската рецесия ще пристигна при цени от 150 - 200 $ на барел нефт. За тогава би трябвало да има някакви оръжия в арсенала , някакви ограничения за тогава. Сега още сме в един по-начален стадий, нямаме пълномащабна рецесия. Да, имаме повишаване с към 20% на горивата, само че въпреки всичко това е нещо, което се е случвало и в предишното, не е невиждано, и по-скоро икономическите играчи би трябвало да се приспособяват към малко по-високи цени на горивата ".
По думите на финансовия публицист Стефан Антонов сегашната обстановка има капацитета да бъде третата огромна рецесия, пред която България се изправя този век . Според него обаче през днешния ден България в релативно изражение е допустимо най-слабо готова за една рецесия :
" Днес фискалните запаси, които са буфер да посрещнем някакво напрежение и обезпечават фискално пространство за маневриране, са единствено 6% от брутния вътрешен артикул и то като включим тези пари, които си имат строго предопределение - нуклеарни фондове или пък Сребърен фонд. Т.е. България влиза в тази обстановка, която в действителност може да аргументи рецесия, в доста неприятна форма. Второ - рецесията още не е посочила лицето си . И в случай че рецесията не е посочила лицето си, тогава къде бърза нашето държавно управление да прави антикризисни ограничения? Ние нямаме пари, а към този момент приказваме за рецесия и дори обещаваме някакви ограничения, т.е. тук се подхожда по един извънредно неопитен метод, бих споделил аматьорски метод, т.е. чисто популистки и паникьорски ".
Той подсети, че ресурсът на страната е стеснен . " Ясно е, че всички ще понесем рецесията, само че би трябвало да се намерения за това браншовете, които са най-ударени, по какъв начин да бъдат съхранени. Т.е. не може да се вършат ограничения, които да са за цялото общество. Мерките би трябвало да бъдат ориентирани към тези браншове, които са основни и са най-силно ударени ", счита журналистът.
" Трябва да си мисли и би трябвало да се работи. Не може да постоянно да се обръщаме към най-простото решение, тъй като доста постоянно то не е решение - приказвам за бюджета ", акцентира още Стефан Антонов.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ