Ето кой спря Тръмп този път
Всичко е било готово за ответен американски удар против Иран, когато безусловно в последната минута Доналд Тръмп се е отказал от този проект. Защо? И кой го е спрял? Коментар на Петер Филип:
След свалянето на американския безпилотен аероплан в нощта против четвъртък американският президент Доналд Тръмп тъмно съобщи, че Иран е позволил " доста сериозна неточност ". Не му се наложи обаче да споделя нищо повече: политическите барометри в Близкия изток скочиха толкоз мощно, колкото и кривата на цената на петрола. Но като че ли никой не изглеждаше подготвен да приказва за повишената заплаха от война сред Съединени американски щати и Иран. Още повече, че и двете страни към момента спорят дали безпилотният разследващ аероплан е бил в иранското въздушно пространство или не.
Но Тръмп си беше сериозен, въпреки че дейностите му провокираха повече комплициране, в сравнение с проясняване на обстановката: единствено часове след свалянето на дрона американският президент стартира подготовка за нахлуване в Иран. Американските самолети трябваше да бомбардират ирански радарни съоръжения и ракетни установки в нощта против петък. Предполагаше се, че тогава, поради мюсюлманския празник, цивилните жертви ще бъдат по-малко.
Посредническата роля на Оман
В същото време Тръмп помоли Оман да влезе в ролята на медиатор сред двете страни, а султанът изпрати на Иран американското предизвестие, че следва нахлуване. Едновременно с това до Техеран стигна и уверението на Тръмп, че той не се интересува от въоръжен спор, а по-скоро от договаряния с иранските управляващи. В известието от Вашингтон се споделяше още, че в случай че Иран се съгласи да договаря, това ще предотврати плануваното въздушно нахлуване.
В Техеран резервираха самообладание и се пробваха да завоюват време: висшият лидер Али Хаменей към този момент бе отхвърлил договарянията с Вашингтон, само че посланието трябваше да бъде предадено.
Ключовата роля на военните
Тръмп самичък се бе сложил в мъчно състояние: военновъздушните сили на Съединени американски щати в района на Персийския залив, както и военноморските сили в Индийския океан, се намираха в цялостна бойна подготвеност. Освен това опасността от американско нахлуване бе в очевидно несъгласие с изказванието на Тръмп, че желал " единствено да договаря ". Президентът евентуално нямаше да е в положение самичък да откри излаз от създалото се състояние -особено откакто очевидно бе усетил, че в този случай нормалните му „ съветници “, като Джон Болтън и Майк Помпео, няма доста да му оказват помощ, а по-скоро тези военни, които в последно време интензивно го уверяваха да не работи съгласно нормалния си фасон: един боен спор не трябва да избухва въз основа на независимо взето решение, а изисква допустимо най-широк политически консенсус.
Тръмп евентуално е усетил и това, че не може да получи поддръжка даже и измежду своите. Това несъмнено му основава още повече грижи, имайки поради, че тази седмица той разгласи публично повторната си кандидатура за президентските избори. Военната борба с Иран би била в контраст на обещаното от него на предходните избори, а точно - да върне вкъщи американските бойци от Близкия и Средния изток. Вместо това той разполага военни елементи в района и може би ги изпраща на война с непредвидими последствия за всички.
Какво става със " договорката на века "?
Дори и да не се беше стигнало до такава степен, към този момент съвсем нищо не е останало от смелите обещания на Тръмп за региона на Близкия Изток. Например за „ договорката на века “, която обещаваше мир сред Израел и палестинците. Планът към момента не е оповестен и може би в никакъв случай няма да бъде, само че за него към този момент се зае задоволително, с цел да подплаши той главните играчи: поради досегашната безусловна поддръжка на Тръмп за Израел, изключително отдръпването от концепцията за решение на Близкоизточния спор на правилото на двете страни, палестинците се държат на отдалеченост от всяка американска самодейност. На идната идния вторник конференция в Бахрейн няма да има публични палестински представители. Но също и Израел няма да изпрати своя делегация, а другите страни от района ще бъдат показани единствено едвам се каже, че участват.
Това въобще не е никаква мирна конференция. Нито пък можем да приказваме за някакво нормализиране. Камо ли пък за " договорка на века ”.
След свалянето на американския безпилотен аероплан в нощта против четвъртък американският президент Доналд Тръмп тъмно съобщи, че Иран е позволил " доста сериозна неточност ". Не му се наложи обаче да споделя нищо повече: политическите барометри в Близкия изток скочиха толкоз мощно, колкото и кривата на цената на петрола. Но като че ли никой не изглеждаше подготвен да приказва за повишената заплаха от война сред Съединени американски щати и Иран. Още повече, че и двете страни към момента спорят дали безпилотният разследващ аероплан е бил в иранското въздушно пространство или не.
Но Тръмп си беше сериозен, въпреки че дейностите му провокираха повече комплициране, в сравнение с проясняване на обстановката: единствено часове след свалянето на дрона американският президент стартира подготовка за нахлуване в Иран. Американските самолети трябваше да бомбардират ирански радарни съоръжения и ракетни установки в нощта против петък. Предполагаше се, че тогава, поради мюсюлманския празник, цивилните жертви ще бъдат по-малко.
Посредническата роля на Оман
В същото време Тръмп помоли Оман да влезе в ролята на медиатор сред двете страни, а султанът изпрати на Иран американското предизвестие, че следва нахлуване. Едновременно с това до Техеран стигна и уверението на Тръмп, че той не се интересува от въоръжен спор, а по-скоро от договаряния с иранските управляващи. В известието от Вашингтон се споделяше още, че в случай че Иран се съгласи да договаря, това ще предотврати плануваното въздушно нахлуване.
В Техеран резервираха самообладание и се пробваха да завоюват време: висшият лидер Али Хаменей към този момент бе отхвърлил договарянията с Вашингтон, само че посланието трябваше да бъде предадено.
Ключовата роля на военните
Тръмп самичък се бе сложил в мъчно състояние: военновъздушните сили на Съединени американски щати в района на Персийския залив, както и военноморските сили в Индийския океан, се намираха в цялостна бойна подготвеност. Освен това опасността от американско нахлуване бе в очевидно несъгласие с изказванието на Тръмп, че желал " единствено да договаря ". Президентът евентуално нямаше да е в положение самичък да откри излаз от създалото се състояние -особено откакто очевидно бе усетил, че в този случай нормалните му „ съветници “, като Джон Болтън и Майк Помпео, няма доста да му оказват помощ, а по-скоро тези военни, които в последно време интензивно го уверяваха да не работи съгласно нормалния си фасон: един боен спор не трябва да избухва въз основа на независимо взето решение, а изисква допустимо най-широк политически консенсус.
Тръмп евентуално е усетил и това, че не може да получи поддръжка даже и измежду своите. Това несъмнено му основава още повече грижи, имайки поради, че тази седмица той разгласи публично повторната си кандидатура за президентските избори. Военната борба с Иран би била в контраст на обещаното от него на предходните избори, а точно - да върне вкъщи американските бойци от Близкия и Средния изток. Вместо това той разполага военни елементи в района и може би ги изпраща на война с непредвидими последствия за всички.
Какво става със " договорката на века "?
Дори и да не се беше стигнало до такава степен, към този момент съвсем нищо не е останало от смелите обещания на Тръмп за региона на Близкия Изток. Например за „ договорката на века “, която обещаваше мир сред Израел и палестинците. Планът към момента не е оповестен и може би в никакъв случай няма да бъде, само че за него към този момент се зае задоволително, с цел да подплаши той главните играчи: поради досегашната безусловна поддръжка на Тръмп за Израел, изключително отдръпването от концепцията за решение на Близкоизточния спор на правилото на двете страни, палестинците се държат на отдалеченост от всяка американска самодейност. На идната идния вторник конференция в Бахрейн няма да има публични палестински представители. Но също и Израел няма да изпрати своя делегация, а другите страни от района ще бъдат показани единствено едвам се каже, че участват.
Това въобще не е никаква мирна конференция. Нито пък можем да приказваме за някакво нормализиране. Камо ли пък за " договорка на века ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ