Фракталната Вселена
Всичко е безпределно. Вселената е безкрайна, също както е безконечен фракталът. Земята се върти към Слънцето. Слънцето се движи към центъра на галактиката, изпълнявайки един оборот за 220 милиона години.
Галактиката се върти към голяма по размери черна дупка – Стрелец А*. От Земята до центъра на галактиката са съвсем 30 000 светлинни години. Колкото и да се приближаваме към центъра и колкото и да се отдалечаваме – фракталът постоянно остава сходен на себе си. Вселената се състои от безконечен брой фрактални равнища на материя с сходни характерности.
Откритата от Беноа Манделброт фрактална геометрия разказва подредения безпорядък на природата и показва правилото на безкрайното вложение на самоподобни структури една в друга на основата на елементарни математически съотношения. Фракталът (от лат. fractus, „ строшен, разрушен “) е безпределно сходна геометрична фигура, всеки откъс от която се повтаря при умаляване на мащаба.
Действително ли Вселената е безкрайна, или просто е доста огромна? Има ли център? Има ли граници? Такива няма, както няма център и граници при фрактала. Представете си, че всичко в близост е фрактал. И ние също сме част от този фрактал. Безкрайно самоподобие.
Разширяващата се към нас Вселена не е единствена, може да ни заобикалят милиарди други вселени. Възможно е нашият свят да е единствено част от Мегавселената – хипотетично голям брой от всички вероятни паралелни вселени. Съществуват хипотези, че вселените в Мегавселената могат да бъдат с разнообразни физични закони и друго количество пространствени измерения.
Дори множеството учени признават, че Вселената има фрактална конструкция – планетните системи са обединени в галактики, галактиките – в купове, куповете – в свръхкупове и по този начин нататък. Преди учените смятаха, че разпределението на материята може да се счита за непрестанно, като се стартира с обекти с размери към 200 милиона светлинни години. Данни за повече от 900 000 галактики и квазари са открили, че непрекъснатост отсъства и при мащаби от 300 милиона светлинни години.
Получените заключения опонират на теорията на Големия гърмеж, съгласно която в първите моменти след раждането на Вселената материята е била разпределена отмерено и непрестанно.
Редица учени считат, че за времето, минало от момента на Големия гърмеж, под действието на гравитацията фрактални структури с космополитен мащаб не са съумели да се образуват.
Днес не съществува обединен математически модел или доктрина, която да разказва всеки аспект от Вселената. Теорията за безкрайното вложение на материя – фракталната доктрина – е различна философска и космологична доктрина, която не влиза в общоприетите области на науката. Днес доктрина на фракталната Вселена не съществува. Както считат откривателите, опирайки се на теорията на относителността на Айнщайн, основаването на такава доктрина е допустимо. Ако академичната просвета признае, че материята във Вселената е разпределена като фрактал, ще се наложи преразглеждане на практика на всички съществуващи модели на Вселената.
Фракталите въплъщават правилото на повторението – копия, които в обилие участват в природата. Това са геометрични форми, които наподобяват еднообразно при всяка степен на приближение. Фракталната геометрия не е „ чиста “ геометрична доктрина. Това е идея и нов взор върху добре известни неща, която кара откривателите да погледнат по нов метод на света.
Това, че материята се дели до безконечност, са твърдели още Аристотел, Декарт и Лайбниц. Във всяка парченце, колкото и дребна да е тя, „ има градове, обитаеми с хора, обработени ниви и светят Слънце, луна и други звезди, както при нас “, е казвал гръцкият мъдрец Анаксагор в своя труд за хомеомериите в V в. пр.н.е.
Основният закон в именитите „ Изумрудени скрижали “ на Хермес Трисмегист гласи: „ Това, което е долу, е аналогично на това, което е горе. “ Този принцип е признат за аксиома от почитателите на херметичната философия, които са изповядвали прилика сред микро- и макросвета.
Сакралните учения на всички антични цивилизации пронизват концепцията за съществуването на хармонична Вселена. Египетската богиня на правораздаването Маат е представлявала олицетворение на правилото на естествения порядък на нещата.
Много обекти и процеси във Вселената имат свойството на самоподобието. Ако преглеждаме тези обекти в друг мащаб, то непрекъснато се откриват едни и същи детайли. Всички те биха могли да се опишат във тип на математически уравнения.
Принципите на сакралната геометрия, в чиято основа са фракталите, Платоновите тела, спиралата на Златното сечение, цифрата Фи, в идентична степен са присъщи и на индивида, и на цветето, и на звездите. Всичко, което съществува в действителния свят, се явява фрактал – кръвоносната система, короната и листата на дърветата, облаците и молекулите О2.
Изследванията, свързани с фракталите, трансформират привичните показа за околния свят. Фракталите ни карат да преразгледаме възгледите си за геометричните свойства на обектите. Фракталите разказват действителния свят от време на време по-добре, в сравнение с обичайна физика или математика.
Не можем да опишем камъка, сектор от ландшафта, повърхността на морето, скалите или границите на острова с прави линии, кръгове или триъгълници. Тук на помощ ни идват фракталите. С помощта на фракталите тези структури може да моделират, основават, което се употребява и в другите компютърни стратегии.
Когато се вглеждаме във фракталната форма, то виждаме една и съща конструкция без значение от степента на нарастване. Такова сходство може да се види в природата, като преглеждаме от друго разстояние планини, облаци и брегови линии. Природата е неразривна паяжина.
Фракталната геометрия е геометрия на природата. Самата природа се употребява от нейните достижения и образци за това може да се открият на всички места – от спиралите на раковините и цветовете на маргаритките до симетрията на шестоъгълните пчелни кафези. Самоподобието може да се срещне във формите на молекулите или галактиките. Всички обекти във Вселената се самопроникват един в различен.
Фракталната геометрия предопределя формите на молекулите и кристалите, които сформират нашите тела и Космоса. Фактически тя е ключ към разбирането на Вселената.
Фракталната конструкция е генетичният код на Вселената.
