Всичките ми проблеми идват от това, че съм прекалено наивна,

Всичките ми проблеми идват от това, че съм прекомерно наивна, състрадателна и доверчива. Историята е толкоз неприятна, че не дръзвам да я споделя с никого. Но пред читателите на „ Лична драма “ ще разкрия сърцето си, тъй като съм уверена, че ще ме схванат.
С приятелката ми Елена бяхме решили да отидем за няколко дни на вилата ни на 30 км от града. Голяма част от детството ми мина там. Нямах самообладание да се отпусна в хамака, само че в последния миг Елена се разболя и не пристигна. Не за първи път ходех на вилата сама, по тази причина стегнах багажа и рано на другата заран отпътувах. Точно бях отминала последната табела на града, когато видях русоляв млад мъж с раница на гърба да крачи унило по автомагистралата. Колите го задминаваха, някои ядосано бибиткаха, но никой не спираше. По принцип имам предписание да не взимам инцидентни хора, само че този път престъпих законите си и след три метра натиснах спирачките. Младежът продължи да върви, навел глава.

Отворих прозореца и извиках: „ Хей, желаете ли да ви закарам ненапълно? “ Непознатият се обърна, огледа ме от глава до пети, усмихна се необятно и отговори: „ Щом по този начин общително ме каните, за какво пък не. “ Качи се до мен и потеглихме. Скришом огледах вехтите му облекла, изглеждаше по-млад от мен може би с 3-4 години. Въпреки неглижирания му тип, открих едвам наболата му брада за пъклен секси. Попитах го още веднъж къде отива. Каза, че и той не знаел. Погледнах го учудено и забелязах, че внезапно пребледня. „ Сигурно е гладен. Кой знае от кой момент е на път “ – рекох си мислено. За благополучие наближавахме крайпътно заведение и под претекст, че ми се пие кафе, стопирах колата. На бара поръчах два хамбургера, безалкохолни, минерална вода и, несъмнено, кафета. Гледах с каква ненаситност се нахвърли върху храната и в душата ми се надигна стихия от страсти. Помолих го да ми опише за себе си. Младежът въздъхна, отпи звучно от колата и с отвращение сподели: „ Не ми се желае да ви омръзвам. Защо да занимавам прелестна дама като вас с досадни битовизми? Но пък сте толкоз добра. “ Господи, назова ме добра! От пръв взор разбра, че съм състрадателна. Внезапно го почувствах сродна душа. И заразказва:

„ Казвам се Христо. Израснах в дом за сираци. Знам кои са родителите ми, само че пък те не ме желаят. От време на време майка ми ме посещаваше, едвам не не помни, че има наследник. Буташе ми в ръцете разтопен шоколад и бързаше да си тръгне. Щом си заминеше, другите деца ми взимаха шоколада. След като станах на 18, напуснах дома. Временно се подслоних при баба и дядо, само че скоро им омръзнах и ме натириха на улицата. Не се погрижиха за мен, до момента в който бях дребен, та в този момент ли… Оттогава преспивам, където намеря. Работих по градежи, надзирател бях, взимах пари, но не стигаха да си наема квартира. Наскоро си изгубих персоналната карта. Без документи не мога да работя. Отидох да помоля майка си да ми заеме някой лев, с цел да си извадя нова, само че не я открих. И като нямам пари, потеглих пешком. Добре, че ви срещнах, не съм ял от дни, а и съм отмалял от отмалялост. Дърво без корен съм аз, госпожице. “

Разбирате, уважаеми читатели, по какъв начин се почувства прочувствен човек като мен при тази трагична изповед. Замислих се за охолния си живот, за скъпата кола – подарък от богатото ми гадже, за първокласния апартамент и ме хвана позор пред нещастния скитник. И взех решение да го поканя на вилата. Нека се изкъпе, да се нахрани и отпочине, да се почувства човек. Защо са ми проклетите пари, щом не мога да върша хората щастливи! Христо одобри поканата от раз. Сините му очи се извършиха с влага и той галантно целуна ръката ми, умолявайки всички светии да ме закрилят, а смирението му докосна още повече сърцето ми. Два часа по-късно, до момента в който той си взимаше душ, аз отбирах облекла от дрешника на брат ми. Риза, дънки, боксерки – идеално му паснаха. Вечерта направих пържоли с гъбен сос, извадих студено вино и поканих Ицо, както към този момент нежно го назовах, да хапнем дружно. Горкият, с подобен вкус се хранеше. После до розовия шубрак отпивах от мавруда, слушах тъжните му разкази и сълзи от съпричастност се стичаха по лицето ми.

На другия ден историята се повтори, само че този път за десерт предложих себе си. Нека усети усета на женска плът. Казах му, че желая да носи загатна за горещите ни нощи и те да го топлят в мразовитите дни. А той, въпреки и по думите му непорочен, умееше да подарява невероятни милувки. Страстен ухажор!
Така измина седмицата. Сега мога единствено да върша догатки какъв брой още щях да го задоволявам, в случай че един следобяд ненадейно позвъняване от Пламен – гаджето ми, не ме върна в действителността. „ Скъпа – сподели, – след час ще съм при теб. Липсваш ми извънредно. Чакай ме. “ Преди да кажа нещо, той прекъсна диалога. Ами в този момент? Обичам приятеля си и не желаех да го нараня. Пламен е добър човек, само че нямаше да ми елементарни, че съм правила секс с различен. Христо също не изгаряше от предпочитание да влиза в разправии със законни любовници, по тази причина метна раницата на гърба си, прегърна ме и сподели: „ Не бих те молил, но би ли ми дала някой лев… за персонална карта? “

Имах 100 лева, и без да се замисля, му ги тикнах в ръцете. Стори ми се, че леко се намръщи, само че допуснах, че контузвам достолепието му, като му ги давам. Казах му да задържи новите облекла на брат ми. Би могъл да изкара още няколко месеца с тях. После бръкнах в шкафа със фамилните албуми, извадих моя фотография и му я подарих за спомен.
Малко откакто Христо си потегли, видях, че е не запомнил фотографията. Инстинктивно я сграбчих и хукнах по пътечката. Минути по-късно забелязах новите облекла захвърлени на пътя, а след още няколко крачки зърнах и него. Вървеше и злобно нареждаше на всеослушание: „ Глупачка, ще ми дава парцали и остарели фотоси. Пари ми трябват, пари исках… И какви нелепости дрънкаше единствено – за обич и безрезервност, свят да ти се завие. Карай да върви, нали изкарах седмицата на нейни разходи! “ Заковах се на място, след това се обърнах и тихо се върнах във вилата. Щях да си поплача след това, в този момент трябваше да посрещна Пламен.

Същата вечер, под същия розов шубрак, двамата пиехме мавруд и си говорехме. Изведнъж приятелят ми избухна в мощен смях: „ Знаеш ли, скъпа, на идване, тъкмо до разклона, срещнах един чудноват юноша с раница. От пръв взор личеше, че е изпечен шарлатанин. На лицето поставил тъжна маска, а очите му играят като на гладна котка. Сетих се по какъв начин братовчедка ми се опари с подобен злощастник. Представил се, че е от дом и няма пари за персонална карта. Не бил ял с дни – замотал й главата. Тя го нахранила, облякла, а той липсващ с бижутата й. Може да е същият. Кой знае коя идиотка ще изгори още. Светът е цялостен с глупачки! “ И избърса сълзите си от смях. И аз избърсах своите, само че не развеселена от комичната история, а от мисълта, че следващата идиотка стоеше тъкмо против него.
Ванеса
Инфо: Лична драма