Легенда за зюмбюла
Всички знаем по какъв начин наподобява цветето зюмбюл, което можем да срещнем в редица селски дворове или вилни градини, да украсява паркове и алеи и така нататък
То спада към луковичните растения, които се отглеждат извънредно елементарно и могат да радват очите ви даже и като стайни растения. За очарованието, което пръскат към себе си, способства и прелестният им мирис, който се смята за знак на настъпването на същинската пролет.
Със зюмбюлите са свързани доста митове, само че тук ще ви срещнем евентуално както с най-древната, по този начин и с най-известната. Тя е обвързвана с тъгата на Аполон по юношата Хиацинт, заради което и ботаническото название на зюмбюла е Hyacinthus, или Хиацинт.
Преди доста епохи от любовта на Клио, муза на историята, и Амикъл, цар на Спарта, на света се появил наследник, който колкото повече пораствал, в толкоз по-очарователен юноша се превръщал. Бил освен хубав, само че и доста ученолюбив и сръчен. Бог Аполон изпитвал неприкрито удивление от обаянието на чаровния младеж и го взел под своето крило.
Всеки ден се занимавал с него и го учил на всичко, което знаел и умеел самият той. Насърчавал го да развива гения и ловкостта си, разкрил му личните си знания по спорта и изкуствата. Аполон и Хиацинт се трансформирали се в неразделни приятели.
Ревност почнала да се прокрадва в сърцето на Зефир, крилатият господ на източните ветрове, който гледал с каква любов и отдаденост се отнася Аполон към Хиацинт.
Един ден, до момента в който Аполон учел момъка да хвърля диск, Зефир преднамерено отклонил вятъра и дискът, хвърлен от Аполон, се забил в главата на Хиацинт, който умрял на място.
В знак на скръбта си, както и с цел да увековечи гибелта на своя правилен другар, Аполон трансформирал следите от кръвта, които прониквали в земята, в красивото цвете, което през днешния ден познаваме като зюмбюл.
Дори самата форма на цветчетата на зюмбюла се изясняват като преплетени една в друга буквата А на Аполон и Y, инициалът на името на Хиацинт от старогръцки.
Според същата легенда при изработката на статуята на Аполон, в основите ѝ са положени останките на самия Хиацинт. Дали това в действителност в миналото се е случило няма по какъв начин да знаем сигурно, само че не пречи да се възхищаваме на красивата легенда за цветето зюмбюл, което ще си остане знак както на любовта, по този начин и на тъгата, и на вечността.
