Всички знаем къде се намира остров Крит – в центъра

Всички знаем къде се намира остров Крит – в центъра на Източното Средиземноморие, на кръстопът сред Африка, Азия и Европа. Преди 4 хилядолетия, в интервала 2000-1500г.пр.Хр. точно там процъфтява минойската цивилизация – най-развитата и авторитетната по това време.

На островът от дълго време са открити свидетелства за най-ранните заселници, като първите такива били още от 128 000г.пр.Хр. Интересът към по този начин наречената минойска цивилизация обаче идва с откритията на археолога Артър Еванс. Още като юноша, английският приключенец обикаля из Европа, пресичайки границите нелегално. По време на тези си пътешествия той прави голям брой подробни мемоари и рисунки на хората, местата и артефактите, които е виждал.

Артър Еванс и замъкът Кносос

Години по-късно Еванс отпътува за остров Крит, където се надява да успее да дешифрира гравирани камъни, по които работил от известно време. Докато живее и работи измежду локалните хора, той открива, че доста от плочките, изписани с незнайната книжовност, се намират в непознати ръце. Археологът разгласява откритията си и макар, че не съумява да дешифрира писмото, не се отхвърля от концепцията си да открие същински доказателства, че на това място е имало развита цивилизация.

За античния град Кносос се носели легенди и митове, подклаждани от локалните фермери, които постоянно изкопавали по някой артефакт, до момента в който обработвали земите си. По това време състоятелен търговец от Ираклио демонстрира интерес и стартира разкопки. Открива две от залите на замъка, само че за жалост работата му е прекъсната след интервенция на турското държавно управление.

След оповестяването на Крит за самостоятелна република, шест години по-късно, Еванс се връща на острова и продължава към този момент започнатите разкопки към замъка. Работата вървяла бързо и отдолу под земята се разкривал един извънреден палат, издигнат в цялостен лукс. Само след три години по-голямата част от руините към този момент били разкопани. Стените на замъка били покрити задачите със фрески и са открити доста рисунки, изобразяващи религиозния фетиш към бика. Сред откритията имало и вносни артикули от Египет и Месопотамия, както и голям брой изписани глинени плочки.

Минойските крепости били монументални здания, които служели за административни цели. За това сочат големите архиви, които откриват археолозите. Всеки палат, открит до през днешния ден, е неповторим и се разграничава от другите здания. Замъците нормално били на няколко етажа, с вътрешни и външни стълби, леки стени, солидни колони, складови пространства и двор.

Строежът на замъка в Кносос стартира някъде през 2000г.пр.Хр. и продължава повече от век. През 1700г.пр.Хр. обаче мощно земетресение раздрусва Егейско море, опустошавайки Крит и сривайки всички огромни крепости. Това никога не попречило изключително на развиването на цивилизацията – замъците били издигнати още веднъж и по-големи от преди. Именно по-късно злополучие настава върхът за минойската цивилизация.

Вторият палат покривал близо 22 000кв.м. и съдържал складови и жилищни пространства, места за молитва и банкетни зали. Стаите са свързани с многочислени тесни коридори, от които евентуално се ражда митът за лабиринта. Самата конструкция е построена от комплицирана зидария и дърво, а стените на всички места са декорирани със фрески.

Артър Еванс продължава изследванията си повече от 30 години, пресечен само по времето на Първата международна война. Открива над три хиляди глинени плочки, изписани на два езика – Линеар А (минойски) и Линеар Б (гръцки диалект).

Линеар А

Така е наименуван от археолозите писменият език на минойците. Той към момента не е разчетен и е една от най-големите мистерии измежду археологическите открития. С появяването на от ден на ден предмети, изписани със загадъчните знаци, лингвистите се надяват скоро да съумеят да дешифрират кода. От необикновен интерес е един подобен предмет, датиран от второто хилядолетие пр.Хр. – дискът от Фаистос. Той е изписан с 45 неповторими признака, наподобяващи на сечива, растения и животни. До ден-днешен никой не е съумял да разбере смисъла му.

До скоро се смяташе, че Линеар А няма общо с Линеар Б, само че лингвистите откриват подобие сред Линеар А и санскрит, античния език в Индия, както и връзки към хетския и арменския език. Това го прави част от индоевропейската езикова група, също като Линеар Б. Досега от Линеар А са събрани към 600 думи, които учените към момента се пробват да разчетат.

Линеар Б

За разлика от античните египетски писмени знаци, които са разчетени благодарение на розетския камък, Линеар Б е един от дребното антични текстове, дешифрирани посредством обстоен разбор.

Разчитането на Линеар Б е наричано „ Евереста на гръцката археология “ и вечно трансформира разбиранията ни за цивилизациите в ранната история на Европа. Шифърът съставлява сричково писмо, използвано най-вече за административни потребности. Най-вероятно е употребявано от професионални писари, които са говорели добре минойски. Големите градове и дворците на остров Крит са употребявали Линеар Б, с цел да водят счетоводството и доставките на артикули.

Цар Минос

Днес доста историци считат, че „ Минос “ в действителност не е името на царя, а купа, която са носели всички минойски царе. За античните гърци обаче царят бил един и имал изключителна власт. Около него се носели доста истории и митове, останали в гръцката митология.

Най-известната от тях споделя, че Минос бил всесилен цар и популярен войник, наследник на гръцкия господ Зевс и смъртната Европа. Жена му се казвала Пасифея и им се родили седем деца. Той имал корав темперамент, само че бил нечовечен и не изключително харесван от хората. Като държател на една от най-могъщите народи на античния свят, вдъхвал боязън и почит във всички прилежащи царства.

Едно от най-известните му завоевания е против цар Нисус от Мегара. Той имал вълшебен кичур лилава коса, който правел града непревземаем. Един ден обаче щерка му, принцеса Сцила, следила Минос от стените на замъка и се влюбила в него. Откраднала кичура коса от татко си и се измъкнала от града, с цел да се срещне със своя обичан. Така Минос съумял да превземе замъка и да убие Нисус. Веднага по-късно, погнусен от измяната на Сцила, той отплавал без нея. Влюбената принцеса обаче се хвърлила в морето и тръгнала да плува след него. Тогава татко й, под формата на орел, се спуснал от небето и я удавил.

Макар да бил популярен държател, Минос си имал и своите дефекти. Един ден в царството се появил елегантен бял бик. Богът Посейдон настоял животното да бъде пожертвано в негова чест, само че Минос не желал да убива такова приятно създание, по тази причина на негово място пожертвал друго животно. Това ядосало боговете и те санкционирали непокорния цар като предиздвикали жена му Пасифея да се влюби в бика. Тя помолила изобретателя Дедал да й направи дървена крава, в която да се скрива, с цел да задоволи пристрастеността си към Критския бик. В резултат на любовта й се ражда извънредно творение с глава на бик и тяло на човек – Минотавъра.

Разгневен, Минос предиздвикал Дедал да построй лабиринт под замъка, в който да затвори Минотавъра, а самия него хвърлил в тюрма. Една робиня родила наследник на Дедал, който той нарекъл Икар. Двамата съумяват да избягат от пандиза на Минос благодарение на изкуствени криле, които бил направил гениалният откривател. По време на полета им обаче, Икар се доближил прекомерно покрай слънцето и восъка по крилете му се разтопил. Морето, в което паднал било наречено Икарийско.

Междувременно единственият наследник на Минос бил погубен в борба против атиняните и потопен в тъга и ненавист, царят изискал на всеки девет години да бъдат изпращани по 14 млади атиняни, които да се изправят на сигурна гибел против Минотавъра. Синът на цар Егей, Тезей, непринудено решил да замине, с цел да се опита да убие ужасното страшилище и да избави града от кръвния налог. Преди да замине, той заречен на татко си, че в случай че оживее, при завръщането си ще смени черните платна на кораба си с бели.

Когато идва на остров Крит, Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в него и решила да му помогне. Дала му изострен меч и кълбо прежда, което да му помогне да откри пътя назад от лабиринта. След жестока борба Тезей най-накрая съкрушил Минотавъра, след което отплавал назад към Атина с Ариадна. Когато спрели на остров Наксос, Дионис се явил на Тезей и му споделил, че Ариадна е избрана за негова жена и би трябвало да му я остави. Натъжен от загубата, Тезей не запомнил да смени платната на кораба си. Когато татко му видял да се задават черните платна, намерения, че синът му е умрял и се хвърлил в морето. От тогава морето се назовава Егейско.

Минос не не запомнил за измяната на Дедал и знаейки какъв брой е интелигентен, оповестил, че който успее да прекара конец през раковина, ще получи огромна премия. За признателност на цар Кокал, който го приютил след бягството, Дедал му посочил по какъв начин може да стане това – като прикрепи конец за мравка, която ще откри другия завършек на раковината. Минос незабавно се досетил кой стои зад решението на задачата и настоял цар Кокал да съобщи изменника. Той обаче не желал да се раздели с приятеля си и поканил минойския цар на посетители. Когато влезнал в банята, Минос бил полят с вряла вода от Дедал и умрял. В подземния свят Минос станал съдник на мъртвите.

Култура и вяра

Минойците се занимавали най-вече с търговия и били извънредно проведени. Много историци считат, че те са оказали огромно въздействие през бронзовата ера с търговията на калай, от който се е правел бронза. Островът имал добре построена комерсиална връзка с Гърция, Кипър, Сирия, Анатолия, Египет, Месопотамия и западните земи, чак до крайбрежията на Испания.

Макар да са открити руини на замъци и наблюдателни кули, на острова най-вероятно не е имало доста военни спорове. Укрепленията по-скоро са служели за отбрана от външен зложелател. Не са отрити доказателства и за минойска войска или доминиране над хората отвън Крит. В минойското изкуство се виждат доста малко изображения на бойни подиуми, които даже биха могли да бъдат интерпретирани като подиуми от фестивали и ритуали.

В античната цивилизация наподобява са се почитали най-вече богини, което от време на време се показва като „ матриархална вяра “. Макар да има доказателства и за богове, те са били доста по-малко. Има теории, че изобразените богини в действителност са всички аспекти на една-единствена богиня.

Сред свещените знаци на минойците са бикът и неговите рога, двойната секира, змията, слънчевият диск и дървото.

Краят на минойската цивилизация

Странно е по какъв начин една такава могъща и авторитетна цивилизация като минойската просто изчезва от лицето на Земята. Какво може да се е случило?

В началото археолозите са считали, че ненадейно земетресение е опустошило острова или че гърците последователно са завзели и сринали до основи градовете. През 40-те години на предишния век обаче се ражда теорията за вулканично изригване. Около 1500г.пр.Хр. изригва Тира (Санторини). Остров Крит е разтресен и затрит от вълните цунами, които нанасят съществени вреди. Минойците обаче оцеляват и още веднъж се издигат – археолозите откриват керамични съдове, датирани 50 години след изригването. Къде тогава е изчезнала цяла една цивилизация?

Това, което ражда митове като тази за Атлантида или десетте чуми, връхлетели Египет се случва към 1450г.пр.Хр. Вулканът изригва за повторно – едно от най-мощните вулканични изригвания в историята на човечеството. Класифицирано от 6-та степен, то безусловно раздира остров Тира и потапя централната и западната му елементи. Това провокира невиждани 50-метрови талази цунами. 20 минути са им били нужни, с цел да доближат до Крит, където унищожават всичко по пътя си. С вълните идва и вулканичен киселинен дъжд, който безусловно отравя всичко оживяло след тях. Това, което остава след тази злополука е единствено споменът за една от най-великите цивилизации на Средиземноморието.